Мисия “Безопасност”: Планинските спасители на Bosch ECS

"Всичко и в природата, и в нашата работа, е логично"

 
1

Сподели

Shares

„Свързва ни обща мисия с Планинската спасителна служба – работим за безопасност на пътя и в планината, защото всеки човешки живот е ценен“, казват тест инженерът Иво Кръстев и софтуерният архитект Константин Стамов 

Те са мъже с опит и безброй преживявания зад гърба си. Иво Кръстев /48 г./ и Константин Стамов /45 г./ се спускат със ски за първи път в детската градина. Оттогава чувстват планината като дом. Изкачват заедно Монблан, ветроходци са, а Косьо познава добре и пещерите. Иво обича небето и освен, че има над 50 полета с парапланер и 12 скока с парашут, притежава и тапия за професионален пилот. Завършил е „Автоматика“ в Техническия университет – София, но преди да стане тест-инженер в Инженеринговия център на Бош, е работил като борден радист на карго полети с Ан-12. Константин е в аутомотив индустрията от 16 години, завършил е „Комуникационна техника“ в ТУ и в момента е софтуерен архитект. Иво и Косьо се познават от почти 30 години. Сега са колеги в Bosch ECS, но далеч преди това са заедно като доброволци в Планинската спасителна служба към БЧК. От 3 години Константин е ръководител на софийския отряд. 

Ще говорим за върховете, добрата подготовка, рисковете и здравия разум, както в хобитата, така и в работата им.  

Разкажете ни за изкачването на Монблан през 2017 г.?

Иво: Отидохме там, без водачи. Качихме го и се върнахме живи и здрави. 

Косьо: Бяхме заедно с Иво и още двама приятели. Решихме го импулсивно. Имахме колебания, защото Монблан в днешно време е доста пренаселено и в оргомна степен комерсиално място, а и e доста опасно. Но от друга страна, всеки планинар трябва да го качи. Така е прието. Направихме една малка подготовка на Мальовица, да видим как четиримата ще работим заедно. Качихме Гран Парадисо /4 хил. м./, който технически е по-лек, но е най-вече за аклиматизация, да видим как работи свръзката, екипировката как е. И след Гран Парадисо се качихме на Монблан. 

Как минахте през Гранд Кулоар (известен също като кулоара на смъртта) под Монблан? 

Иво: Този участък е доста рискован и е важно да си много добре подготвен и концентриран. Няма как да го избегнеш. От едната страна е пропаст, а горе е билото. Трябва да го пресечеш. Няма друг път. 

Косьо: От момента, в който е направена първата хижа Гуте, в началото на 90-те,  тази част на планината вече се ползва като маршрут към върха.  Преминава се през доста рисковани участъци и до момента там са загинали доста хора. 

Иво: Само 50 метра са, които трябва да изминеш, но са истинска опасност за живота – летят камъни непрекъснато и то със страхотна скорост. Ние тримата бяхме пресекли, Косьо остана последен с един немски гид. 

Косьо: Тръгваме да преминаваме и изведнъж полетяха камъни като павета. Иво ми извика и аз се върнах. Страшно беше. Пресича се един по един, защото теренът е опасен. Това е обичайна практика. Тактиката е: ослушваш се и като не чуваш падащи камъни и сипей, притичваш. Подухваше и лек ветрец, който лекичко размърдваше песъчливата почва. Но преминах. На Монблан това е най-страшното.  

Къде е границата между истинското планинарство, алпинизма и колекционерството на върхове?

Иво: За мен Райнхолд Меснер е идол. Защото е направил много неща за първи път и то по истинския начин, а не да изръсиш куфари с пари и да ангажираш половината Непал да работи за теб, докато ти „покоряваш върхове“. Той отива с Петер Хабелер и достигат Еверест без кислород и по нов маршрут. Това са постиженията в алпинизма и определено не е колекционерство, а начин на живот. 

Косьо: …не знам колко е уместно колекционерството на върхове да се нарича алпинизъм. Защото алпинизмът изисква да отидеш там, да си организираш сам експедицията /ти и твоят партньор или група катерачи/ и да се справите с алпийски проблем, да изкачите връх, но не просто да го изкачите, а да прокарате маршрут през някоя стена. Да откриеш нещо ново и различно. 

Има ли връзка между технологиите на бъдещето, каквито създавате и вие, и природата с нейните сурови, „аналогови“ изисквания? 

