От 1966 г. Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз, вдъхновява поколения българи да пътуват, да откриват и да се гордеят с красотата и наследството на България.
С включените в него най-значими забележителности на страната – музеи и галерии, исторически паметници, духовни центрове, археологически и архитектурни резервати, природни забележителности и феномени, то буди у туристите любов към родината и стремеж към опазване на нейните ценности. Събирането на печати от тях се превръща не просто в традиция, а в истинско пътешествие из историята, културата и природата на България.
А сега – благодарение на Yettel е по-удобно и лесно от всякога. Вместо само на хартиен носител, вече събираш печатите и дигитално, виждаш напредъка си, отключваш анимирани визуализации на обектите и планираш следващото си пътуване бързо, лесно и приятно. Приложението е достъпно и безплатно за всички, включително за потребители на други мобилни оператори.
В него ще намериш полезна информация, като маршрути до избраните обекти, идеи за други туристически дестинации в близост, работно време и актуални условия за посещение. На видно място във всеки от обектите е поставена метална табела с QR код, който след сканиране през приложението на Yettel зарежда дигитален печат в профила ти. Така няма шанс да пропуснеш възможността да обогатиш своята колекция и да продължиш пътя си към “златната значка”.
Сред обектите особено място заемат природните забележителности – скални образувания, пещери, водопади, ждрела и върхове , които показват магията и разнообразието на българската природа. Те не само впечатляват с красота, но и разказват историята на земята – как времето, водата и вятърът са изваяли чудеса, които днес са сред най-големите богатства на страната ни.
В две поредни статии представяме най-забележителните природни обекти от Движението – места, в които човек остава безмълвен пред силата и съвършенството на природата.
1. Триградско ждрело
Разположено в сърцето на Родопите, близо до село Триград, Триградското ждрело е едно от най-впечатляващите природни образувания в България. Река Триградска е прорязала дълбоко планинските мрамори и е създала пролом с дължина около 7 километра, от които около 2–3 километра представляват същинското ждрело. Скалите от двете му страни се издигат стръмно – западната достига до около 180 метра, а източната до 300–350 метра. Тясната долина, широка на места едва стотина метра, създава усещане за мощ и величие, което трудно може да се сравни с друго място в Родопите.
През ждрелото преминава тесен живописен път, който следва извивките на реката и свързва няколко родопски села. Движейки се по него, човек усеща как скалите се приближават все повече, а зеленият мъх и ароматът на бор придават на мястото особена свежест и спокойствие. В сенките на отвесните стени могат да се видят редки видове растения и птици, а по камъните често се припичат гущери – напомняне, че тук природата е все още жива и свободна.
Най-знаковата част от ждрелото е пещерата Дяволското гърло, в която реката изчезва под земята. Според легендата това е входът към подземния свят, а шумът на водата в пещерата е като гласовете на невидими духове. Научното обяснение е не по-малко впечатляващо – в пещерата се спуска водопад с височина около 42 метра, един от най-големите подземни водопади на Балканите. Водите изчезват в дълбок сифон и се появяват отново на повърхността след около 530 метра, като образуват мощен карстов извор. Огромната входна зала, наричана „Залата на гръмотевиците“, впечатлява с мащабите си и с тътена на падащата вода, който изпълва пространството с особена сила.
Триградското ждрело и Дяволското гърло съчетават сурова природна красота и тайнственост, която пленява всеки посетител. Тук Родопите показват своята истинска същност – дълбока, величествена и малко загадъчна, но винаги гостоприемна към онези, които идват да ги усетят отблизо.
Печатът, класически или дигитален, от 100-те Национални туристически обекта на Български туристически съюз може да получите в хижа „Триградски скали“ и в пещера Дяволското гърло.
Вижте още: „Небесни печати“ – най-високите обекти от Движението 100 Национални туристически обекта
2. Белоградчишки скали
Разположени в подножието на Белоградчишкия венец, в северозападната част на България, Белоградчишките скали са едно от най-завладяващите природни чудеса на страната – място, където земята и легендите се преплитат в приказен свят от камък и светлина. Простиращи се на дължина около 30 километра и ширина до 5 километра, те обхващат земите около град Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда.
