Въздушна битка 2016

 
0

24.08_старта_1

Тази година „Въздушна Битка“ отново е със статут на Национален шампионат по парапланеризъм, дисциплината е кроскънтри. Проведе се между 23-и и 28-и август с основен старт Златица и резервни – Околчица и Сопот.

Инфраструктурата за провеждане на състезание в района е повече от добра. Община Златица е инвестирала в страхотен „Екстремен център”, намиращ се в с.Църквище, където има всичко необходимо: помещения за ежедневен брифинг, съхранение на екипировката, обработка на резултатите, къмпинг с отлични битови условия. Хората от клубовете в района са много гостоприемни и позитивни, те са двигателя, който движи не само летенето, но и планинското колоездене в околността.

23.08 – гъвкавост в програмата

Реклама - RedBull Moreni Challenge 2019


Метеопрогнозите за първите два дни не бяха оптимистични, като през първия се очакваше плътна облачност и възможни превалявания. Сутринта изглеждаше по-добре от очакваното, затова все пак се качихме до старта над с. Църквище. Условията обаче, вече се бяха променили и вятърът вече беше с посока север-северозапад, което не позволява излитане от този старт. Денят беше обявен за несъстезателен.

24.08 – неуспешен опит за задача

След брифинга за безопасност и метеоусловията, се качихме отново на автобусите и се насочихме към старта над Златица. Въпреки орографските облаци на изток, които изглеждаха като вълна, която прелива над планинското било, имахме надежда, че северният вятър няма да пробие много рано и ще успеем да излетим с тръгващите нагоре по склона пориви на вятъра от добре огрения от слънцето терен пред старта.

Очакването ни донякъде се сбъдна. Докато се изкачвахме към окосеното за състезанието място, беше видно, че подухва челен вятър от юг-югозапад. Бързо се направи задача от избраният „таск комитет“ от трима души – Георги Йорданов (основна фигура в организацията на „Въздушна битка”), Боряна Щиркова и руския пилот Сергей Тихонов.

Знаехме, че трябва да сме стегнати за да изпреварим пробиването на северният вятър, така че бързо въведохме точките в уредите си и започнахме подготовка за излитане, в изчакване на отваряне на „наземният старт“.

"Въздушна битка" Златица

"Въздушна битка" Златица

Първите признаци на това, че нещата отиват на зле се появиха малко преди 12 часа – паузи на челният вятър, с подухване от север…

Старта беше отворен, условията ставаха все по-гранични – успяха да излетят трима души, след което задуха постоянен гръб от североизток, с което надеждите за състезателен ден приключиха. Събрахме екипировката си и обратно в Църквище.

25.08 – най-сетне летене

Пътуваме към друг старт, подходящ за духащия североизточен вятър – вр. Околчица, над Враца. Преминахме през билото на Стара планина и след около 2 часа вече се качвахме към старта. Облаците са повечко, но изглежда ставащо за летене. Вятърът е източен, малко крив, но с малко повече внимание за точният момент можеше да се излети безопасно.

"Въздушна битка" Златица

Задачата беше поставена. Дължината ѝ е 60 км и представляваше отиване до източния край на Врачанската планина, след това до западния ѝ край, връщане около 5 км на изток по билото, излизане на север до с. Лиляче, отсечка по вятъра до Пъстрина и финал – къса отсечка срещу вятъра, западно от с. Краводер.

Стартът беше отворен за излитане в 12:30, а въздушният старт след 30 мин, тоест в 13 ч. трябва да пресечем цилиндъра на стартовата точка, с радиус 2 км около с.Лютиброд – източният край на Врачанския балкан. Първи преминаха през старта в края на планината Георги Джамяров, Даниел Димов, Сунай Сали, Пламен Пунчев и един едър руснак с подходящата за пилот фамилия – Дракон. Облаците покриваха почти цялото небе, но все още работеха и бяха активни, така че използвайки билото на планината и отделящите се от него топли балони, бързо успях да стигна до старта и се насочих на запад.

