В кошера на Робота

 
0

Емил Цолов, известен още като Робота, държи най-добрите български постижения в уейкборда. Той е трети в света на световното първенство по кейбъл уейкборд, провело се през 2006 г. в Австрия, след което става и вицеевропейски шампион. Две години по-късно обаче спира да се състезава заради проблеми с гръбнака. Въпреки че се оттегля от професионалния спорт, Робота продължава напред, но с други спортове. В момента се занимава с парапланеризъм и уейкскейт, прави и въжени скокове и т.нар. “тролеи”, и много често може да го засечете по скалите в района на Карлуково. Точно там го намерихме и ние – да забавлява се с приятели, с които правят пандюли (другата дума за въжен скок, ако катерачната терминология ви е чужда). И понеже Робота е изключителен колорит, който непрестанно ни е интересен, се спиряхме да се разприказваме, защото винаги има какво да научим от него.

В кошера на Робота

Всички се чудим с какво се занимава Робота тия дни?
С пчелите. Започнах да ги гледам след уейкборда, много след него и всички операции. Започнах да се занимавам и с летене – с парапланеризъм. Него също открих след уейкборда. Видях, че съм готов да рискувам с тоя спорт и си казах – дай да ходя да си летя поне. Знам, че мога да се затичам 10 метра, значи няма проблем – в крайна сметка това е летенето, 10 метра затичване и останалото е… друго.

Значи какво, само един спорт не стига?
За съвсем кратко, докато се занимавах с уейкборд, имах момент, в който бях сигурен, че само с това искам да се занимавам на 100%. Най-големите ми успехи в живота са в уейкборда. Точно тогава, като бях на върха на вълната, съм си повярвал, че мога само с това да се занимавам. Но този период не беше толкова дълъг и винаги съм се занимавал и с други странични неща – въжета, алпинизъм, строежи, орнитология, соколарство, гмуркане. В крайна сметка ми е ясно, че няма как да е само едно нещо при мен. Не много от тези неща съм вършил за пари обаче. Уейкбордът съм вършил в най-благоприятния вариант – и за пари, и от любов. И точно тогава, когато тези две неща се бяха събрали, точно тогава най-много съм се залъгвал. Защото е било възможно. След травмата обаче стана невъзможно.

Как се случи при теб преходът от активния спорт към друг начин на живот?
Много тежко! Наистина ми беше много тежко. Единствено можеш да се опреш на философията в такива моменти, нищо друго не те спасява.

И с какво го замести?
С философия. Не можех с нищо друго заради травмата. Не можех да се занимавам с други спортове.

А въжените скокове? Кога започна да се занимаваш с тях, пак ли след травмата с уейкборда?
Влечението ми по въжетата е доста преди уейкборда всъщност. Не са ми нещо ново.

Разкажи за това как празнуваш рождените си дни с въжени скокове. Знаем, че каниш всичките си гости да скочат с въже от някоя скала.
Винаги на рождения си ден съм си представял, че тогава при мен идват хора, които ме познават добре, които ще дойдат да се забавляват с мен, на който ще им е драго да ме видят. На рождения си ден ти не се обаждаш на хора, които са ти просто познати, обаждаш се на хора, с които си прекарал приятни моменти, на хора, които ти е хубаво да са при тебе. Представям си, че на рождения си ден трябва аз да ги наградя тях, а не те мен с някакви подаръци. Обаче моите награди не са като на останалите, разбирайки върха на ценностната система – пари, а са удоволствия. В крайна сметка, моите приятели не се радват на пари, а на емоции. Затова им предоставям удоволствието да се изстрелят от скалите. В това удоволствие аз не харесвам това, че те скачат, а да им гледам как им се изкривяват физиономиите. Те знаят, че не могат да не скочат – познаваме се добре, и в крайна сметка, най-голямото удоволствие са петте, десетте, двайсетте секунди, в които тялото е до такава степен шокирано от стреса, че не изпълнява командите на мозъка. Гледайки този човек аз така се забавлявам, особено ако е мой приятел. За непознат ми е все тая, но гледайки мой приятел в ситуация на пълен шок, аз си доставям удоволствие. Но в тоя ред на мисли е добре да бъде ясно, че това, което аз им давам, съм готов да го приема в много по-голяма степен, когато те ми го връщат. Аз знам какво им правя и съм готов да поема почти двойно по толкова от това, което им причинявам.

Те връщат ли ти?
За съжаление не ми връщат много. Бих желал да ми връщат много повече. Ето сега Тони ми върна един път – направи тоя въжен скок (пандюл), който преминава в тролей между две скали.

А тук в района на Карлуково как се забавляваш? Мястото е доста предизвикващо към дивотии.
Аз съм антиглобалист и бягам от всички множествени забави. А районът е прекрасен, всеки катерач може да го потвърди. Намирам си по-зачукани места обаче. Въпрос на желание е. Никой не ме е карал да обикалям да търся пчели, да обикалям поляните да търся соколи, никой не ме е карал да правя пандюли, никой нищо не ме е карал. Всичко се прави на интуиция и разбиране, в крайна сметка си търся забава.
Тук, в района на Карлуково, си търся и пчели, постоянно. Пчелите живеят по принцип в пещерички, в дънери, най-често са в скала и там където има катерачи, има и пчели.

Пускаш ли си рапели до тях?
Да.

А каква ти е връзката с птиците? Спомена, че се интересуваш и от орнитология.
Птиците са ми любов от малък. В последствие специализирах по хищни птици, защото най-много ми харесват. Те са на върха на хранителната верига. Учих биология и се насочих към тях, но това винаги ми е било хоби, лично забавление.

А уейкскейта? Той ли е другото ти лично забавление?
Ужасно приятно забавление е. Обаче е много времеемко, а времето за съжаление ми е най-сериозният ресурс, с който разполагам и изхабяването му с уейкскейт не прилича на годините, които имам. А и може да се кара само в парк. Не мога да карам другаде, освен ако не направя една система тук на река Искър и да има дърпане.

Интервюто ни с Робота беше част от брой ЛЯТО 2015 на списание 360°. За да се снабдите със стари броеве на преференциална цена, свържете се с нас и ще ги получите. А за в бъдеще, най-добре се абонирайте, толкова е лесно.

Списание 360°, Лято 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.