Формирани преди повече от 230 милиона години, скалите са изградени от червеникав пясъчник и конгломерат, върху които времето е изваяло безброй фигури – величествени колони, кули, гъби и зъбери. Дълговечната работа на водата, вятъра и температурните колебания е създала техните причудливи форми, високи на места до 200 метра. Именно железните съединения в скалите придават характерния им червеникав оттенък, който контрастира с белите варовици отгоре – създавайки впечатление, че мястото свети при залез като пламтящ град от митове.
Хората от векове са привиждали в скалите лица, животни и герои, и така са се родили техните имена: Мадоната, Камилата, Конникът, Ученичката, Каменната сватба, Хайдут Велко, Лъвът, Адам и Ева, Замъкът и десетки други. Най-популярна е легендата за Мадоната – млада монахиня, влюбила се в римски патриций. За наказание била вкаменена заедно с детето си, а скалната фигура и до днес напомня майка, прегърнала рожбата си.
Сред това каменно великолепие се извисява и Белоградчишката крепост – Калето, дала и името на града („белият градеж“). Построена в римско време и по-късно разширявана от българи, византийци и османци, тя се вписва естествено в скалите, които ѝ служат като естествена защита. Днес крепостта е сред най-запазените в България и предлага незабравима гледка към величествените скали и равнините на северозапада.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. и са включени в Червената книга на България като уязвимо природно местообитание. Те са и част от Стоте национални туристически обекта.
С право за това място казват, че е „докоснато от Бога“. Величието на Белоградчишките скали не може да се опише с думи – то трябва да се види, за да се усети.
Печатът за обекта се намира в Белоградчишката крепост (Калето).
3. Пещера Съева дупка
Съева дупка е една от най-красивите пещери на България. Тя се намира на леснодостъпно място в Стара планина, на 3 километра южно от село Брестница, област Ловеч, на 10 км от Ябланица и на 25 км от Тетевен.
В пещера Съева дупка се срещат сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити и хеликтити, като най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Пещерата е дълга 205 метра и има средна температура 7-11 градуса. На около 70 метра под земята в пещерата тече река, за която се счита, че е на 3 милиона години. При преустройството ѝ са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний (живял II век сл. Хр.)
Пещерата е разположена на 520 м надморска височина. Петте зали в нея носят имената: Купена, Срутището, Концертна зала, Космос и Белият замък. В Концертната зала се наблюдават уникалните природни образувания хеликтити. Те напомнят на корали и се формират от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани.
Съевата дупка е неповторима и уникална със своите цветове – бяло, зелено и кафяво. Пред посетителя се разкрива приказно сътворен свят от разнообразни форми, на места обагрени в червено, заради железния оксид в скалите.
Със своята подземна феерия от пещерни образувания Съевата дупка заслужава да носи името „Подземната перла“ сред пещерите в България. Разходката в нея продължава около 30 минути с пленяващ любопитен разказ на екскурзовод.
Пещерата е само на час от София (110 км), на около 60 км от Ловеч и на 20 км от Луковит. Тя фигурира под № 33 в Списъка със 100 национални туристически обекта.
Вижте още: Хижите от 100-те национални туристически обекта: По следите на планинарите
4. Ждрелото на река Ерма
Само на няколко километра от град Трън, в подножието на Руй планина, се намира впечатляваща природни забележителност — Ждрелото на река Ерма. То представлява дълбока и тясна клисура, в която реката е прорязала варовиковите скали и е създала пейзаж с изумителна сила и красота. Проломът е обявен за природна забележителност още през 1961 година, с цел опазване на уникалните скални образувания, растителни и животински видове и характерните екосистеми. Днес територията му е част от защитената зона „Руй“ по програмата Натура 2000 и заема площ от около 8,7 хектара.
Двете най-високи и внушителни скали на двата бряга на реката са известни като Жилав камък и Манастирището (или Църквището). Те се издигат на височина между 150 и 200 метра и оформят своеобразни каменни „порти“, през които Ерма се промъква. По тях са прокарани десетки маршрути за скално катерене, които привличат любителите на приключенията. Но ждрелото не впечатлява само с мащаба си – то носи и своята легенда. Разказва се, че тук някога живеели двама млади влюбени, чиито семейства не позволили тяхната любов. Те избягали заедно, но проклятие ги застигнало и се вкаменили от двете страни на реката – разделени завинаги . От сълзите им пък, според преданието, се родила река Ерма.
