Мальовишката алпиниада за купа „Сърнена гора“ се организира за поредна година от АК „Железник“, Стара Загора. По традиция има състезателен характер за любителите на алпийското катерене. Включени са върхове в Мальовишкия дял на Рила. Точките се присъждат за:
- най-висока категория маршрут;
- за маршрут, който е за изкуствено преминаване, но е преминат свободно;
- както и за достъп до определен масив.
Ценното обаче е в друго: алпиниадата се е превърнала в среща на няколко поколения, на алпинисти и спортни катерачи. Ще ви разкажа как се определя класирането – впечатляващо е, както и за няколко уловени тенденции. А в края прочетете блиц интервю с председателя на АК „Железник“ и двигателя на алпиниадата Боян Петков.
Алпиниада Мальовица, издание’2025 г.
Участваха 72 катерачи от 11 клуба от цялата страна. Първите три свръзки, по думите на организаторите, са направили „извънземни“ изкачвания. Преминати бяха линии като „I wanna be ribkata“ (7c), разшири се диапазона на катерените масиви: Среден Купен (тур Цепката и тур Витоша – най-готиния тур – казва Кирил Попбожиков – Киреца); Калбура. Катериха се и обичаните Еленка, Северната стена на Мальовица, Ушите, Куклата, Злия зъб, Иглата. За любителите беше любопитно да видят „мертек“- дървен клин, на който преди 60-70 години са се осигурявали, донесен от Киреца от тур „Витоша“.
За читателите – нека да видят класирането
Първо място: Владислав Ангелов – Полицая и Ивайло Ангелов – Маняка
Второ място: Кирил Попбожиков и Евгения Илиева. Любопитното тук е, че Жени за първи път катери по масивите на Мальовица
Трето място: Ивайло Анастасов – Тренера и Иван Марковски
Обещах да ви разкажа начина на определяне на класирането. Тъй като съм пряк свидетел на алпиниадата само от миналата, 2024 година, знам, че са пробвани различни варианти за определяне на призьорите. Ефективният начин се оказва следният: трите най-добри свръзки сядат на една маса и сами решават кой заслужава първото място и как се подреждат после. Разбира се, знаят се изкатерените маршрути на всички, но винаги има едни отличаващи, състезателно настроени, правещи чудеса или както казва Жеко Вътев:
„Една свръзка, голи до кръста, пъшкат, викат и катерят. Извънземни. Извънземни. Минават такива линии, които аз не съм сънувал. То ето „Веждите“ и на младини не съм успявал, и сега пак. А те? Борят се, връщат се обратно, спазват етиката на чистия стил“.
Възможно ли е да се доверим на казаната дума? Минах там и това, върнахме се без успех. Ценно е, че има място, където носиш отговорност, залагаш името си в казаната дума. Мальовишката алпиниада е не само люлка на алпинизма, а люлка на честната дума! Изумително е. Да, миналата година не повярвах. Тази пак така се определи класирането.
„Сърце и душа на смел алпинист“, написа Тренера за Влади Ангелов, който до скоро познавахме повече като състезател и спортен катерач. „Какво ли би било, ако беше израснал в среда като тази във френските Алпи? Вероятно щяхме да четем за него по световните climbing медии“, продължава Тренера в своя разказ за тазгодишната алпиниада.
Пък и както обичайно на алпиниадите, организаторите бяха подсигурили достатъчно подаръци за всички. Сред тях имаше и уникални отливки.
От няколко години в събота вечер АК „Железник“ канят значим лектор. През 2024 г. гледахме 4 красиви върха и 4 истории от Жеко Вътев. Както и филмът за едно от най-добрите български премиери на Тагар Салай, достойна за Златен пикел (Оскар на алпинизма). Тази година в ролята на лектор слушахме Тако Младенов за неговите и на свръзките му изкачвания из Андите, Патагония и Трънско. Малко познати постижения и за тези алпинисти е стъпка от излизане от ъндърграунда. Една трудна тема, която нищихме разпалено с Тако. Без крайни заключения.
