Ина Димитрова – да се гмурнеш в дълбокото

 
0

Ина Димитрова е българката, която успя да се гмурне до впечатляващите 174 метра в Египет. Малко са хората във водолазните среди, които не я познават или не са чували за нея. Занимава се с гмуркане от 9, близо 10 години, а водолазен инструктор е от 5. Курсовете, които води са за начинаещи и напреднали. Организира и водолазни сафарита. Тренира редовно и често подобрява постиженията си, достигайки до все по-дълбоки и по-опасни води. В бъдеще планира да стане инструктор по техническо гмуркане. За спускането си до рекордните за нея, а и за българска жена, дълбочини, за гмуркането като цяло и останалите си занимания, Ина разказа в специално интервю за 360mag.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане

Ти успя да се спуснеш на 174 метра. Разкажи ни къде и как го направи.
Това беше гмуркане, протекло по време на тренировъчен лагер. То е част от моя път. Тренирам, за себе си, за да се усъвършенствам и за да откривам още нови неща и усещания. Обичам да си поставям различни цели и да ги постигам, а пътят до постигането им е най-важен, дори по-важен от самата цел. Това, което е интересно при подобни дълбочини е, че са много малко хората в света, които слизат на такива дълбочини, под 150- 170-200 метра. Физически е доста трудно и изисква изключителна подготовка.

Гмуркането направих във водите на Дахаб. Това е едно село в Египет, което е в пустинята, на брега на Червено море. То е средище на водолази и гмуркачи – фрийдайвъри. Предимство на мястото е, че големите дълбочини по 200-300 метра се намират много близо до брега. Там е известната Блу Хол (Синята дупка), в която също съм се гмуркала до 123 метра. Последното, при което достигнах 174 м, е направено в The Bells.

Повече за постижението на Ина Димитрова можете да научите от тук.

Ина Димитрова - да се гмурнеш в дълбокото

Планираше ли да достигнеш такава дълбочина в The Bells?
Не си бях поставила за цел да постигна определена дълбочина. Спускането беше просто част от моята тренировъчна програма. По време на тези тренировки намирам какво трябва да променя, да подобря, какво е излишно, каква система да измисля при някои конкретни трудности. Гмурканията на такива дълбочини не са нещо, което вече е измислено. Реално ние сме в процес, ние сме хората, които експериментират какво точно се случва с тялото, с газовете, които дишаме, как те ни влияят и на какви дълбочини, какво да променим, за да се извърши даденото гмуркане по-безопасно, какво в системата да променим, как да подобрим скоростта си на потапяне и други подобни неща. Всичко е експеримент, от който се учим. Неща, които откриваме в момента, те не са измислени вече, за да следваме готова схема. Откриваме нови неща за себе си, своите лимити и дълбочините. Доказваме или отричаме това, за което учените пишат и въз основа на нещата, които пишат теориите си. И носи много адреналин, което го прави така увлекателно и изключително.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане

Колко беше времето, което прекара във водата?
4 минути и 40 секунди е моето време за потапяне от повърхността до 174-тия метър, а изплуването с декомпресията отнема около 3 часа и 38 минути. Общото време в двете посоки е 3 часа и 42 минути. Важно е да слезеш много бързо до дъното, а това не е толкова лесно, колкото изглежда. Екипировката е много обемиста, гмуркаш се с доста бутилки, пълни с лек (с положителна плаваемост) газ, които от своя страна те теглят нагоре, особено ако не си с необходимото количество тежести и целта е да преодолееш всичко това и да се потопиш колкото се може по-бързо. Водолазът, с тялото и екипировката си, създава много голяма площ. Бутилките са с положителна плаваемост, хелият, който е част от дихателната смес е много лек. Идеята е, че колкото по-бързо слезеш и малко време прекараш на дъното, толкова по-малко инертни газове натрупваш в кръвта по време на т.нар. сатурация в дълбочина. Съответно декомпрсията ти, времето за изплуване, ще бъде по-малко. Накратко – ако бях останала 1 минута повече на тази дълбочина, времето ми за изплуване щеше да се увеличи с около час.

Блу Хол, Египет
Блу Хол, Египет

В какво се състои декомпресията?
При гмуркане и съответно високо налягане на средата в дълбочина, инертните газове от въздуха или газовите смеси, които дишаме под вода, водят до естествено разтваряне и насищане на кръвта на човека с висока концентрация на азот и/или хелии, които газове са под формата на миниатюрни мехурчета навлезли във всичките ни тъкани. Ако изплуваме бързо и неправилно, при намаляване на околното налягане тези мехурчета инертен газ започват да увеличават обема си и водят до емболия (запушване на кръвоносните съдове) и това се нарича декомпресионна болест. Обяснено много лаконично, това представлява една от най-сериозните опасности при водолазите, именно затова ние спазваме строго определени скорост, време и профил на изплуване, които да ни осигурят нашата безопасност.