Името на реката също има любопитна история. Според изследователи то идва от името на свети Терапонтий, раннохристиянски свещеник от Лидия, чието име в старобългарския превод било „Йерме“, а по-късно се преобразувало в „Ерма“.
До ждрелото може да се стигне по два начина – през кратък тунел, изсечен в скалите на десния бряг, откъдето се открива драматична гледка към каньона, или по Трънската екопътека, която преминава над реката и продължава към село Банкя. Оттам се вижда как Ерма се вие между отвесните стени, докато изчезва в дълбините на пролома.
Скалните порти на Ерма са вдъхновили и писателя Алеко Константинов, който в своя пътепис „Какво? Швейцария ли?!…“ възкликва с възторг пред тази „пропаст от светлина и камък“. И днес думите му звучат напълно вярно — Ждрелото на река Ерма е едно от местата, където човек осъзнава колко могъща и красива може да бъде българската природа.
Печатът за Ждрелото на река Ерма от списъка на програмата „100-те Национални туристически обекта“ се намира в Туристическия посетителски център в град Трън (на входа на Трънската екопътека, в близост до ждрелото). Там посетителите могат да получат както печата за обекта, така и информация за маршрути в района — включително екопътеката по река Ерма, планината Руй и други природни забележителности около Трън.
5. Природен феномен Райско пръскало
Разположен в сърцето на Национален парк „Централен Балкан“, под най-високия старопланински връх – Ботев (2376 м), Райското пръскало е най-високият водопад в България и на целия Балкански полуостров. С воден скок от 124,5 метра, той се спуска величествено по отвесните гранитни стени на южния склон на планината, в подножието на които се намира живописната хижа „Рай“ – изходният пункт за достигане до това природно чудо.
Водопадът е образуван от Пръскалската река, която извира от т.нар. „Вечна снежна пряспа“ – малък ледник, разположен непосредствено под връх Ботев. Дори през лятото тук се задържа сняг, а водите, стичайки се по тревистите склонове, достигат до ръба на скалния венец, известен като Райските скали. Оттам те се изливат с грохот в бездната на Южния Джендем, превръщайки се в хиляди блестящи капчици, които играят на слънчевата светлина – оттук идва и името му „Райско пръскало“.
Мястото е част от природния резерват „Джендема“, обявен за защитена територия през 1965 година, където природата е запазила своята първична сила и девствена красота. Районът е дом на редки растителни и животински видове и се отличава с драматичен релеф – отвесни скали, дълбоки пропасти и буйни алпийски потоци.
До водопада се стига пеша – по стръмна, но добре маркирана пътека, започваща от местността Паниците, над град Калофер. След около три часа преход по красив планински маршрут се достига хижа „Рай“, разположена на поляна, откъдето се разкрива величествена гледка към падащата водна струя.
Дори и след стотици посещения, зрелището на падащата от небето вода остава същото – внушително, живо и незабравимо.
Печатът за обекта от „100-е Национални туристически обекта“ се намира в хижа „Рай“.
* * *
В приложението 100 НТО, освен актуална информация за обектите, статистика за събраните дигитални печати на твоите успехи, ще намериш и видео, и аудио-истории за значими забележителности, идеи за маршрути и нови вдъхновения за пътуване. Основната цел на апликацията е да насърчи туристи, любители на природата и културно – историческото наследство да опознаят ключови туристически локации в България, и по иновативен, и интересен начин да въвлече посетители от различни възрасти, професионални поприща и националности.
Приложението за 100-те Национали туристически обекта на Yettel ще откриеш в Google Play или App Store на телефона си. Можеш да го използваш дори да си клиент на друг оператор. След инсталация, в него ще намериш секции за: 100 НТО, дигитални печати, маршрути, работно време, близки обекти, твоя прогрес и специални анимации към обектите.
Статията е част от кампанията „Хижа на годината“ организирана от БТС и Списание 360mag, която има за цел да насърчи планинския туризъм и да подобри условията в българските хижи.
Виж още: Топ 10 природни забележителности от движението „100 Национални туристически обекта“ – част 1
