Тодор Спасов за пътя до световните серии

 
0

Тодор Спасов се превърна в първия български скачач, поканен за участие в кръг от световните серии Red Bull Cliff Diving. Това стана факт в третия старт за сезон 2011, който съгласно календара на шампионата се проведе в Атина (Гърция) на 21-22 май. Там Тодор имаше реален шанс да влезе във финала и да се съревновава с шестимата най-добре представили се в конкретния случай скачачи и вероятно, благодарение на натрупания опит в реални състезателни условия, следващият път ще успее.
Всъщност, това е третата поредна година от историята на шампионата, в който са подбрани топ състезатели по скокове от скали от височина 27 метра от цял свят. Те са 12 на брой, като за всеки от седемте старта тази година организаторите канят по още един участник. Това е шанс всеки да докаже способностите си и през следващата година да се превърне в титуляр в сериите. Такава е целта и на 33-годишния българин Тодор Спасов. Той се занимава се със скокове във вода от 26 години или както сам се шегува – „през целия си по-осъзнат живот”. Малко след състезанието в Атина се срещнахме и поговорихме с него подробно.

Тодор Спасов

Как започна всичко?
Началото бе на басейна на ЦСКА. Треньорката ми Мария Александрова откри потенциал в мен. С напредване на времето започнах да прекарвам толкова много време в тренировки, че я чувствах като втора майка. Посещавах спортното училище на ЦСКА в Младост, което бе с почти целодневна заетост. Редуваха се уроци и тренировки. След като завърших, замених класната стая със спортната рота. Когато приключих с казармата, започнах усилено да търся работа, свързана със скоковете. Покана от мои приятели за работа в Хонг-Конг бе чудесно стечение на обстоятелствата. Там подписах първия си договор и останах 2 години. Пак там за първи път изпробвах т. нар. хай дайв или скок от височина, надвишаваща тази на олимпийските скокове.

Говорим за хай дайв. Каква е минималната височина, която разграничава високия скок във вода от останалите дисциплини?
При моята дисциплина става въпрос за височина от 18 метра нагоре. Различните организатори на състезания използват различна височина. Световните серии Red Bull Cliff Diving са най-значимият шампионат в целия календар на скоковете и там височината на платформата е между 27 и 28 метра.

А какъв е твоят личен рекорд, от каква височина си скачал най-много?
Скачал съм максимално от 28 метра. Всеки метър има огромно значение. Скачайки, падаш надолу със скорост между 90 и 110 км/ч. Затова трябва до последно да се опитваш да се приводниш добре, тъй като дори и тогава има шанс нещо неприятно да се случи.

Тогава какъв е световният рекорд за висок скок?
Има регистриран скок в книгата на Гинес – 54 метра. Случва се през 80-те, когато продаваемостта на скоковете във вода се състоеше в това състезанията да започват от 30 метра и продължаваха с височини, при които хората си играеха със смъртта. Трябва да си определено доста луд, за да скочиш от над 50 метра! Вероятността от контузия или нещо по-лошо стартира от 50% нагоре.

Тодор Спасов

Свободното падане при скока е около 3 секунди, нали?
Точно така. До известна степен различните фигури и ротации във въздуха те забавят малко, но времето до приводняването се равнява на около 3 секунди.

Височина е доста сериозна. Какво е усещането в момента, в който се приводниш?
Дори да се приводниш абсолютно правилно, трябва да имаш силна мускулатура и да успееш да задържиш краката един до друг. В противен случай се получават леки и не толкова леки контузии – разтягане на мускули, сухожилия и т. н. – казвам го от личен опит.

Не са много хората, които се приводняват на глава. Мисля, че повечето влизате във водата с краката си?
Да, малко хора се приводняват с главата си. Причината е, че краката са много по-силни от ръцете. Второ, когато се приводниш с краката, отваряш повече пространство във водата и се ползва един вид като спирачка. По този начин потъваш по-бавно и, разбира се, имаш нужда от по-малка дълбочина, съответно по-малък риск от удар в дъното. Когато се приводниш с главата надолу, има голям риск за китките, ръцете, врата.

Записа първото си участие в сериите Red Bull Cliff Diving?
Да. Преди това съм участвал в други състезания на други организатори, но със сигурност сериите на Red Bull са най-престижното подобно мероприятие. Всички сериозни скачачи на драго сърце биха приели покана за участие в него.

Колко човека в световен мащаб се занимават с този спорт и са действително на високо ниво?
Не сме много – може би между 25-30 души от цял свят, не повече.