Една от целите ми при тези екстремни гмуркания е да направим такъв профил на изплуване, който да бъде едновременно безопасен, а декомпресията, времето за изплуване, да бъде минимално. Дългата декомпресиата е свързана и с изстиване и опасност от хипотермия, заради интензивния топлообмен между водата и тялото. Хелият, който дишаме освен, че се натрупва в кръвта ни е и газ, който ни охлажда отвътре. Така дори във вода като тази край Дахаб, която е с температура 27 градуса, пак има риск да се преохладиш. Друг проблем е, че през часовете, които прекарваме във водата, не приемаме течности, дехидратираме се.
Освен това, си винаги нащрек и концентриран в това да контролираш скоростта на самото изплуване и да спазваш точната дълбочина на декомпресационнте стъпала. Плаваемостта е тънкостта в гмуркането. Тя е като А и Б в гмуркането, без добра плаваемост нямаш работа на такива дълбочини.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане
Снимка: Erik Brown Photography

Изпитание ли е всичко това за психиката и волята?
Разбира се, че е изпитание – както за физическите ти възможности, така и най-вече за психиката. Да запазиш самообладание във всеки един момент независимо какво се случва и знаеш, че си далеч от повърхността и можеш да разчиташ само на себе си. Дори да сте двама водолази на такава дълбочина не е добре да занимаваш другия със себе си, защото поставяш в риск и него, а времето ти е точно разчетено и трябва да се мисли много бързо и да се взимат адекватни решения. Под водата един проблем никога не остава само един. След него идва още един и още един – ефектът на снежната топка.

За мен лично също е изпитание на търпението ми. Аз съм много нетърпелив човек. При такива гмуркания обаче в последните метри, които са най-плитките, се стои най-дълго. Там нямаш много какво да правиш, освен да дишаш, да следиш скоростта си, да сменяш газовете, когато това се налага и да чакаш. Вече се чувстваш изморен и може би ти става студено. Колкото и риби и корали да има около теб, искаш просто да излезеш от водата и да свалиш тази тежка екипировка. Гмуркането е свързано с канско търпение, което при мен понякога липсва. Но това е. Тренираш волята си.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане
Снимка: Erik Brown Photography

В какво се състои организацията на едно такова гмуркане?
Всяко гмуркане се планира предварително. Има си профил на гмуркането, който се планира заедно с екип. Имаш екип от осигуряващи водолази, което е много важно. Росен Желязков и Павел Милчев бяха българите в екипа осигуряващи водолази. Тук е момента да спомена, че Росен е изключително добър и опитен водолаз, който е поставил рекордните – 147 м в Черно море и е слизал на 218 м в Средиземно море.
На място осигуряващи водолази бяха момчетата от Team Blue Immersion в Дахаб. Изключителни професионалисти, те са тези, които на по-плитките нива ми носеха различни газове, които е необходимо да дишам. На повърхността има екип, който също е много важен.

При такива екстремни гмуркания трябва да разчиташ на добър екип от опитни технически водолази. Всичко е точно разчетено по минути и ако има забавяне, то това значи проблем. Необходимо е да се знае какво се прави в спешни ситуации, ако нещо се случи с мен или има проблем в програмата. Има връзка с доктор в хипербарна камера. Всичко е много точно, дисциплинирано, отчетено като време, като план. Много хора са ангажирани, не съм сама.

Блу Хол, Египет
Блу Хол, Египет

Какво е усещането след като си достигнал дълбочини под 100 метра?
Най-голямото натоварване идва от високото налягане и газовете, с които се насищат клетките и след това десатурираш от организма си. Тялото реагира на тези мехурчета инертен газ като един вид инфекция и включва имунната си система. Когато излезеш от водата се чувстваш все едно си носил нещо много тежко часове наред или все едно леко се разболяваш от вирус.

А възстановяването, то в какво се състои?
Трябва да пиеш много течности, защото си обезводнен. В никакъв случай не трябва да има тежки физически натоварвания след гмуркането. Трябва да се отдели време за почивка в хоризонтално положение. Всяка една клетка от тялото е приемала и отдавала газове докато си под вода. Това изморява много, взима от енергията ти. Но на другия ден вече си свеж и доволен от себе си.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане
Снимка: Erik Brown Photography

Как поддържаш физическа форма, когато не се гмуркаш?
От 10 години тренирам във фитнес зали и на открито и тренирам по различни програми за добра кондиция, за да се поддържам добре подготвена физически. Тренирам през ден и то сериозно. Други спортове, които харесвам да практикувам са колоездене, уиндсърф и мотори.

 Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане

Блу Хол е култово място за гмуркане. Ти си била там. Опиши ни го.
Блу Хол е точно една дупка в скалите и под вода, дъното й е на около стотина метра. След това се минава през подводна арка за по-голяма дълбочина. Голямото предизвикателство за всички е минаването под арката. Тя е много завладяваща, увличаща с дълбочината си, но не е подходяща за неопитни водолази. Има много смъртни случаи там и на скалите са поставени паметни плочи на загиналите водолази и гмуркачи. Водата е много бистра, увлича те и имаш чувството, че можеш да отидеш много надълбоко.

