Експедиция “Гашербрум 2019”

Хроникьорът на българския алпинизъм - Сандю Бешев, разказва за Атанас Скатов и трите му изкачвания на осемхилядници през този сезон

 
0

Много кратка почивка си разреши това лято сливенският алпинист Атанас Скатов. Нали помните, че само преди по малко от месец, на 15 май, той стъпи на третия по височина връх на планетата Кангчендзьонга /8586 м/, с което обогати колекцията си от хималайските гиганти с още един връх и от шест ги направи на седем?

Атанас Скатов
Снимка: архив – Сандю Бешев

Скатов обаче помни, че от преди три години той има да урежда стари сметки с по-ниския от двата Гашербрум-а. Тогава влошаването на времето, настъпването на нощта и редица още проблеми наложиха той да се върне малко преди да достигне 8035-те метра на Гашербрум II. И тъй като преди години и той е бил студент, добре знае, че за всеки провален изпит има поправителен, Наско решава тази година да се яви на поправка. Уверен в силите и възможностите си той предприема още по-смело предизвикателство – да се изкачи и на двата каракорумски гиганта, носещи едно и също име – Гашербрум. В допълнение обаче, а и за разграничение, те са обозначени с римските цифри I и II, съответно Гашербрум I, познат още и като Хидън пик /8068 м/, а в последно време „пораснал” до 8080м и Гашербрум II /8035 м/. Впрочем във веригата Гашербрум има още четири върха, между 7000 и 7999 м и те също са обозначени с римските цифри III, IV,V и VI, но за алпинистите много по-интересни са само тези, които надвишават магическата граница на 8-те хиляди метра.

Както е известно, за разлика от Хималаите, където има три сезона – пролет, есен и зима, в Каракорум сезоните са два – лято и зима. А това значи, че време за повече почивка няма. На 13 юни Наско напуска топлия си роден Сливен, за да се отзове в студените снежно-ледени прегръдки на Каракорум. Пътят му натам е познат, поради което не губи време в пакистанската столица Исламабад и само след два дни се отзовава в градчето Скарду, последното по-голямо населено място в района, където се дооформят всички подробности за експедициите към големите каракорумските осемхилядници К-2, Броуд пик, двата Гашербрум-а, както и към хималайския осемхилядник Нанга Парбат, който също е на територията на Пакистан. Трудностите обаче продължават, защото от Скарду до последното селце Асколе /3000 м н.в./ 150-те километра са истинско предизвикателство за недотам изправните „Джипове”.

На 17 юни,  алпийската експедиция, в която е включен и нашият алпинист, поема трудния път към базовия лагер. Времето е непостоянно, вали не само дъжд, но и сняг. Тъй като по-голяма част от 6-дневния преход е по ледника Балторо, температурите както през ноща, така и през деня са ниски. На 25-и експедицията достига 5050 метра, където обикновено се изгражда базовият лагер. Тук, както обикновено става с почти всички алпинисти, Наско заболява, което налага бързи  действия и той сменя три антибиотика. За щастие всичко отихва и той започва аклиматизационните изкачвания и оборудване на междинните лагери към Гашербрум II – първи на 5950 м, втори на 6450 м и трети на 7100 метра. Първоначално изборът на експедицията е да се изкачи именно този този връх, който както още преди това съобщихме, е добре познат на Наско. И сега той бързо набира височина, въпреки значително по-дебелата снежна покривка, в която на места се затъва до кръста. Той обаче дстига до лагер III, където остава три денонощия.

На слизане към базата Наско разбира от приятелите си и членове на неговата група за решението им вместо към Гашербрум II, при стабилизиране на времето те да тръгнат към Хидън пик. Скатов е изморен много – спал, не, по-точно прекарал е три безсънни нощи над 7000 метра. А и в предишните дни, както сам той съобщава, е успявал да поспи само по час-два. За кратко се отдава на размишления. Анализира всички плюсове и минуси на примамливата покана да се присъедини към тях.

Аз съм дошъл да катеря върхове и ще тръгна решително и с вяра в собствените си сили.

И Наско откликва на поканата им и става член на общата щурмова група. Маршрутът към Хидън пик все още не е фиксиран изцяло, снежната покривка е обилна, наклонът е доста стръмен и технически труден, а и тези ветрове, които често са ураганни. С общи усилия обаче алпинистите се справят успешно и рано сутринта на 12 юли Наско ще съобщи: „12 юли 6:34:42 часа българско време На върха съм!” и ще добави, че общо 9 души: 3-ма шерпи, 3-ма турци и по 1 китаец, пакистанец и българин достигат върха. Атанас Скатов прави още една успешна крачка към голямата си цел. Осемхилядните му върхове вече стават осем.