Височината на облаците беше около 1600-1700 м, напредването ставаше относително добре, но ми ставаше все по-ясно, че скоро облаците ще престанат да работят, защото повърхността на земята не се напича от слънцето твърде дълго време. Възползвайки се от пилотите пред мен, си избрах линия малко пред планината, която се оказа доста добра. Първи до точката стигнаха Даниел, Джамяров, Сунай, Дракон, Доктора. Малко след това стигнахме още една група – Георги Йорданов, Василий, Сергей Тихонов, Щиркова и малко зад нас Георги Димов и Живко Атанасов.

Връщането на изток към трета точка вече беше в условия на криза в термичната активност, поради дългото и обширно засенчване на терена. Сунай отпадна от надпреварата след като се приземи, а всички бяхме под нивото на билото и напредвахме бавно срещу вятъра. Движехме се с около 20-25 км/ч, близо до характерния за балкана в района релеф – стръмно било, скални отвеси, ниски дървета и храсти. На по-източно изложените ребра ставаше за реене, примесено с немощни термични балони, достатъчни за да не губим височина. Не бързах, а чаках пелената от разпадащи се облаци, по които преди 20 мин се движихме в обратната посока, да се разкъса, за да може слънцето да зареди наново повърхността на замята с топъл въздух. Даниел тръгна към 4-а точка в полето на север и затъваше безнадеждно зле. Спомням си за бележката, която си е написал и стои на кокпита му – „Лети с групата“.

Изчакването над билото, изглеждаше като добра тактика. Някъде около 3-та точка изтънялата пелена пропусна слънчевите лъчи и тръгна първата термика от поне 20 минути насам. Набрахме около 600 м до около 1600 и поехме към с. Лиляче. Последва дълъг глайд в равнината, която беше напълно засенчена. Първите достигнали до точката успяха да хванат и последните издихания на термика, с която набираха височина, а аз и още двама пилоти, които пристигнахме минута-две по-късно, я изпуснахме. Полета ми отиваше към безславен край – заедно със Сергей Тихонов и Георги Стефанов кацнахме в с. Пудрия, по маршрута към последната точка, на 43-тия километър от общо 60-километровата задача.

"Въздушна битка" Златица

Георги Йорданов, Джамяров и Доктора продължиха, но от резултатите по-късно разбрахме, че и те не са успели да завършат цялата задача. Докато си оправяхме екипировката, облаците се изнасяха на югозапад и разпадаха, зареди се нов цикъл – слънце, хубави кумулуси, ново засенчване… Междувременно над нас, в посока Пъстрина, с добра височина мина Георги Димов – единственият затворил задачата този ден.

След два пропаднали състезателни дни, въпреки големите сенки и твърде слабите на моменти условия, всички са по-скоро щастливи.

26.08 – „операцията мина успешно, но пациентът умря“

Отново ранно ставане, ранен брифинг, на който да разберем, че ни чака път, защото пак ще летим на Околчица. Важното е, че времето се очаква да е много добро за летене. Пристигането на старта ни дава по-добра перспектива от вчера – по-малко облаци, по-добра посока на вятъра, така че сме нетърпеливи да получим „задачата“ и да започнем това, за което сме се събрали.

Задачата е интересна. Отново същият стартов цилиндър, източният край на планината, след което една къса отсечка до мястото, което ползваме за кацане – бензиностанцията „Вангелов“, връщане до планината, с. Челопек, края на планината на запад и връщане на изток и финал – Монтана, на брега на яз. Огоста.

Въздушният старт е отворен в 13:40, но имаме повече време – 50 мин за това да излетим и намерим най-добрата позиция преди старта. Небето има по-малко облаци от вчера, ще получим от слънцето хубави и силни качвания.

"Въздушна битка" Златица

Набираме още в началото височина над 2000 м. След като стигнах базата на облаците решавам да летя срещу вятъра в посока Мездра, за да чакам времето за стартовият цилиндър в 13:40. След бързото набиране на първоначалната височина лека-полека я губя, движейки се напред, подмамен от облачна улица, която все не работи и не работи. Дойде време за старта, а аз тепърва се връщам по вятъра към планината, където се намира стартовия цилиндър – чувствам се глупаво.

