Спортно катерене в помощ на децата със специални нужди

Таня Иванова разговаря с Вили Евтимова и Константин Костадинов за спортното катерене и как то помага на деца със специални нужди

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ще ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.

Kатеренето е един от спортовете, които успешно се използват през последните години като терапия за деца с аутизъм, изоставане в развитието или други специални образователни потребности. Да работиш с такива деца обаче е голямо предизвикателство и изисква отдаденост, търпение, любов и, не на последно място, разбиране на сложната материя. А и на самите деца и техните родители.

Виждала съм много пъти тренировки на такива деца в различни зали – понякога крещят стряскащо, когато са уплашени или не искат да направят нещо, издават странни звуци, друг път идват при теб и ти вземат някаква вещ, разглеждат я и ти отговарят по своя си начин, без думи, ако пожелаят. Впечатлявало ме е търпението, с което треньорката им подхожда при всяка криза, както и нейната изобретателност – всичко се превръща в игра. По стената тя закача кесийки, в които децата трябва да сложат топчета – така ги мотивира да изкачат още някой метър нагоре, друг път се завързва на втория край на въжето и ги люлее, а те се радват, или им хваща неумелите ръчички и ги слага там, където трябва да хванат, а после едно по едно им мести крачетата, докато се научат.

 “Започнах да катеря през 2011 г., провокирана от статия в сп. National Geographic за катерачи в парка Йосемити и интервю с швейцарския алпинист Ули Щек. Почти веднага потърсих начин да опитам катеренето като спорт и бях впечатлена, възхитена, почти веднага влюбена в него” – споделя Вили Евтимова.

 “Усещах, че там се крие нещо много повече от още една двигателна дейност. Всеки път откривах уникалността на този спорт, което още повече ме привличаше да продължавам да откривам какво стои зад това – преоткривах за себе си активното комплексно участие на физиката, психиката като отражение и огледало в поведението на човек върху стената/скалата по време на катерене и уникалността на взаимодействието с другия до теб. За мен катеренето се превърна в начин на живот.

 Да преоткриеш себе си в катеренето е уникално усещане и вълнение, което всеки път има с какво да те доизгради, укрепи и направи по-смел и, същевременно, да те смири, защото винаги има още какво да научиш и да постигнеш”.

ВИЖТЕ:Отвъд страха на фрий соло катеренето: Какво мислят известните катерачи за заниманията си?

Няколко години по-късно тя решава, че иска да се занимава с това и професионално. Започва обучение в НСА, в катедра Туризъм, алпинизъм и ориентиране” и почти веднага след завършването родители се свързват с нея, за да тренира детето им, което е с аутизъм.

 “Така започна моят път в работата ми с тези деца – труден път, но съм изключително благодарна, че се осмелих да опитам. В момента не само работя с деца със специални образователни потребности (СОП), деца и младежи в норма, възрастни, но и с настоящото си обучение по “Педагогика за спорт и физическо образование за деца и младежи със СОП” придобивам ценни знания за децата и младежите. Моята цел е да напиша и методология за работа в областта на катеренето, фитнеса и спорта, което да промени в бъдеще цялостно подхода и работата с тези деца. Всеки ден откривам по нещо ново, полезно и специфично”.

 Тази пролет, след разговори с приятели, Вили и още няколко души правят малка зала за катерене, където да продължат тренировките с децата и техните родители. В изграждането й основна роля изиграва Константин Костадинов, катерач и проектант:

“Катеря се от 11 години, с изграждане на катерачни стени се занимавам също от толкова. Учих в УАСГ, работил съм като проектант и като строител. Преди 7-8 години изоставих строителството, а от 2018-а работя на стената в СУ. Там натрупах доста самочувствие с решаване на различни проблеми и имах куража да предложа помощта си”.

 Новата стена е първият му по-голям и завършен проект.

ВИЖТЕ: Атомната електроцентрала, която се превърна в стенa за катерене

 

“Получи се малка, компактна и доста добра стена. Има къс траверс, но може да се премине през цялата стена с около 50-60 движения, и дължина около 25 м. “Високата” стена е с височина 5.60, има 7 установки и планки за водене, лек надвес, леко полегнала част и отвес. И да не забравя – ръб почти като на Ачко (Става дума за характерен, леко надвесен ръб в боулдър района около Партизанска поляна над Рилския манастир – бел.ред.). Площта на високата стена е около 50 кв.м. Боулдър зоната е с малка полегнала част, преминаваща в отвес във височина. Три винкела при смяната на наклона и посоката стената. Надвесена част с наклон 125° и топаут и по-лек надвес с наклон 115°. Височината е 4 м над боулдъра, дюшекът осигурява комфортно падане от всякаква височина. Общата площ на боулдър стената е около 50 кв.м.”

Залата е отделна част във фитнес център в кула А на Софарма бизнес тауърс.

Статията развива седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, като обръща по-сериозно внимание на една избрана тема.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.