Атанас Скатов
Снимка: архив – Сандю Бешев

За това си изкачване малко по-късно Наско ще запише в дневника си: „На 11 юли в 15:43 часа пристигнахме в Лагер 3. Нагоре нямаше опънат парапет и сме се катерили вързани на свръзка (с въже за осигуряване) по трима-четирима човека. Този връх е доста стръмен и имаше обилно количество сняг във високата му част. Газили сме до колене в снега. Тъй като нямаше опънат парапет през нощта в тъмното на няколко пъти губихме посоката. Наложи се да спрем и да изчакаме 2 часа да изгрее слънцето, за да се ориентираме за правилната посока. Имаше доста силен вятър. Сутринта, когато изгря слънцето, се откриха много красиви гледки и се видя ясно върхът, както и околните върхове – К2, Гашербрум II и Броуд пик. Продължихме нагоре. Малко преди върха падна мъгла, а след това се изви и страшна буря. Времето на тези върхове се променя за минути. Слизането надолу по стръмния склон се оказа много трудно. Имаше места, по които съм се пързалял по корем със забит пикел пред мен, за да се спирам. Много дълго качване беше това – непредвидимо и с много променливо време. На слизане отново видях трупове на загинали алпинисти. Кой знае откога? Слизането беше изморително като се има предвид и фактът, че не съм спал вече 7 дни както трябва. На няколко места надолу просто се плъзгах по корем като с ледокопа забавях ускорението”.

Ден по-късно уморени, но доволни от изпълнената задача, алпинистите са в тъй очаквания базов лагер, където следва заслужена почивка и тя трябва да се оползвотвори, защото за нашия алпинист експедицията не е завършила. Чака го другият Гашербрум, който е само с 33 метра по-нисък от току-що превзетия бастион.

Девети осемхилядник за Атанас Скатов

Впрочем подзаглавието не е съвсем точно, защото Наско за десети път стъпва на връх над 8-те хиляди метра. По-точно би било това, че различните му изкачени осемхилядни върхове са 9, но тъй като той има и едно повторение на първия връх Еверест Наско вече 10 пъти е стъпвал на върхове, извисили снаги над 8-те хиляди метра. За всеки един от тези върхове медиите, в това число и авторът подробно са информирали любознателните читатели. Това правим и сега.

Починал само два дни, заедно с още няколко алпинисти от Полша, Индия и Непал, нашият алпинист отново тръгва нагоре, този път към втория Гашербрум. Тъй като базовият лагер и за двата върха е един и същ, не е необходимо време за прехвърляне към подножието на следващия връх. На 15 юли, движейки се в добро темпо, алпинистите пристигат в 18:02 ч. на лагер 1 /5950 м/. На 16 юли към 15 часа са на лагер II /6400 м/, а на 17 юли в 11.07 часа те са на лагер 3 /7100 м/. След кратка почивка започва и финалната атака на върха. Съхранили аклиматизацията си от предишния връх, в добро темпо на 18 юли в 04.09 часа българско време атаката е успешна. Изминали са само 6 дни от изкачването на Хидън пик и ето, че Атанас Скатов записва в актива си още един – 9-и различен осемхилядник, а с повторението му на Еверест – десети.

Атанас Скатов
Снимка: архив – Сандю Бешев

Ето и хронологията на изкачените му осемхилядни върха:

  1. Еверест /8848 м/ – 24 май 2014 г. от север
  2. Манаслу /8163 м/ – 01 октомври 2015 г.
  3. Анапурна / 8091 м/ – 01 май 2016 г.
  4. Макалу /8463 м/ – 23 май 2016 г.
  5. Лхоце /8516 м/ – 16 май 2017 г.
  6. Еверест /8848 м/ – 22 май 2017 г. от юг
  7. Чо Ойю /8201 м/ – 13 май 2018 г.
  8. Кангчендзьонга /8586 м/ – 15 май 2019 г.
  9. Хидън пик /8068 м/ – 12 юли 2019 г.
  10. Гашербрум II /8035 м/ – 18 юли 2019 г.

Тази година нашият алпинист постига още един успех, защото в една календарна година, или по-точно за 65 дни, той изкачва три осемхилядника, с което вписва името си сред 48-те алпинисти, постигнали хеттрик и в алпинизма в рамките на 100 дни. По този показател той би се наредил на 18-о място, което за специалистите не е от съществено значение.

Авторът, както и редица още алпинисти, не отдават голямо значение на броя на тези дни, защото това зависи най-вече от редица странични показатели като атмосферните условия, отдалечеността на изкачваните върхове, както и тяхната височина, а не толкова от физическите и техническите качества на алпинистите. Поради това изкачилите по три върха са обединини в рамките на 100 дни. За да бъдем още по-точни, ще споменем, че през 1983 година отличните швейцарски алпинисти Ерар Лоретан и Марсел Рюди бяха направили това само за 15 дни, изкачвайки трите много близки, дори съседни, върха – двата Гашербрум-а и Броуд пик.

Съпоставяйки всички обстоятелства, считаме, че в това отношение първенството би трябвало да принадлежи на новозеландския алпинист Роб Хол, който през 1994 г. за 61 дни бе изкачил Еверест /8848 м/, К-2 /8611 м/ и Лхотце /8516 м/, като сборната височина на трите му върха е 25 565 м. По този показател второто място би пренадлежало на казахстанския алпинист Анатоли Букреев на когото сборната височина на трите му върха е 25 399 м, а с 25 258 м Боян Петров би заел третото място. И пак ще повторя, че специалистите не правят подобна класация.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.