"Въздушна битка" Златица

Вече съм 100 м под нивото на старта, на едва 900 м височина. По-голямата част от състезателите са високо, минават през старта и се насочват към първа точка. За мой късмет намерих силна термика от скалите и се изстрелях нагоре в стегнати кръгове с изкачващия се въздух. Виждам как първите крила – Даниел Димов, Адриан Атанасов, Алексей Макаров, са минали през първата точка и се насочват обратно към планината към 2-ра точка. Давам си време, термиката е добра, и бързо стигам височината, която ми се струва достатъчна за продължаване по маршрута. Има много крила наоколо и свежи облаци, които показват, че има условия. Реших, че няма смисъл да се набирам максимално и се оказах прав – стигането до точката и връщането до Челопек, става без много загуба на височина.

"Въздушна битка" Златица

"Въздушна битка" Златица

Отново силно качване, което ме „катапултира” до базата на облаците по-бързо от крилата около мен. Доволен съм, защото това ми осигурява аванс от време, в което мога да догоня останалите. Чувствам, че си възвръщам позиция в състезанието, а лошият ми старт се компенсира от двете силни термики. След втората точка виждам съвсем близо напред Георги Йорданов, Доктора, Сунай, няколко от руснаците, а в далечината, някъде около Врацата, са Адриян, Алексей Макаров, Даниел Димов, Дракон и една дребничка руския – Анастасия Зубкова.

"Въздушна битка" Златица

Крилата пред и около мен ми помагат да избирам по-добра линия на движение, в случая, минавам през Врацата и се движа по северният край на билото. Скоро групата, с която летя, взе да застига откъсналите се пилоти пред нас.

Заедно с Георги Димов и Живко Атанасов сме набрали много добра височина, под базата сме и напредваме по-добре от останалите в групата – давам газ и бързо достигам точката – разклона за гр. Вършец, след което обръщам назад към 4-та точка, която правя все така високо, возейки се под облаците и се насочвам към последната точка. Намерил съм „светият граал“ за безмоторното летене, дълга зона без пропадания, която позволява да летя с добра скорост, без да губя време във въртене на едно място за набиране на височина. Възползвам се максимално, след мен са Боряна Ширкова, Доктора, Тихонов, Георги Йорданов, Сунай и още няколко крила. Разбирам, че Даниел е кацнал, също и Дракон, а по-напред продължават Алексей Макаров, Василии Павлов и Адриян Атанасов.

От финалната права ме дели една зона без никакви облаци, по всяка вероятност без термики, но височината ми е добра, а и съм почти по вятъра. Забавям се ненужно в едно качване, което позволи на Доктора да ме изпревари. Стигнах успешно до 2-километровият цилиндър на финала, до който се отчита времето с около 1400 м височина и остана само да пресека 200 м финиш линия.

Скоро се намирах над язовир Огоста, след мен има още крила. Супер доволен съм! Направихме 60 км задача за под 2 часа, успях да наваксам грешката си в началото.

Наблюдавах как Доктора сваля височината си над южният край на Монтана, а аз летях безцелно над язовира. Осени ме идеята да пробвам да си колапсирам крилото, с което летя отскоро, за да проверя как реагира на колапси. Предната страна на планера се сгъна, изостана зад мен, след което с малко скачане напред се изпълни с въздух и отново полетя нормално. Всичко изглеждаше нормално, затова последва втори, по-смел и агресивен опит с по-силно издърпване на коланите. Крилото се скри рязко назад, сгънато под формата на подкова и последва възстановяване, което бе далеч от очаквано. Поредица от няколко фигури и голяма загуба на височина. Поставих се сам в глупава ситуация. Накрая бях доста ниско и все още над водата, притеснен дали ще успея да стигна изобщо до брега. За щастие успявах, но не и до мястото определено за кацане – от него ме делят жици на електропровод. Наложи се кацане на буренясалия бряг на язовира. Силният вятър ме пое веднага след като докоснах земята и с една-две крачки назад крилото ми се озова на 4-метрова джанка и най-трънливите храсти в монтанско. Ругая на воля; ядосан съм на себе си, докато се клатушкам на върха на джанката.