Има ли световна организация в този спорт, федерация или нещо подобно?
Федерация няма. Всички скачачи се познаваме и сме като голямо семейство. Много често организаторите на състезания се допитват до нас какво повече могат да направят, да променят. И в тази насока целият екип на Red Bull работи постоянно с нас, за което сме им много благодарни! За последните 3 години сериите се променят и доизграждат, за да се превърнат в нещо наистина зрелищно за всички – зрители, скачачи – всички!

Разкажи ни нещо за Mass Diving-а. Това е адски зрелищно нещо.
Обикновено го използваме в шоу програмите. Скачаме по 4-5 или повече човека едновременно. Но имай предвид, че басейнът, в който се приводняваме, е с диамерър едва 8 метра. Затова се изисква прецизност. Кажеш ли, че ще скочиш в тази точка, скачаш в тази точка. Няма място за грешки! Освен това, всеки скачач трябва да е уверен в уменията на другите. Трябва да си имаме доверие. Действително е доста зрелищно – например виждаш десетина човека във въздуха в една и съща позиция. Сигурен съм, че на фотографите им е интересно.

Тодор Спасов

Щом застанеш на ръба на платформата на височина 27 метра, какво се случва в главата ти?
Страх има при всички положения. Но се стараеш да се концентрираш върху скока, който ще изпълняваш. Не мислиш за нещата, които могат евентуално да се случат – контузии, грешки. Това само ще доведе наистина до нещо неприятно. Определено има вътрешна борба със самия себе си, забързан ритъм на сърцето, който се опитваш да овладееш, да се успокоиш и да полетиш. В момента, в който отскочиш, нещата вече се случват автоматично – за това се готвиш, за това тренираш.

Разкажи малко повече за правилата в шампионата Red Bull Cliff Diving. Колко и какви скокове изпълнявате?
Красотата на спорта е в това, че винаги скачаме на различни места. Всяка дестинация има свои специфики. Всеки участник в сериите Red Bull Cliff Diving прави по четири скока с различна трудност и различна точкова система, което наричаме коефициент. Първите два скока са с ограничение на коефициента, известни са като лесни, прецизни, задължителни скокове. При тях всеки скачач трябва да покаже своята техническа база, полет във въздуха, линия на тялото, добър контрол на салтото. Всички тези неща имат значение за оформянето на оценката. Може да загубиш много точки при тези скокове, които после да не наваксаш и с някой ужасно сложен скок. Другите два са т. нар. волни скокове като до втория от тях достигат само шестимата финалисти.

Разкажи ни нещо за шоу програмите, с които се занимаваш?
Почти всички участниците в сериите Red Bull Cliff Diving участват в такива. Последният път на такова шоу в Дубай присъстваха 11 хиляди души публика. Чувствахме се като на концерт, еуфорията беше невероятна.

Какво ще правиш след като кръга от сериите Red Bull Cliff Diving в Атина, за който беше поканен, премина?
Всъщност, сезонът на шоу програмите вече започна. Те се състоят на различни места и през лятото ще пообикаляме доста. Положителното е, че паралелно с тези шоута, където скачам постоянно, успявам да поддържам физическата си форма. Освен това, когато не работя, имам възможност да тренирам на платформата ни за скачане – тя се регулира от 7 до 25 метра височина. Така съм подготвен и в състояние да приема евентуални нови покани за участия в състезания.

Какъв е режимът ти на хранене?
Нормален. Но това е строго индивидуално – някои хора почти не ядат, други си похапват повече. Разбира се, не е хубаво да се натъпчеш непосредствено преди скок. Аз лично гледам да пийна нещо ободряващо преди да скачам.

От колко време живееш във Франция?
От 2002 г. Тогава работех предимно през лятото, а през останалото време си бях в България. През 2006 г. се установих във Франция. Когато нямам договор за работа в друга държава или пък състезание, обикновено се връщам в Мец (Франция), където работя. През зимата, когато нямаме много работа и ангажименти в някои по-топли държави, се връщам в България, за да видя роднините и приятелите си.

Занимаваш ли се с друг спорт? Зимата вълнува ли те?
Разбира се, обичам зимата. Обичам да карам ски. Всичко свързано с екстремните спортове е мое занимание. Впускам се в различни начинания. В парка в Мец например имаме прав джет, който е за фигури. Обожавам да го карам. Всичко, което е на 2, 3, 4 гуми и има спирачка, ми е страст! Опитвал съм парапланеризъм – определено ми хареса, много е приятно. Бънджита, парашути, сърф… всичко. Каквото бих могъл да опитам – опитвам и ще продължавам.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.