2х360 км: White Water

 
0

Каньони, бързеи, валяци, вълни, дропове и бъфове – плюс полянки, къмпинги и тайни явки за крушова ракия, или всичко необходимо около реките с бяла вода на 720 км от България.

река Темщица, Сърбия

РЕКА ТЕМЩИЦА, СЪРБИЯ, 100 КМ

Калотина, Димитровград, надясно и нагоре. Уестърн. Червени скали, двуколки, домашно сладко. Дълбок, стръмен каньон. Местните го наричат Темско Колорадо. Реката е със сериозна денивелация, тясна, съответно – бърза. Доста. Споменах и тясна, нали? Клас III-V в зависимост от нивото на водата. Особено в горната част. В повечето случаи няма място за излизане на брега и за спасяване. Определено добрата техника на гребане би ви помогнала.

А наоколо, особено пролетно време, е рай. Има чудесни поляни за бивакуване, както и местни хотелчета. Много са гостоприемни и хранителни.

РЕКА ВИСОЧИЦА, СЪРБИЯ, 100 КМ

Локацията е същата, както на р. Темщица, а реката, колкото е идентична, толкова е и различна, и една идея по-лесна за каране. Чудесен каньон с повишено внимание. Клас III-IV, зависи от нивото. Може спокойно да бивакувате на едно и също място и да карате уикенда и двете реки.

река Тара, Черна гора

РЕКА ТАРА, ЧЕРНА ГОРА, 650 КМ

Каньонът на р. Тара е едно от местата, които човек трябва да посети с кеф. Това е вторият по големина каньон в света след Гранд Каньон и носи странното име Тара. Факт! Истинска благодат за каяк в бърза вода. Трасетата са клас II-III-IV, в завимост от нивото на водата. Горната част на реката, която е около 60 км, е относително спокойна, но пълна с изумителни гледки на скали и водопади. Долната част на реката, преди вливането й в р.Пива (после двете реки продължават като р. Дрина), е най-интересна от гледна точка на бързата вода. 17 км чудесни бързеи и вълни, като след всеки по-сериозен участък има спокойно място, където да събереш каквото може от обърналите се. На висока вода реката е доста опасна с големите си валяци и трудното спасяване. (Нали си спомняте, че сте във втория по големина каньон в света. Покажете уважение и внимавайте повече.)

Реката може да се кара целогодишно. През пролетта е най-пълноводна и пълна с огромни вълни за забавление. Лятото е топло и с не толкова вълни за забавление, но е отлична за обучение. Районът е благодатен за пребиваване с множество къмпинги, които се рекламират като рафтинг-центрове. Условията са супер, храната – превъзходна, хората са любезни, а крушовата ракия е деликатес. Заслужава си да останете поне няколко дни и да се накарате до насита.

РЕКА ПИВА, ЧЕРНА ГОРА, 650 КМ

Ако пребивавате в някой от къмпингите на финала на р. Тара, то р. Пива ще ви дойде като бонус. Хем не се местите с целия катун, хем друга река ви е под носа. Буквално.

Пива ще ви донесе десетина километра чудесно трасе за забавление, че и малко страх. Единственият проблем е, че в началото на трасето има язовирна стена. Голяма, висока и отвратителна. Така че вариантът да карате тази река е да попитате дежурния на стената кога, аджеба, ще пуснат вода или да следите мястото на вливането с Тара и ако нивото се покачва, по възможно най-бързия начин се изнасяте към старта.

река Неретва, Босна

РЕКА НЕРЕТВА, БОСНА, 650 КМ

Каньонът на Неретва не е категоризиран като някакъв специален в света1, обаче си заслужава всяко загребване. Реката е с трудност II-IV, отново в зависимост от сезона и нивото на водата. Краят на пролетта и началото на лятото е перфектно за забавление. Тук местните наричат водопадите water showers. И то на английски.

Трасето завършва в гр. Коньич (Кониц). Там няма нищо интересно, освен че е роден писателят и художник Зуко Джумхур. Много яко име, нали! Зуко Джумхур! Ползвахме го за мантра през целия трип. Та за реката… Накрая на трасето е най-сложният бързей и там наистина е много интересно. Много напомня каскадата на Струма, обаче не е същото. Все пак си в Босна.

Като излезнеш от Кониц и тръгнеш нагоре по течението на реката – разбира се, по пътя с колата, на върха ще стигнеш местното вилно селище, ако искате топла вода и глезотии. Може и просто да опънете бивак до реката. Има няколко места и не бива да ви пука, защото Неретва е перла.

река Уна, Босна

РЕКА УНА, БОСНА, 700 КМ

Искам такава река и в България! 7 км рай за всеки каякар. 7 км скок след скок (или дроп след дроп, ако предпочитате. Даже каякарите му казваме бъф, но ако успееш да го направиш и не се изсипеш като пача от кастон). Та, р. Уна е наистина великолепна и е наистина най-красивата река, че и парк в Босна. Кристална вода и неописуеми гледки. Трасето започва с огромни водопади, преминаващи каскадно в 2-3 метрови водоскоци. Приказка без край. Разбира се, има и уловка, така че не ликувайте много. След тези 7 км бързоводен рай, следват 7 километра равна вода и никакъв шанс за излизане по-рано. Така че копаньето в равното е част от цената.

Другата част са 10 евро на каяк на входа на парка. Но си заслужава. Щом влезете в парка, има няколко къщи, една от които е и “къмпинг”. Реката има и долно трасе с ниво на трудност III, където местният отбор по воден слалом (основно деца) тренират, а участъкът е наистина много приятен. Освен това може да спите на свободно къмпингуване на брега на плажа без проблеми. Реката минава през гр. Бихач, който е много красив, спокоен, исторически забележителен и пълен с босанци и херцеговци. Най-известната рафтинг фирма с добър къмпинг е Киро Рафтинг. Още едно яко име, този път за фирма.

река Жиу, Румъния

РЕКА ЧЕРНА, РУМЪНИЯ, 350 КМ

Мястото е уникално със средиземноморския си микроклимат. Реката е клас III-IV(V), в зависимост от нивото на водата. Много красива река в красива местност, известна още с минералните си басейни. Те ти булка, спа-каяк. Най-близкият град е Херкулане и е кръстен на Херкулес, който вероятно пръв е пуснал тази река с каяк по време на подвизите си. Тече през април, но може да имате късмет и през май. Ние нямахме много. Но дори и на това ниско ниво, реката разгърна достатъчно потенциала си. Бивакуването е малко сложно, защото повечето полянки са частни, но има и свободни. Има и малки хотелчета, които също вършат работа.

РЕКА ЖИУ, РУМЪНИЯ, 380 КМ

Много подобна на нашата Струма и като големина, и като бързеи, и като камънак. Горното трасе от 10 км е по-сложно и на висока вода е клас IV. Надолу става чист клас III с малки изключения. Реката си заслужава, дефилето – също. Място за къмпингуване има достатъчно. Няма проблем с паленето на огън и има достатъчно дърва навсякъде. Ремонтите на пътя в дефилето на Жиу са нещо обичайно, въоръжете се с търпение, защото много често пътят е еднолентов и със светофари.

ВИЖ ОЩЕ: Каньони на 2х360 км от България

Темата за бързи реки е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена.

Пролет 2016

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.