Иво: Всичко и в природата, и в нашата работа, е логично.  

Косьо: Едното е антипод на другото. Но е като ин и ян. Хем са тотално различни, хем се допълват. Според мен човек не може да живее в тотално дигитален свят, не сме пригодени за  това. Но не мисля, че и в дивото може да сме непрекъснато. И затова прескачаме от едното в другото, в търсене на правилния баланс. 

Иво: Технологиите помагат при акции в планината – GPS карти, тракове. Ако някой може да работи с технологиите и да изпрати локация, това може да спести десетки часове търсене и да спаси човешки живот. 

Косьо: Големият проблем е, че много често, когато човекът не е добре подготвен технически, не си знае координатите, не знае къде се намира, защото е мъгливо, например, информацията, с която разполага спасителна служба, е много оскъдна. Има едно безплатно приложение за мобилни устройства, което горещо препоръчваме  – казва се ПСС, достъпно е както за Android, така и за iOS. Приложението може да работи офлайн, не му трябва интернет и върши много добра работа. Можеш да си извадиш координатите и да ги издиктуваш на дежурния спасител в централния денонощен пост на ПСС, или да изпратиш SMS, за което ти е нужен много малко обхват. 

Иво: Спомням си една акция преди 15 години. 78-годишен мъж изчезва в неделя в 14 часа, а ние започваме да го търсим в понеделник в 9 сутринта. Януари месец. Температурата е –15 градуса – сняг, мъгла. Не се вижда на метър разстояние. Намерихме го в 5 следобед, на Горното плато, малко под Черни връх. Облечен с един анорак, със стара брезентова раница, свил се и като ни видя, попита невярващо: – Мен ли търсите? Изненада се, че ни вижда. Късмет, че беше жив. Оказа се, че е с байпаси, с диабет и за мен това, че го намерихме жив, е едно от най-големите чудеса. 

Косьо: Един подобен случай знам и аз, но на други колеги.  92-годишен човек, който се обажда в централата на ПСС и казва: „Свършиха ми батериите на челника, стъмни се и не знам къде съм. Тръгнах от еди къде си, с намерение да стигна до мястото Х“. Благодарение на описанието, което е дал, колегите много лесно са го намерили. Бил е с обикновен телефон, но с издръжлива батерия, което е много важно за планината. Когато го намират, човекът е адекватен, добре обут, има и застраховка. 

Това е вероятно подготовка, свързана с поколението на човека –  той цял живот е функционирал без да е зависим от технологиите. 

Косьо: Вероятно. Каквато и да е техниката, тя сама по себе си няма да ти свърши работа. Човекът трябва да се научи да работи с нея, особено, когато става дума за техника в планината. Като ни питат, каква GPS система ползвате, аз винаги отговарям, че ПСС имат GPS приемници, които са предназначени за работа в планината. А не мобилни телефони с приложения за планинска навигация, въпреки че функционалността на телефона е много по-добра. На – 20 градуса модерният телефон спира да работи и батерията му пада. Техниката е хубаво нещо, но всяка техника си има среда за приложение. Уредът трябва да може да пада, да го вали дъжд и това да не го вади от строя.

Като говорим за поколения, в по-младите ви колеги от Инженеринг Центъра на Бош виждате достойни партньори или конкуренти?

Косьо: По-младите са от това поколение, което преживява динамиката на съвременния живот като естествено състояние. Те успяват да се справят с ежечасните промени, знаят какво искат и какво правят. И са доста по-гъвкави, когато става дума да усвоят нещо ново. Ние пък имаме богат житейски и професионален опит… Това, което ни обединява като екип е, че всички сме професионалисти и заедно правим нещо иновативно и смислено. Допълваме се и постоянно се учим и развиваме – както професионално, така и един друг – чисто човешки. Ние реално променяме автомобилната индустрия, създаваме технологии, които улавят човешката грешка и могат да спасят живот. Хубавото е, че сме повече от колеги, много често имаме общи интереси и хобита, както е при нас двамата. 

Как стана тест инженер?

Иво: Започнах в една фирма, още докато бях студент в ТУ, но после прекъснах, летях със самолетите. Върнах се и макар че в началото ми беше трудно, сравнително бързо „влязох в час“. Вече се чувствам комфортно. Основните неща не са се променили, но технологиите са различни. Мозъкът ми е свикнал да превключва. Държал съм се леко извън комфортната зона и се справих с новите инструменти. 