ЛЮЛКА на ОБЩНОСТТА
Признание – ключовата дума тази година и на двете алпиниади: Ботевата и Мальовишката. Тя се оформи след онези думи по-горе на Жеко, с които ме посрещна на хижа Мальовица, цитирани по памет. Както и от още един момент: непринудени разговори между поколенията през говорене за категории, стратегии, хватки и взаимното възхищение: какви машрути се правят в алпинизма и каква трудност катерят спортните катерачи и пренасят в различен терен. Липсата на надменност и уважението ми се запечатаха в паметта.
Общуването е ОБЩНОСТ
Да говориш до отмала и да не искаш нощта да си отива: атмосферата на Мальовишката алпиниада. Обичайната проверка всички свръзки да са слезли и се започна: споделяне, разговори, разкази. Така се родиха доста бисери. Един ми стана любим: да катериш по тревите е тревлинг, а начинът на захващането им е „като женска коса – хващаш и завърташ“. Клубовете менкат свръзки помежду, информация и си дават насоки. Където се налага, Боян дори инвентар осигурява – само и само който иска да катери, да катери. Защото всеки, който е там, има отношение към катеренето, към алпинизма, към Мальовица, към общността. На живо успяхме да зачекнем болезнени въпроси и да споделим позиции за националния отбор, какво очакваме, какво искаме да се промени – процесите и там са започнали. Следим ги с притаен дух и малко настръхнали.
В заключение на авторския поглед
Саморефлексията и поуките излизат веднага след алпиниадата. Дали са с дълготрайни резултати – ще разберем догодина по същото време. „Планината има своето мнение“ е едно от най-ценните откровения, които си заделям от няколкото споделени разказа (в случая е на Тренера от „Кой е най-добрият катерач в света?“
„Най-важното е, че проявата премина без инциденти и в невероятна атмосфера, но с такива приятели винаги е така. Благодаря и на спонсорите за страхотните награди и догодина, заредени с нови планове и сили, да се съберем отново. Защото то е повече среща, докосване до любимия гранит и време заедно, отколкото състезание с елементи на озъбване“, споделя Боян Петков.
Алпийски клуб „Железник“
Възхитително е как членовете на клуба изнасят техника, инвентар, багаж, за да създадат атмосферата, за която всички си мислим, че е естествена. Вероятно и неволно ще ви хрумне да сравните с другата съхранена във времето и с изразен състезателен характер алпиниада – Ботевата.
Тук хрумки всякакви оставете! Всяка от двете алпиниади има собствен облик. И двете допринасят за поддържане и развитие на алпинизма в България. Те са причината да се възклицава: Алпинизмът е жив! И още как! Освен общността, освен поддържането на двете основни огнища в алпинизма, ето ви още 3 причини да го вярваме:
1. Нови, млади, подготвени свръзки – поне две такива познавам и предизвикват изумление: Момчил Христов и Анжела Петрова и Станислав Пампоров с Диян Иванов.
2. Спортни катерачи и състезатели се впускат в приключението по алпийските маршрути и правят първи и/или втори преминавания на изключително трудни линии.
3. Прокарват се нови алпийски маршрути – независимо дали са в рамките на алпиниада или са довършени в нея.
По последната точка за запалените отбелязвам два факта:
-> Нов маршрут, и то не къде да е, а на Еленка, направен от Н. Леваков, Д. Коджабашев, Д. Христов /Уинки/ и Ст. Тодоров /Мулето/: „Къде загубихме мечтите си?“. 165 м., 6а /екипиран, трад/. Повече за него вижте тук!
-> Николай Петков в екип с Йордан Динев, Таня Иванова, Николай Вълков реализира стара мечта, кръщавайки проекта „Експедиция във вертикала“. Историята заслужава отделно внимание, за читателите на тази статия важното е, че довършиха започнатото на 5 юли в края на Алпиниадата. Вероятно съвпадението е случайно. Прочетете как Ники споделя за пътя и дали запазва името на проекта за име на линията на личния му профил и цялостното описание на въжетата тук.
