Приключенци и дронове влизат във вулкан

 
0

Сподели

0Shares
0 0 0

„Въпреки че бях съвсем наясно с опасността, аз се чувствах силно привлечен от редкия шанс да усетя невероятната енергия на подземните сили“, казва пред „Нешънъл Джиографик“ Сам Косман, който месец след като напуска технологичната си работа вече наднича към вулканично езеро от лава в Южния Пасифик.

Марум – кратерът на вулкана Амбрим, разположен в архипелага Вануату по вулканичната верига Пръстена на огъня, е дом на едно от само седемте постоянни езера от лава в света. Косман носи специален огнеупорен костюм, който го пази от температурите, надхвърлящи 500 градуса, и от пръскащата разтопена скала. Костюмът е с външна обвивка от алуминизирано фибростъкло и подплата от пожарозащитния материал Nomex. Издържа на температури до 1600 градуса.

Приключенци и дронове влизат във вулкан
Снимка: Conor Toumarkine

Приключенецът и филммейкър следва своята мечта да използва последните технологии в помощ на изследователските проекти. Той и екипът му, включващ катерача и фотограф Брад Амброуз, оператора Конър Тумаркайн, експерта по дронове Саймън Джардин и геобиолога Джеф Марлоу, използват дронове, за да създадат първата по рода си 3D карта на вулкана. За съжаление, не всички дронове оцеляват. Но получените данни ще помогнат на учените да разберат по-добре вулканичната дейност.

„Умът трудно възприема това, което очите виждат“, разказва Косман за близката среща с вулкана. „Докато стоях на 15 метра от езерото с размер на футболно игрище, осъзнах, че мисля за собствената си смъртност. Да слушаш оглушителните плисъци на разтопената скала беше като да слушаш пулса на планетата.“

Топлинните пориви, носещи токсични газове, са достатъчно силни, за да го съборят на земята и толкова горещи, че стопяват респиратора и визьора му, изработен от поликарбонатен, позлатен материал, филтриращ силното инфрачервено и ултравиолетово лъчение. Същият материал се използва и в космическите кораби и за визьорите на космонавтите. Вулканичната дейност е неспокойна – понякога „изплюва“ лава над ръба на кратера, точно където Сам е застанал, и изсипва наоколо същински огненочервени бомби.

„Изживяването беше едновременно ужасяващо и вдъхновяващо и ме изпълни със силно чувство на благодарност, защото осъзнах колко крехък и кратък е животът. Послужи ми като напомняне да преследвам мечтите си и да променям света около себе си“, казва Косман.

Според него рискът е част от всяко приключение:

„Баща ми ми внуши една мисъл, още когато бях малко момче: Ако искаш да пускаш на вода големи кораби, трябва да отидеш там, където водата е дълбока. Мисля, че приключение е всяко изживяване с несигурен край, което изисква от теб да стъпиш извън познатото и удобното и да отидеш отвъд личните си граници, за да постигнеш целта. Възможността за фатален изход със сигурност е в единия край на спектъра на риска и е елемент от много мои приключения. Но приключенското изкуство е начин на живот и в никакъв случай вероятността да загинеш не е задължителна.“

Преди да се впусне в такива опасни занимания Сам работи в стартираща технологична фирма от Силициевата долина, която разработва софтуер за приключенски компании. Екипът и продуктът много му харесват, но първото му пътуване до вулкана през септември 2014-а запалва отново приключенската и филммейкърска искра у него:

„Дълбоко в себе си знаех, че ако не направя скока да преследвам мечтата си, винаги щях да се питам какво можеше да се случи.“

Когато напуска работата си, има няколко хиляди долара в банковата си сметка, което за Щатите си граничи с банкрут. За щастие обаче намира спонсор в лицето на фирма за мобилна фотография. Без нейната подкрепа експедицията не би била възможна.

„Не всички са съгласни с решението ми да се откажа от обещаваща кариера, заради такава мъглява мечта, но ако искаш нещо достатъчно силно, понякога просто трябва да опиташ. Разбира се, само времето ще покаже, но вярвам, че това е правилният път“, твърди Сам.

Той е убеден, че сме на прага на нова ера в изследването на света, в която модерните технологии и по-съвременният инструментариум ще са от голяма полза. Успехът на вулканичната експедиция нямаше да е факт без дроновете. Те позволяват на екипа да навигира покрай газовите струи и постоянно променящите се облаци (нещо, което е невъзможно за сателитната фотография), за да заснеме хиляди кадри, които могат да бъдат съединени с т.нар. фотограметричен софтуер и така да бъде създаден първият 3D модел в реален мащаб на кратера и езерото от лава. С дроновете и GPS учените могат да установят в реално време размерите на кратера и да следят промените в тях, което подобрява познанията ни за вулканичния процес. Освен това извличат количествени данни и идентифицират нови горещи точки, което пък информира за нивата на риск.

Приключенци и дронове влизат във вулкан
Снимка: Conor Toumarkine

За целите на експедицията са използвани дронове Phantom. Те откриват препятствия, рискове и най-добрите маршрути за спускане в кратера. Полезни са и при намирането на места, където да бъдат събрани проби от огненочервената лава. Дронът помага и за определянето на оптималния прозорец от време за събиране на пробите, като докладва в реално време за променящата се посока на вятъра, носещ супергорещи токсични газове.

Целта на пробите е да покаже как микробният живот в екстремни среди колонизира новосъздадената земя. От това може да се правят изводи как се заражда животът и в други екстремни условия.

Сам Косман не се смята за учен и смята, че ролята му е да открива, създава, пази и вдъхновява. Привличат го непознатите и неразбрани световни феномени. Като използва технологии, за да документира пътешествията си по иновативен начин, той се надява да помогне за разбулването на тайните на света, способни да донесат положителна промяна, да насърчат грижата за околната среда и да вдъхновят и други да преследват мечтите си, каквито и да са те.

Сподели

0Shares
0 0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.