Косьо: Трябва да имаш логично мислене. Гледаш на задачата като работа, която трябва да се свърши. И я започваш отнякъде. После става все по-добре.  

С какво по-конкретно се занимавате в Bosch ECS?

Косьо: Занимавам се с Model-based Development. Това е, когато един математически модел се превръща в код. 

Отскоро съм софтуерен архитект. Както една сграда трябва да има основи, таван, прозорци, вода, електричество, така и софтуерът изисква подобно планиране. Нашият софтуер е свързан с автомобилната индустрия. Нещата, върху които работим, се планират изключително стриктно и прецизно, тъй като от тях зависи безопасността на хората в автомобила. Създаваме продукти, които още не са произведени. Вероятно ще бъдат внедрени до няколко години.  

Иво: Ние с колегите пък тестваме софтуера, който те пишат. Първото правило в нашата професия е, че по време на разработката за нас не съществува bug free софтуер. Проверяваме всичко и сигнализираме за необходимите промени, като първоначално е важно да вземем мерки дефектът, който виждаме да се репродуцира рядко и да не е критичен, за да работят всички системи. И продължаваме до неговото отстраняване. 

Дали сме готови компютър да поеме управлението на колата?    

Косьо: В момента цялата индустрия се е ориентирала към автономното шофиране, в което компютърът сам взима решение кога ще изпревари, кога ще спре и т.н. Статистика за това, че голям процент от катастрофите с фатален край или тежки травми, са вследствие на човешка грешка, води до преориентирането на индустрията. С ограничаване на намесата на човека в управлението, се очаква фаталните инциденти да стават все по-малко. 

Хора като вас, които обичат свободата и природата, как се чувстват в офисната среда?

Иво: Аз съм съвсем добре. 

Косьо: Аз също. Защото средата в Bosch ECS е малко по-различна от типичната офисна. Тук сме си като семейство. 

На какво се дължи това?

Косьо: На подбора на хората, може би. И на отношението на менджмънта към служителите, към обществото, към околната среда ако щете.  

Иво: Самата история на фирмата има значение като ценности – Роберт Бош се е грижил за работниците си, въвел е много социални придобивки… 

Косьо: … Днес компанията продължава тази линия, продължава да е отговорна. Миналата година, например, от Bosch ECS направихме дарение на Българската Лавинна Асоциация, с което закупиха моторна шейна. Това улеснява работата им, помага за превенцията и за това хората, които практикуват зимни спортове да са информирани какво ги очаква в планината и по конкретния маршрут. А наскоро компанията ни направи дарение за Планинската спасителна служба, с което ще помогнем за осигуряването на специална екипировка и техника. И двамата от първо лице знаем колко важно е всичко това.  

Иво: Всяка помощ е важна. При нас, планинските спасители, също. Едно яке, което спасител си купува, му служи за седем години. Ново можеш да си вземеш на осмата. Така че голяма част от екипировката си е лично наша. Ползваме си собствените коли, храна и т.н. Но ние го правим, защото ни доставя удоволствие. Да помагаш е кауза.  

Косьо: Така, както работата ни в Центъра и това, в което вярваме и създаваме е свързано с кауза. Работата ни като доброволци в ПСС също е такава. И разбира се ще продължим да участваме с ентусиазъм. Свързва ни обща мисия с Планинската спасителна служба – работим за безопасност както на пътя, така и в планината, защото всеки човешки живот е ценен. 

Иво: И ако някой си мисли, че спасителите имаме акции само през зимата, определено греши. Това е всесезонна работа, като всяка друга и изисква повишено внимание, съобразяване с околната среда и обстоятелствата. Така че съветът ми е добре да помислите и да сте подготвени преди да тръгнете на преход. 

Бош е водещ световен доставчик за автомобилната индустрия със силни пазарни позиции в различни области. В Бош Инженеринг Център София над 500 талантливи софтуерни и хардуерни специалисти, сред които са и Иво и Косьо, разработват иновативни технологии в области като системи за помощ на водача, автоматизирано шофиране, изкуствен интелект (AI) и електромобилност. След приноса си в развитието на множество софтуерни функционалности, Центърът продължава да се разраства, като създава цялостни решения в сферата на мобилността. 

Сподели

Shares

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.