Ина Димитрова - да се гмурнеш в дълбокото

Казваш, че следващата ти цел е да станеш сертифициран инструктор по техническо гмуркане. Какво представлява то?
Техническото гмуркане, това са екстремни гмуркания с цел достигане до по-голяма дълбочина за повече време. Една от основните цели на техническото гмуркане е изследователската подводна дейност до подводни обекти като потънали кораби например. Също така, изследване на пещери и подводни галерии. Всичко под 40 метра се счита за техническо гмуркане, по време на което се дишат различни от сгъстен въздух газови смеси.

Какво дишат водолазите?
При техническото гмуркане водолазите не дишат просто сгъстен въздух, а различни газови смеси. Тъй като въздухът, който дишаме, е съставен от кислород и азот, тези два газа, вдишани от водолаза под високо налягане, влияят по различен начин на физиологията ни, на централната нервна система и т.н. Те могат да бъдат токсични, могат да бъдат наркотични, затова при дълбоки гмуркания части от азота се заменят с други инертни газове, които да правят спускането под вода по-безопасно, както е хелият например. Колкото до кислорода, той пък може да бъде много токсичен. То си е цяла наука, не може да се обясни с прости думи.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане

Явно имаш много опит и познания. Къде и как ги предаваш на останалите?
Работя в нашия водолазен център, който се намира в Созопол. Там съм инструктор от дълги години между 1-ви юни и 15-ти септември. През зимата правя курсове и в София. Те включват теория и практика в басейн. Работим по системата на PADI с международен сертификат. Любителското гмуркане е до 40 метра, като първият курс, най-основният, е до 18 метра дълбочина. Курсовете започват през зимата в София и завършват в Созопол. Освен това, пътуваме по света, на различни водолазни сафарита и екскурзии. Курсовете могат да се довършат и там.

Колко време отнема един курс за начинаещ водолаз?
Стандартният водолазен курс за начинаещи, ако се прави на морето, трае 5 дни. Той е летен, интензивен. Зимните са през уикендите. Отнемат 3 уикенда и още 2 дни на морето. Това е достатъчно, за да можеш да се гмуркаш безопасно до 18 метра. По време на курса се осигурява нужната екипировка от водолазния център. Всички гмуркания в морето се правят от лодка, което е много интересно. Във водите край Созопол има потънали кораби, които могат да се разглеждат от сертифицирани водолази. А може да се направи и пробно гмуркане за хора, които никога не са правили нещо подобно. То е до 5-6 метра дълбочина.

Повече за местата за гмуркане в района на Созопол можете да научите от тук.

SUUNTO

Къде може да се набави нужната екипировка?
Имаме два магазина в София – единият SUUNTO SHOP на ул.Раковски 122 за водолазна, плувна, спортна и outdoor екипировка и другият магазин AQUALUNG в кв. Мотописта, бл. 12 Е, в който може да се намери абсолютно всичко за водолаза. На Раковска могат да се намерят марките Aqua Sphere, SUUNTO, Aqualung, GoPro, Crocs, Goal Zero, Victorinox Swiss Army, Vostok Europe, Leatherman и др. Представители на всички най-добри световни марки екипировка за гмуркане сме. Предлагаме екипировка за подводен риболов, за плуване, дори бодиборд.
Ако дойде при нас човек, който е решил да се занимава с гмуркане, можем да го екипираме от-до. Имаме всичко необходимо, при това в различни варианти като цена и характеристики. Изборът е много широк. От скромен бюджет до top of the top световно качество. Извършваме и услуги като пълнене на бутилки със сгъстен въздух. Имаме компресорна станция в София и Созопол.

SUUNTO

За да се екипира изцяло един водолаз при нас са необходими около 3500 лева за low-cost, но качествен вариант. Има голям избор, всякакъв вид екипировка. Важно е човекът да знае какво иска, колко често ще се гмурка. В никакъв случай екипировката не е по-скъпа от тази за ски примерно.

Сред екипировката в двата магазина можете да намерите водолазните часовници SUUNTO и водолазните маски и плувни очила AQUA SPHERE, каквито ползва дори легендата Майкъл Фелпс.

SUUNTO

За хората, които са се запалили по гмуркането, но се чудят къде да го практикуват през зимата, кои места ще препоръчаш?
Египет, Йордания, Малта, Кипър, Бали. Сравнително близо са и имат добри условия, като температура и видимост на водата. Египет е една от най-интересните дестинации, а там е сравнително евтино и достъпно.

А ти, в кои води ще се гмуркаш скоро?
През пролетта ме очаква водолазно сафари с приятели, където ще проведа и няколко курса. Една седмица живеем на лодка и се гмуркаме всеки ден. Започнеш ли да се гмуркаш, забравяш за стандартното „отивам на море“.

Христина Димитрова-Ина, DivingBG, гмуркане

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.