Топ “Алпийската” обувка на 50-те години в Музея на Мальовица

"Помня тези обувки. Те съвпаднаха почти едновременно с моето появяване в средите на алпинизма – началото на 1953 г..."

 
1

Сподели

Shares
Топ "алпийска" обувка
Топ “алпийска” обувка

Читателите ни вече знаят за отправения Апел към ветераните алпинисти, а и не само към тях, но и към всички планинари, които имат отношение към предстоящото възстановяване на Музея в УЦ „Мальовица”. Този апел отправихме на страниците на вестник „Ехо” и сайта на списание 360 градуса само преди няколко дни, а първите отзиви вече са факт.

Преди няколко дни съобщихме за официалния документ от първото изкачване на вр. Мальовица по тъй наречения „Черен триъгълник” през 1938 г. Днес с огромно удоволствие ви представяме и втория експонат – „алпийската” топ обувка на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.

Помня тези обувки. Те съвпаднаха почти едновременно с моето появяване в средите на алпинизма – началото на 1953 г. В лагера, като начинаещ алпинист, постъпих през месец август. След това останах като инструктор през цялата зима на 1953 г. /най-снежната зима от няколко години, както казваха жителите на с. Говедарци/. Въпреки обилната снежна покривка под ръководството на Петър Златев, който тази зима бе началник на лагера, не пропуснахме нито един от традиционните  зимни преходи на всяка смяна.

Топ "алпийска" обувка
Топ “алпийска” обувка

А те бяха много, много трудни –„Меча поляна”, х. „Мальовица”, „Страшното езеро”, Попова шапка, „Сухото езеро”до Рилския манастир. Истинският проблем започваше на следния ден, когато с тези обувки на краката, които тежаха 2.240 кг. /двете заедно/, и ските на раниците пълзяхме по безбройните връхчета на „Дългия рид”.

Не смених обувките и тогава, когато вече бях студент. На 17 март 1957 г. пак с тях тръгнах и за първото зимно изкачване на „Класическия маршрут” на Мальовица – този на Саваджиев и Стоименов. Тогава Георги Атанасов тръгна с най-обикновените гуменки, защото с тях той трябваше да върви напред там, където по стената нямаше сняг, а с тези обувки аз да вървя напред, там където имаше сняг и лед.

Безенги-65 г.
С. Бешев, Андрей Тодоров, Ангел Нанкинов след изкачването на вр. Елбрус /5642 м/ през 1965 г.

Помня тези обувки и през 1960 година когато се обучавах в елементите на ледената техника в лагер „Белала кая” в Кавказ. До болка помня пак тези обувки и през 1961, защото два дни преди да тръгнем по траверса на „Безенгийската стена” цели два дни с някакви пили стъргахме железните трикуни, за да ги направим по остри. И това бе последния път, когато сложих на краката си това чудо на Съветската и българската екипировка през 50-те и 60-те години. Впрочем през 1961 г. Спортпром се бе погрижил да ни поднесе изненада като ни подари специалното си производство – обувки „Безенги”. Божичко… по-лошо качество от това никой от 8-те членове на тогавашния ни екип не познаваше, така, че по траверса все пак предпочетохме тези обувки, които в момента гледате на снимките. Дано някои от практикувяащите алпинизъм през началото на 60-те години е запазил някоя обувка и ни я предостави.  

Топ "алпийска" обувка
Топ “алпийска” обувка

Почти бях забравил обувките с трикуни поради това толкова много се зарадвах, когато наследниците на Ангел Нанкинов от с. Триводици, Пловдивско, ми позвъниха, че при събарянето на старата си къща са открили някакви странни обувки. Заминах веднага за това село и чудо. Една от тези обувки попадна под обектива на мобилния ми телефон, а когато дойде време за откриването на Музея ТЯ, едната обувка ще заеме своето законно и то лично място в новия Музей./Втората обувка все още не е открита/.

Топ "алпийска" обувка
Топ “алпийска” обувка

Ангел Нанкинов! През 60-те години бе мой студент по агрономически науки и същевременно един от най-добрите ми алпинсти в Студентския алпийски клуб „Академик” Пловдив. За съжаление той си отиде от този свят твърде рано /преди 40 години/ и си остана само като  „кандидат майстор на спорта”. Премина през 1965 г. курсовете в Кавказ за обучение в елементите на ледената техника, а през 1972 г. участва в няколко премиерни изкачвания на .безименни върхове, в Памиро-Алай, на които алпинистите на ОС на БТС –  Пловдив дадоха български имена.

Приятели ветерани и действащи алпинисти, моля Ви последвайте примера на  сина на Михаил Кръшняк Александър и на наследниците на Ангел Нанкинов. Станете съпричастни към Музея, който всички желаем да имаме.

Сподели

Shares

1 коментар

  1. Санди.Сигурен ли си че сега новите стопани на комплекс Мальовица/ Ковачки / ще възтанови музея? Ти знаеш ли какво представлява школата?.Тя вече не е школа ,а планински хотел. Ръководството на БТС ? организация, съществуваща само с логото си в момента, затри това уникално планинско училище. познато в цяла Европа. Отиди да видиш какво представлява сега бившия “Учебен център Мальовица.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.