Родопите: Да преживееш планината на кон

За общуването с животните, тихите родопски кътчета и сливането с природата....

 
0
Снимка: Живко Ризов

Ето ни в Смолян… градът, обвит в магията на легендите, чиято природа привлича зиме и лете безброй привърженици на пързалянето по склоновете, скалното катерене или просто разходка из баири, чукари и чудни пещери.

Именно тук, съвсем случайно, съдбата ме срещна с невероятни хора (явно поговорката, че планината ражда хора, а полето други неща, е вярна). А един от тях ми разкри друго съкровено лице на планината и ми дари емоции, които никога няма да забравя – да обходя маршрут в сърцето на Родопите на гърба на кон, при това за първи път!

Да пояздим!

Събрахме се малка група приятели и след предварителна уговорка с Живко Ризов, бяхме готови да направим първия си такъв преход през резерват „Сосковчето“ до връх Перелик и из Каньона на водопадите… Първо, искам да ви кажа, че конят и ездата винаги са били за мен една мечта, която предстоеше да се сбъдне. Живко ни представи достолепните спътници – въплъщаваха сила, спокойствие и още много… Отговорник за мен, а по-късно и приятел, който ме носеше по склоновете и пътеките, бе Боби. Прекрасен кон, с когото началото не беше много лесно, защото явно той усети напрежението, което си носех от града. Но като опитен помощник по пътя… (по-скоро той, отколкото аз) успя да премахне бариерите в безмълвното общуване и всички заедно поехме към нашето приключение.

Докато яздехме, взорът се изпълваше с чудни гледки, а тишината и спокойствието изместваха всякакво душевно терзание от ежедневния живот. Сякаш и вятърът отвяваше тревогата и мислите, а планината ме призоваваше да запея с цяло гърло – спонтанно и искрено…

Водачът ни, Живко, бе сякаш излязъл изпод перото на Пушкин. Той стои на седлото без да потрепне, без да ни (ми) се ядоса, без да е хладен, без излишни думи… абе… знаеш, че каквото и да става, има на кого да се опреш!

И така, в омая на природата, от изходна точка информационния център в Смолян, се изкачихме на връх Перелик.  Имало гледки, казват… магия, която не съветвам никого да пропусне! Последваха три часа спускане през Каньона на водопадите пеш… прекрасно съчетание на езда и оползотворяване на собствените мускули. Без дъх гледахме панорамите от площадките  „Евридика“ и „Стражите“. Снимахме се на фона на 68-метровия водопад „Орфей“ и накиснахме ходила във вировете по пътя.

А когато се върнахме в Смолян, се срещнахме с нашия водач, за да доизживеем днешния ден. Заричам ви (дори и най-заклетия веган) да се насладите на родопския пататник, домашната ракия и всички други благини, които местните механи предлагат…

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Родопи планина

За нашия водач

Прииска ми се да науча повече за Живко, защото ми напомня и до днес за онези личности, които сякаш винаги си познавал и по някакъв начин винаги ще търсиш… Та, нека да опитам да ви запозная…

Живко започва да се занимава с конен туризъм от ранната пролет на 2015 г. Идеята за това начинание е негова детска мечта (какво съвпадение!), която е носел в съзнанието си, след първата му самостоятелна езда из Родопа планина. Бил очарован от енергията и възможностите на тези животни и усетил каква сила дават, когато можеш да ги контролираш…

В живота си е преминал през редица изпитания, но сякаш най-много му повлиява спорта. Повече от 16 г. тренира борба Свободен стил, дори пет пъти е бил Републикански шампион. Тук само ще спомена, че в борбата случайни титли няма, за разлика от доста други спортове. Затова и последните години, преди конете, е бил треньор по борба в гр. Смолян. Но любовта към тези повелители на вятъра си горяла…  Почти всеки уикенд  яздел и работел с коня, който дядо му Илия купил заради него. Както казва Живко „компромис направен за мен, понеже той бе свикнал да работи основно с мулета… Благодаря ти дядо!!!“  Точно с този кон той се научил на по-голямата част от азбуката на тяхно величество, както той сам ги нарича. С него достигнали абсолютен синхрон и баланс, както за езда, така и за работа…