Това приземяване не ми е от елегантните. След малко получих есемес, че не съм минал през финалната линия – радиус от 200 м около точката. Не мога да повярвам!

"Въздушна битка" Златица

16 души на финала, сред които две дами. Първи е Алексей Макаров, втори Адриян Атанасов, трети Явор Плашилски – Доктора, четвърти е Сунай Сали, и пета Боряна Щиркова. Моя милост, без регистриран финал, е на 11 място. Шегите с мен в рейса са в широк диапазон – днес съм шампион по направени тъпотии. Другарите ми са щастливи, всички сме във форма, прибираме се към 21 часа в с Църквище, където сме отседнали.

27.08 – Адриан ни прави открит урок

Условията пак са за Околчица. Задачата се готви, фокусирам се върху точките и поставянето на задачата в XCSoar-a – този път никакви грешки! Оправям екипировката и се нареждам на старта, изчаквам подходящ момент, излитам и бързо се намествам в първата термика, която ми обещава още един качествен ден.

"Въздушна битка" Златица

"Въздушна битка" Златица

Задачата е отново около 60 км, със старт малко преди Врацата, първа точка Челопек, следваща „Вангелов” и финал, внимание – летище „Ерден”. Условията са добри, силни термики и малки кумулуси.

Без никакви изненади, най-бързи в старта са „обичайните заподозрени“ – Джамяров, Дание Димов, Василий. След тях правим старта с Боряна и Алексей Макаров. Без да губим време даваме газ срещу вятъра към Челопек, точката я взимаме бързо – билото отново работи добре, и се отправяме към бензиностанцията „Вангелов” – последна точка преди голямата отсечка към финала, далеч на запад-северозапад – Ерден.

Първи точката на „Вангелов” направиха Даниел, Макаров и Джамяров.

"Въздушна битка" Златица

Очаквам, че напредвайки на запад към финала вятърът ще бъде по-северен и не искам да се озова много южно от Ерден. Малко зад мен са Сергей Тихонов и Боряна Щиркова. Настигам след няколко километра Макаров, но Даниел продължава да води. Мислех, че сме в челото по задачата, когато на 25 км от финала се чухме по станцията с Адриан, който беше с 10 км преди нас – впечатляваща преднина!

"Въздушна битка" Златица

Реших да рискувам и пусна преди останалите, надявайки се да намеря хубави термики под няколко облака по маршрута, но за съжаление те се разпаднаха и с дълго и силно пропадане топях височината си. Не след дълго бях на 550-600 м надморска височина, гледайки как групата, с която летях, минава покрай мен близо до базата, която беше към 2400 м. Търсих отчаяно качване, а кацането в средата на нищото в 15:45 беше последното нещо, което исках. Не след дълго, в северната част на полето, там където то свършва с гора, хванах силно и постоянно качване

Оставих качването, когато стигнах до над 2100 м и продължих посока Ерден. Даниел, Доктора и Макаров бяха доста преди мен, Боряна и няколко крила, които не можех да разпозная добре, бяха все още по-назад. Минавам през големият 2-километров цилиндър, където спира да се отчита времето с безумните за състезателно летене 1600-1700 м – това означава, че съм се презапасил с височина и съм загубил време.

Минавам около 20 пъти над финала, няма как този път да не съм го направил. Снишавам цяла вечност, наблюдавайки останалите финиширащи пилоти. Кацам на чудесната поляна на летището. Чудесно място за финал, където ни посрещнаха Ани и Ангел Стаменови – хората, които стоят зад аероцентъра и “АВА СПОРТ”.

Първи е Адриан Атанасов с 20 минути преднина, 2-ри – Даниел Димов, следван от Явор Плашилски – Доктора, Алексей Макар и аз. До финала стигнаха 16 души, последен кацна Цветан Бакърджиев.

"Въздушна битка" Златица

28.08 – последен ден

Задачата беше ясна още докато пътувахме – щяхме да летим срещу вятъра до Правец.

