История на карбинерите

 
0

Германия, 1908: Бос или с обувки, с конопени подметки, катерач се напряга по изградена от пясъчник скална кула. Конопеното му въже се влачи свободно по издатините от мека скала надолу до неговия партньор. Има малко хватки, така че той се закрепва на триене с ръце и крака – техника, смятана само няколко години по-рано за полу-самоубийствена.

Накрая достига клин, поставен в предварително направен отвор. Той закача лявата си ръка през големия му метален пръстен, изтегля примка от рамото си, развързва я и я нанизва през халката и около въжето си, преди отново да я върже на клуп. Той се катери, с внимание към всяко движение.

Един от най-разпространените алпийски инструменти – карабинерът – не е бил част от спорта до 1910 г. Въпреки това, без него, германските катерачи са достигнали границата от 5.9 категория на трудност. Те или свързвали оскъдната си осигуровка на скални халки или издатъци към въжето си с парче връв, или развързвали въжето си и го прекарвали през халката на клина.

Междувременно, карабинерът е съществувал стотици години, дълго преди катерачите да решат да го използват. През шестнадесети век германски карабинери (конни войници) закачали карабините си (късоцевни огнестрелни оръжия) към раменни ремъци с пружинни закопчалки наричани Карабинерхакен (Karabinerhaken). От 50-те години на деветнадесети век, германските пожарникари се закачали към стълбите си с подобно устройство с капковидна или U-образна форма.

През 1907 г. Мюнхенската пожарникарска служба приема по-малка, крушовидна форма, изработена от Magirus Company, от Улм. Две години по-късно, Ото “Рамбо” Херцог* забелязал стоманените Улмски закопчалки на пожарникарските колани и се зачудил дали няма да вършат работа и при катерене. Той започнал да ги изпробва, в началото по малки скали, а впоследствие по неизкачваната източна стена на Флашбанк (Fleischbank), 2817 м – 350-метрова скална стена, която изглеждала невероятно висока и отвесна за екипировката и техниките по онова време.

Думата на Херцог “Карабинери” бързо се разпространява. До 1910, катерачите експериментирали с металните скоби в цяла Германия и Австрия. Ханс Фиехтъл (Hans Fiechtl) разработва клин без халка с малък отвор, подходящ за закачане. Ханс Дюлфер (Hans Dülfer) измисля ранна техника за осигуряване с два карабинера. Той също открива, че те улесняват по-сложните форми на изкуствено катерене.

През 1912 г. Дюлфер и Вернер Шааршмид (Werner Schaarschmidt) използват нови методи, за да направят първото изкаване по Източната стена на Флашбанк от VI категория (приблизително 5.10). Тяхното изкачване “отбелязва началото на модерната епоха в катеренето”, обяснява историка Николас Майландер (Nicholas Mailänder). “За първи път тенденции в техниките като междинна осигуровка с клинове и карабинери и опъване на парапети са приложени в алпийското изкачване на големи стени.”
Не всички възприемат оказаното по-голямо доверие в технологиите. Една година преди изкачването на Дюлфер и Шааршмид, “Дебатът за клиновете” поглъща немскоговорящия катерачен свят. Фрий соло катерачът Пол Прайс (Paul Preuß) отрича всички форми на “изкуствена помощ”. Той твърди, че изкачването на стена никога не трябва да зависи от клиновете, въжетата и карабинерите, а вместо това катерачите трябва да разчитат на естествени способности и добра преценка. Дюлфер предупреждава, че такъв пуризъм може да се окаже фатален.

През 1913 г. Прайс умира при фрий соло изкачване на Мадлкьогел (Madlkogel), 2439 м. През 20-те години на двадесети век повечето катерачи възприемат карабинерите като неделима част от своя багаж. Летният каталог Sporthaus Schuster от 1921 г. предлага никелиран стоманен карабинер с тегло 130 грама. Тази конструкция остава почти непроменена през следващите четиринадесет години.

След това, през 1935 Шустер (Schuster) предлага първия заключващ се карабинер, с нарезна заключалка. Три години по-късно, френският катерач Пиер Ален (Pier Allain) създава първия алуминиев карабинер, но Втората Световна война му попречва да го пласира успешно.

Самостоятелно, през следвоенните години в САЩ, Рафи Бидейн (Raffi Bedayn) разработва собствени алуминиеви устройства, които олекотяват стандартния багаж с пет паунда (около 2,3 кг) и това облекчава както трудните скални изкачвания, така и височинните. Сър Едмънт Хилъри и Тензинг Норгей са носили карабинери Bedayn при първото изкачване на Еверест през 1953 г.

Днес най-леките карабинери тежат само двадесет и три грама. Спортните изкачвания биват определяни като “катериш и се включваш”, като се имат предвид стойности като простота, бързина и удобство, далеч от строгите идеали на Прайс. Звукът на щракащ метал съпровожда повечето съвременни изкачвания. Преди повече от век обаче, катерачите са се отправяли към високите скални стени просто с конопено въже, шепа връзки и увереност в собствените сили и умения.

*Ото Херцог: 5.10.1888 – 27.08.1964 г.

По прякор Рамбо. Немски екстремен алпинист и планинар.
Първи използва бинер (biner) в алпинизма, устройство до преди това използвано като част от оборудването на пожарникарите и по този начин въвежда революционна технология в катеренето. Един от първите хора, които практикуват траверс по въже.

Ото е войник в Първата световна война и се завръща от нея с травма на ръката, но все пак успява да достигне най-високите нива на трудност в катеренето по онова време.

По материал от Alpinist Magazine брой 35/2011 год.

Превод Григор Вътев

Източник: ekipirovka.com

ВИЖ ОЩЕ: Алпийското въже – преди и сега

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.