Рафтинг инструкторът Гаспар Гонш: В бързите води преди всичко трябва да си силна личност!

Един разговор за спецификите на инструкторската професия и страстта към приключенията

0
 

Сподели

Shares

Гаспар Гонш /асесор от Международната Рафтинг Федерация/

Гаспарт Гонш е асесор към Международната Рафтинг Федерация (IRF), отговарящ за обучението и сертифицирането на инструктори по целия свят. От 360mag.bg се срещнахме с него, за да си поговрим за спецификите на професията рафтинг гид и въобще за любовта му към екстремните спортове.

Ето какво ни разказа:

Здравей Гаспар, разкажи ни нещо повече за теб, с какво се занимаваш?

Казвам се Гаспар Гонш, от Унгария. Работя в Международната Рафтинг Федерация (IRF) и съм отговорен за обучението на инструктури. Задачата ми е да вдигам нивото на професионалните рафтинг гидове по целия свят и да издам дипломи на тези, които вече са готови. Затова съм и в България, защото имаше организирани курсове. Тук вече има сертифицирани от IRF гидове, които са способни да поемат отговорност за клиентите си и да направляват безопасно спусканията по реките.

Аз започнах с каяк на 10 години. Някак винаги съм искал да се занимавам с това. Още от съвсем малък все си играех край водата. Така започнах с каяка, в спокойна вода, тъй като в Унгария нямаме бързи води. Състезавах се в дисциплини 500 и 1000 метра, маратон също, бил съм на световни първенства, но никога не съм бил най-добрия. Когато станах на 18, вече ми се струваше доста монотонно, всичките тези тренировки. Исках нещо по-интересно и тъй като бях пробвал каяк в бързи води и рафтниг преди това, знаех че това е е нещото, с което искам да се занимавам.

Но исках нещо по-интересно, по-вълнуващи води. На 18 преминах курс за професионални гидове в Словакия, който не беше добър като курс, но беше хубаво начало и научих доста. Веднага след това започнах да работя – първо за унгарски рафтинг компании, после – за словенски, започнах и собствена малка фирма.

Пътувах непрекъснато, извън сезона в Европа пътувах и работих в Перу, Турция, участвах в състезания за бързи води, бях в националния тим на Унгария. След едно световно първенство отидох на уъркшоп в Еквадор, където получих международния си сертификат за инструктор. Така започнах да работя с IRF и да организирам курсове. Доста работа е, и за момента е на доброволни начала. Но пътувам много, така че имам предимството да посещавам десетки интересни места и да срещам много интересни хора. А и смятам, че като инструктор научаваш най-много, защото виждаш много други гидове и техники.

На курса за гидове в България, виждам много мотивирани хора и очаквам от тях да излязат едни много добри инструктори. Защото то не е само до ученето и практиката, трябва и да си силна личност, която в една неблагоприятна ситуация ще действа адекватно. Имаме нужда от хора, които обичат адреналина и водата, но са и лидери. Тук виждам много млади, но талантливи хора.

Курс за професионални рафтинг гидове 2010 /р. Струма/

Какво мислиш за Струма?

Видях я само тези два-три дни, а водата в момента е придошла, така че има известен риск за клиенти, но мисля, че през лятото ще е наистина много приятна. Има прекрасни големи вълни, и в нормално ниво на водата не трябва да е опасна. Но смятам, че местното управление трябва да вземе мерки, защото реката е много мръсна. Когато водата е висока, събира още повече боклук от брега. Трябва съдействие от правителството и образоване на местните. Защото дори ако хората са отговорни, и знаят, че трябва да се грижат за средата, в която работят, няма как да стане без подкрепата на властта и живеещите в околните села. Местните трябва да се научат, че не трябва да го хвърлят в реката, или да го носят близо до нея. Защото дори ако гидовете събират боклука всеки ден, без подкрепата на правителството и образоването на местните няма да стане.