"Въздушна битка" Златица

Малко след като излетях установих, че денят съвсем не е толкова качествен като предходните два. В района нямаше кумулуси, билото около старта не работеше и бързо се озовахме под старта, търсейки термики пред планината около с. Паволче. Термиките бяха хилави, но все пак преди въздушният старт в 12:50 една малка група успя да набере височина около 2000 м и да направят стартовият цилиндър – първите бяха Джамяров, Даниел, Дракон, малко след това голяма група направихме старта и поехме по билото обратно към старта и източният край на Врачанският балкан.

"Въздушна битка" Златица

Напредваше се трудно, качванията не бяха силни и набирането на височина ставаше бавно, а насрещният вятър не помагаше при летенето по правата. Напред се откъснаха Даниел, Адриан и Макаров, но бързо загубиха височина над относително високият планински терен, посока изток-югоизток от Искърското дефиле по маршрута към Ботевград. След тях, група от повече от десетина крила летяхме по-бавно, респектирани от очевидната липса на условия – в нея бяхме с Христо Джамбов, Джамяров, Живко Атанасов, Георги Димов, Доктора и някои от руските пилоти, по-северно се движеха Боряна Щиркова и Георги Йорданов.

Започнаха да се появяват кумулуси и условията ставаха по-добри, надеждите за успешна задача ставаха все по-осезаеми. Джамбов се беше отделил по-напред и скоро видяхме, че е намерил качване, което ни насочи към него. Даниел беше относително близо, Адриян също, но доста ниско. Появи се мъгел, но скоро загубих качването и се насочих напред към Лютидол, решавайки, че възходящият поток е свършил… скоро поглеждайки назад, видях че съм се отделил сам, а останалите се издигат с термика, която триумфално завършва със свеж облак.

Намерих издигащ се въздух, направих няколко завоя в него, но по-напред видях лястовички, които обикновено са сигнал за термика. Реших, че там е по-доброто вдигане, така че зарязах намереното и се насочих към тях. Не след дълго лястовичките ги нямаше, както и качването, а връщането по вятъра, за да търся това, което изоставих, се оказа ялово.

Последва лутане между билата на начупеният терен. Качванията, които намирах бяха с къс живот и слаби, а по-късно видях, че Адриан е кацнал на една малка полянка. Не след дълго самият аз се намерих в близост до него. Облаците нацъфтяха над главите ни, на фона им се движеха крила, които напредваха по маршрута.

Нахлупих шапката си, така че да не гледам много-много нагоре, пуснах си музика и се отдадох на внимателното сгъване на крилото. След като се събрахме с Ади, се наказахме с дълго ходене по баира, докато стигнем до рейса, който ни чакаше на главният път в Лютидол.

Започнахме да следим какво се случва с летящите през сайта на състезанието, където се виждаше в реално време кой как се движи. Джамбов финишира първи, Даниел успя да мине през големия финален цилиндър, но очевидно не успя да направи финалната линия, Доктора, Боряна Щиркова, Сергей Тихонов финишираха, а по-късно и Живко Атанасов. Този ден има само 5 души на финала.

Бързаме към Цъврквище за сваляне на резултатите, борбата между Адриян и Доктора за първото място в крайното класиране ще е оспорвана.

В края на краищата, опита и рутината отстъпват пред дръзкото и креативно летене на младия варненец – новият Национален шампион е на 26 г., казва се Адриян Атанасов.

Втори, в стил „академично летене“, е нашият „доктор“ – Явор Плашилски, на трето място – Алексей Макаров, след тях Сергей Тихонов, Георги Йорданов, Георги Димов, Боряна Щиркова, Живко Атанасов, Георги Джамяров, Пламен Пунчев.

"Въздушна битка" Златица

Replay на задачата можете да намерите тук. А тук е и общото класиране на участниците.

Състезанието AeroBattle 2016 се организира от Sky-Camp, Free Dimension Zlatitsa Free и Dimension Chelopech с подкрепата на Община Челопеч. Мийт директор на състезнието беше Теодора Величкова, а за безопаснотта отговаряше Иво Геров.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.