Намери се важен автентичен документ за Музея на Мальовица

Една многогодишно търсена среща стана толкова неочаквано и донесе много важен документ за първото изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица.

 
0

Сподели

Shares
Михаил Kръшняк
Първи опити

Една многогодишно търсена среща стана толкова неочаквано и донесе много важен документ за първото изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица. Става въпрос за изкачването на Константин Саваджиев и Георги Стоименов по „Черния триъгълник” на върха от 1938 г. Не, че някой е проявил, дори и частица, съмнениние в това изкачване. Но фактите са си факти, а историята държи изключително много на това – всеки факт да бъде подкрепен с документ. Да! Намери се точно този документ и в неговата автентичност няма никакво съмнение. Предаде ми го синът на Михаил Кръшняк Александър.

Ето го и него. Той е написан и подписан още същия ден 23 август 1938 г. след излизането от стенаната от двамата алпинисти, осъществили изкачването Константин Атанасов /Саваджиев/и Георги Димитров Стоименов/, както и от тримата им придружители, изпълняващи ролята на спасители Борис Чешмеджиев, Владимир Лимончев и Любомир Загоров. Виж факсимилие от оригиналния документ, който поради трудността на разчитането му прилагам точен прочит.

            Изкачването на северната стена на

                            „Мальовица”

             На 21.8.1938 г. въ 12 часа на обедъ биде започнато 

  Изкачването на северната стена на „Мальовица”, което

  бе завършено на 23 – ти  на 2 часа следъ обедъ. Цялото

  изкачване продължи 22 часа непрекъснато изкачване съ

  една нощувка на скалата. Кордето се състоеше от двама.

  Първия Костадинъ Атанасовъ и втория Георги Димитровъ.

  Цено съдействие им оказаха  Борисъ Чешмеджиевъ и Владимиръ   Лимончевъ и Любомиръ Загоровъ.

                Следват подписите на петимата алпинисти.

1938 г. за Мальовица
1938 г. за Мальовица

А ето и как се равиха тези толкова важни събития. Във връзка с възстановяването на Музея в сградата на Учебния център „Мальовица” прекарах два дни на място, за да се информирам за хода на продължилите вече 15-месечни ремонти. В малкото си свободно време отскочих до хижата. Там намерих само една възрастна дама, която бе вглъбена в своето занимание – решаване на кръстословици. Поздравихме се традиционно както обикновено става при среща с планинари.

След почти половин часови нейни и мои проблеми най-после я запитах дали е сама в тази напълно празна хижа.

„Не! Съпругът ми е нагоре към върха, а аз вече не ходя по високо от хижата”.

Отговорът й силно ме впечатли. Значи нейният съпруг, навярно вече към моите години е тръгнал нагоре. Предположих, че е опитен планинар, за да тръгне към върха, където все още има доста сняг. Попитах я за името му. „Александър Кръшняк” – бе категоричният й отговор. Кръшняк? Та това име ми е толкова познато и толкова време търся неговите наследници.

1938-1957 г.
1938-1957 г.

„Да имате някаква връзка с Михаил Кръшняк?”- бе вторият ми въпрос.

Ами да – той ми е свекър”.

Да! Ето моето голямо откритие.

Михаил Кръшняк! Почина рано и нямах възможност лично да го познавам. Но знаех много за него. Най-добрият фотограф сред алпинистите и най-добрият алпинист сред фотографите. Един от двамата самоковски предстаявители на Учредителното събрание на БПК /БАК/ на 19 ноември 1929 г. в салона на бирхале „Славянска беседа”. Един от тримата самоковски алпинисти, изкачили се първи на връх  Мальовица не по туристическата пътека, а през отвесните скали на Западното крило – 8 юни 1930 г. – Иван Шехтов, Васил Настев и Михаил Кръшняк. /Виж Първата Мальовица/.  Участник в първото, и то, зимно преминаване на силно пресечения ръб между върховете Мальовица и Мечит, когато са давани и имената на  Петлите, Орловец, Злия зъб, Ловница и Купените. А неговите прекрасни снимки, помествани редовно в списание „Български турист” и Годишниците на БАК?  Забележителна кариера нали?

Дочаках срещата със сина на много важният за мен и историята на българския алпинизъм човек. Поговорихме малко, но много смислено. Той бързаше за София, а аз за Пловдив. Разменихме си кординатите. И още на другия ден на електронната ми поща дойде документът, с който току-що се запознахте. Един документ, който ще попълни новият Музей на УЦ „Мальовица”, и не само с това. От Михаил Кръшняк, чрез неговия син Александър чакаме още неща от най-ранния период на българския алпинизъм.          

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.