Струма е прекрасна река, изключително красива, но в същото време – отвращаваща с тази мръсотия. И знам, че има опити от страна на рафтинг компаниите в това отношение, аз също бих искал да направя нещо, трябва да се упражни натиск върху властта, за да може да се постигне нещо в международно отношение. Ако искате да се разрастне в международен аспект, да се правят състезания, районът да стане популярен и да има икономическа позла, реката трябва да бъде почистена.

Курс за професионални рафтинг гидове 2010 /р. Струма/

Разкажи ни за най-дългия ти рафтинг трип?

Да правиш дълга експедиция или да си отговорен за такава, е сериозно психологическо предизвикателство, и изисква много подготовка и работа. Най-добрата експедиция, на която съм бил, е в каньона Колка, Перу. Преди нас е имало може би две-три експедиции, и никой не го познаваше наистина. Сега правят редовно експедиции там, но по онова време първата експедиция беше направена за две седмици, а ние, тъй като имахме вече някакви познания, я направихме за четири дни. Реката е между планини от 6000 метра, това е най-дълбокият каньон в света. След като веднъж си влязъл вътре, няма път навън, не можеш да разчиташ на помощ.

Понякога до теб има 3000 метра скална стена, отчупват се и падат камъни, и реката непрекъснато се променя. Изведнъж попадаш на място, през което не можеш да преминеш, или имаш бързей клас 6, който не е бил там предишния път. А за да прекараш нощта, трябва да намериш място без падащи камъни, също голямо предизвикателство. Добре, че в нашата група имаше човек, който имаше представа къде да намерим сравнително сигурно място за през нощта. Беше невероятно, минахме цялата река за един ден с магарета, пренасяйки багажа и храната, и след това прекарахме четири пълни дни, на бързеи клас 5. бях много млад по това време и беше изумително преживяване.

А кое е било най-екстремното ти изживяване?

Бих казал, че в рафтинга се стремя да избягвам екстермното, защото съм отговорен за екипа си. Когато искам нещо екстремно, отивам на каякинг. А и това беше спортът, с който започнах първоначално, правил съм какво ли не – спокойна вода, състезания, поло, бързи води, слалом-фрийстайл, всички видове каяк. Миналата година участвах и в Extreme Kayak Races, което беше невероятно, водопади и т.н.
Правил съм няколко експедиции с каяк. Особеното при тях е, че не можеш да носиш много багаж, не е като с рафта. Взимаш само най-необходимото – спален чувал и малко храна.

На една експедиция в Коста Рика, клас 5 в каньон, през цялото време валеше доста силно, а нямахме подходящо оборудване срещу лошото време. След 8 часа гребане спряхме и направихме малък заслон в джунглата. Никой не спа, защото водата се качваше много бързо, и се притеснявахме дали няма да се наложи да прекараме повече дни и нощи там. Защото ако водата е прекалено много, не можеш да влезеш току така в клас 5 каньон, тъй катоняма как да спреш – направо е самоубийство. На следващия ден нивото на водата беше окей, но беше дълга нощ и нямахме добра вечеря, защото пазехме храната в случай, че останем повече дни. Излязохме от каньона на следващия ден. Достъпът до реката беше сериозен, три часа преход в дълбоката джунгла, с каяците, цялата екипировка и с мачете, за да си прокарваме път, опитвайки да намерим реката.

Гаспар Гонш /асесор от Международната Рафтинг Федерация/

Занимаваш ли се с нещо друго?

През зимата карам ски, работя като учител по фрийрайд и лавинна безопасност. Карах и сноуборд, също ски-алпинизъм. Като цяло планината и водата са моят живот. Най-хубавото е, че мога да пътувам много, да срещна всички тези прекрасни хора и да се убедя, че светът е едно страхотно място за живот.

Интервюто е взето през март 2010 г., когато Гаспар посети Българияв рамките на проведения курс за професионални рафтинг гидове на р. Струма.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.