Кога е създаден първият български велосипед?

Историята на "паяка" или изобретението на майстор Гено Стоянов-Арабаджията

 
0
Снимка: sandacite.bg

Нашите приятели от sandacite.bg – българският портал за стара техника, чиято специалност е техническата археология, тръгват по следите на първия български велосипед и любезно се съгласиха да ни почерпят със статията си по темата, която публикуваме, за да се знае какви е чеда раждала българска майка юнашка…

Ако запитате някого кой е най-старият български велосипед, вероятно ще получите отговор „Е не е ли „Балкан“?“, но не – няма да бъде той. Ловешкият шампион просто е може би най-известното наше колело.

Първият български велосипед всъщност е изработен в Нова Загора още през 1880 г. от тамошния майстор Гено Стоянов – Арабаджията (турска дума за професията му – колар). Тогава той произвежда главно волски каруци и коли, но обича да майстори и саморъчни джаджи – преса за балиране на кожи и тютюн, менгеме, съдове за счукване на пипер и жито на прах и т.н.

Част от занаятчийските изделия на Гено Стоянов – Арабаджията
Снимка: sandacite.bg

Не е ясно със сигурност откъде на Гено Стоянов (1861 – 1947) е дошла идеята да създаде точно велосипед. Едната версия твърди, че с интерес слушал разказите на свой съсед, който учел медицина в Лондон, как там хората яхали „дървени коне“, а според други сведения веднъж видял велосипедите на италиански колоездачи, преминали през Източна Румелия (където по това време попада и Нова Загора).

В духа на велосипедите от ХІХ век, и Първият български е с различни по диаметър колела – предното е около 3 пъти по-голямо от задното. Може би и затова са наричали изделието на майстор Гено „Паяка“ – все едно се качваш на него и „висиш като паяк“, както е изразът. На рамата е предвидено и нещо като малко стъпало, за да бъде по-лесно на колоездача да се качи на велосипеда.

Майстор Гено Стоянов прилага много от своите знания на опитен колар в изработката на творението си. Първият наш велосипед е изработен от ковано желязо и дърво. Железни части са рамата, кормилото, вилките, шините (ленти, с които са обвити отвън колелата), осите на педалите и седалката. А самата тя отгоре е облечена с волска кожа. От дърво пък са изработени колелата и спиците им, ръкохватките на кормилото и педалите.

Велосипедът има и спирачка – една дървена летва, която колоездачът подпъхва между предното колело и кормилото. Това би трябвало да е достатъчно – все пак скоростта на движение едва ли е била висока. Не всички велосипеди по това време имали спирачки, но Първият български има.

Важна подробност е, че този велосипед няма верига – просто сядате, натискате педалите на предното колело и натягате върху тях. Велосипедът е имал в задната си част и багажник, който обаче не е запазен до наши дни.

Когато завършва изработката на колелото си, Гено Стоянов не излиза веднага да прави кръгчета, а около две години го усъвършенства, като накрая му поставя и лагерни втулки на осите. Същевременно тренира колоездене с него в двора си и околните поляни. Едва през лятото на 1882 г. майсторът се впуска в ентусиазирани пътешествия с колелото из Нова Загора и околността, за да го изпробва и подобри още повече. Вероятно е стигнал чак до Сливен, а навсякъде хората му се чудят и маят как човек успява да се задържи само върху 2 колела, без да падне.

Снимка: sandacite.bg

Ние сега се интересуваме много от Първия български велосипед, но навремето хората възприемат това колело и неговия ентусиазиран майстор само като вълнуваща атракция, нещо подобно на панаирджийските мечки. Самият Гено е обичал да се показва по селски и градски събори, яхнал саморъчното си возило, и да събира очите на хората. Просто тези времена из тогавашните български земи са доста трудни, а хората – прекалено загрижени за насъщния си хляб, за да мислят за подобни луксозни удоволствия като каране на непознати машини. Показателно е, че дори създателят Гено Стоянов не започва серийно производство на колелото си, както прави напр. с отдавна доказалите се добри стари волски коли. Вероятно е знаел, че в тогавашните условия возила като Паяка няма да се „харчат“ – нито за личен превоз, а камо ли за каране за удоволствие. Къде ти у тогавашните селяни, загрижени от тъмно до тъмно за реколтата си, време за излети и екскурзии!

Гено Стоянов – Арабаджията с внука си Евгений, 1933 г.
Снимка: sandacite.bg

На заинтригуваните син и внук на Гено Стоянов трябва да благодарим, че информацията за Паяка и той самият въобще са оцелели до наши дни, а не са се изгубили като много други първи български неща. Внукът на майстора Антон Генов го предава в Историческия музей в Нова Загора чак години след смъртта на дядо си. Така Първият български велосипед и в момента е жив и здрав, грижат се за него и може да се види именно там.

Снимка: sandacite.bg

А майстор Гено Стоянов е бил не само сръчен, но и мъдър човек. Той ни е завещал и някои много ценни съвети в своите тефтерчета: „Работѝ със сърце, продавай с цена!“, „Посадѝ, тогаз умри!“, а също и „Ние, българите, сега живеем в робство, в най-голяма скъпотия и омраза помежду си. Боже, вразуми управляващите ни и да напредне България!“. Е, създателят на Паяка със сигурност е искал да помогне колкото се може повече именно за напредъка на България.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.