През годините притежавал няколко коня, с които основно се препитавал и издържал близкостоящите до него хора, занимавайки се в сферата на дърводобива в района…

Днес той живее на 2 км. от Каньона на водопадите край гр. Смолян. И понеже е израснал в района, тъкмо там, в подножието, е остановил конете си като база… Иска те да бъдат свободни от физическа работа, извън разходки и тренировки в гората, а хората да имат възможността да преживеят Родопите на гърба на тези прекрасни животни…

„За конете не е проблем да носят човек където и да е, както и да препускат с него… За тях е удоволствие! Те също се наслаждават на местата, които яздим като маршрути… Конете обичат дългите преходи и непознатите земи… Важно е грижата от гледна точка на храната да е добра и ездачите да знаят какво искат…“ – казва той.

Преминал е професионален курс за треньор и инструктор по конен спорт в Тракийския университет в гр. Стара Загора и с благодарност говори за професорите Бързев и Попов, от които научил нови неща за конете…!!!

За 4 години е облагородил и създал редица маршрути в района… Започнал е туровете с четири коня, а в момента те са единадесет. Обучени са за езда в планинските дисциплини и са готови ежедневно да посрещат кандидат-ездачи.  Тук обучението се провежда извън манеж… В открита и пресечена местност…

Но най-ценното за нас е, че обучава ездачи от нулата (хора, които не са общували с кон изобщо), до достигане на пълен полет с коня… А това, разбира се, отнема доста повече от час, два или ден… Желанието е важно!..

На кон из Родопите

В района имате възможност с Живко да преминете маршрути до Перелик, Резерват „Сосковчето“, Червената скала, Смолянските езера, Гела, Мугла, Мурсалица, Могилица и до Ардин връх на границата ни с Гърция, намиращ се над изворите на р. Арда, до връх Ком, Киселчово, Бориково, Турян. Изобщо, достига до всяко селце в района, където предлагат места за нощувка… Повечето от тези дестинации са с една или повече нощувки… Храната, нощувките и ездата са осигурени от организаторите, а багажът се придвижва отделно… Приключението е уникално и атрактивно! Освен това, с езда по тези маршрути, желаещите могат да видят и посетят много исторически и туристически обекти…

За ентусиасти може да се организира преход и с нощувки на открито или палатки… Самостоятелно организирала се група може сама да избере дестинация, съобразно удобните за тях дни. Всичко става с предварителна заявка… По-дългите маршрути, свързани с една или няколко нощувки, се изпълняват до края на есента.

През зимата се язди основно в посока Каньона на водопадите, което надхвърля и Аляска! Особено „Пътят на легиона“ – целодневен маршрут, преминаващ през стар римски път, достигащ  до горната част на каньона. Той е с бърз достъп до панорамите и най-големия водопад в Родопите… За кандидат-ездачите не е нужно да притежават ниво в ездата (обучението се провежда на място) и екипировката може да бъде като за каране на ски (спортно топло облекло).

А ето и основните действащи лица в преходите, освен нас – единадесет обучени коня, които поемат групи до 9 човека  за всеки един маршрут. Четири кобили – Пепа, Европа, Вяра и Сара, и седем коня – Ларго, Боби, Крум, Арап, Красс, Бонд и Батальон.

Оставям на вас да решите, а аз ще използвам първата възможност да се срещна отново с Боби и останалата банда – за мен те са повече от хора, но са на четири крака. Благодаря на Живко Ризов за възможността да отворя сърцето си в Родопите и да имам най-добрия медиатор – коня  – за света тук и в легендите, по пътища, чукари и мечти!

 

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.