Нека се върнем на АК „Железник“
Няколко са ключовите личности от АК „Железник“, за които знам, че развиват клуба: Жеко Вътев, Григор Вътев, Коста Канидис и Боян Петков. Всъщност последният е личността, за която тайно говорят, че е харизматичен като организатор: само да каже „Хайде да…“ и мнозина са готови да го последват. Алпийският клуб е част от голямото и активно туристическо дружество „Сърнена гора“. Вероятно едно от най-богатите и разнородни като дейност дружества. Не, няма да проследявам тяхната история. Споделям ви за непреодолимите си впечатления специално от клуба: задружни, многочислени, подкрепящи, с множество подаръци за присъстващи. Всяка година имат нови тениски в голямо количество. Дали външното ми впечатление е вярно?
Прочетете какво казва Боян
Каква е тайната на този сплотен дух – и в клуба, и на Алпиниадата?
Боян: Колективът в нашия клуб е малък, но вероятно това допринася за добрите ни отношения и разбирателство. Обсъждаме всичко заедно, решенията се приемат лесно и някак естествено. Алпиниадата е вид сбирка на катерачната общност, макар да има състезателен характер, повечето участници се познават и са приятели, получава се своеобразна катерачна среща между различните клубове.
По какви критерии избирате кой да е презентаторът?
Боян: Обсъждайки как да направим по-интересна проявата, един от нашите членове предложи да поканим Сандю Бешев – човек с неоспорими качества и опит в областта на алпинизма и изключителен оратор. След многото добри отзиви решихме това да стане традиция на нашата проява. Логично трябваше да поканим „най-добрия“ – Николай Пеков, неговите постижения нямат нужда от представяне, после Жеко Вътев, Тако Младенов – хора с постижения и истории които са завладяващи и интересни. Стараем се все пак и да сме актуални, като отчитаме и техните катерачни успехи през последната година-две.
Личността или успехите ви като клуб водят до такава огромна численост – по мои лични наблюдения сте най-пълнокръвният алпийски клуб в България и най-работещият?
Боян: Голяма численост наброява туристическото дружество в Стара Загора. Не така, за съжаление, стоят нещата в алпийския ни клуб. Както казах колективът ни не е голям, но се стараем да запазим традициите и опита на едно по-зряло поколение – Костас Канидис и Жеко Вътве и през нашето да го предадем на по-младите членове. Приоритет в момента са детските тренировки и състезания. Работата с деца е голямо предизвикателство за нас, но удоволствието е незаменимо. Желанието ни е да запалим любовта към катеренето във все повече деца и в същото време да подготвяме качествени състезатели, да бъдем конкурентни на останалите клубове в страната.
Какво ви мотивира да поддържате огъня на алпиниадата?
Боян: Относно алпиниадата най-голямата ни мотивация е именно сплотеността, която наблюдаваме в тези три дни. Общуване между катерачите, обмяната на опит и в крайна сметка усмихнати и доволни хора. За мен това е истинският смисъл на алпиниадата.
Завършвам този дълъг авторски материал с думите на участниците от пловдивския катерачен клуб:
„Поздравления за заслужените първи места, както и за всички, които допринесоха към това да усетим, че алпинизъм в България има! Много надъхани свръзки, много разнообразни маршрути и много нови спомени. Вече тръпнем за догодина!“
НОВИ КАТЕРАЧНИ СЪБИТИЯ
Догодина ми се струва далече. Разбира се, пак ще бъда там, с все повече доверие към Боян и сие. По-близо обаче е месец септември, през който има две важни катерачни срещи:
Тетевен катери 2025″ – 13 и 14 септември – първа катерачна среща, която събира, вдъхновява и развива катерачната общност в България. Желанието на организаторите е този формат да е по-скоро фестивал, без елементи на състезание, с множество допълнителни дейности на открито и да се превърне в ежегодно събитие. Условията това да се случи са налични – силна мотивация на организаторите, които имат пълната подкрепя на Община Тетевен и развиват с усърдие и постоянство нови катерачни обекти в района. Следете за програмата тук.
„неАлпиниадата“ – 26 и 27 септември – да, дойде време за четвъртото издание. Формата за записване вече е отворена. След целия ми разказ за алпиниадите и техните атмосфери – опитайте алпинизма, с опитен водач. Сега е моментът. По традиция неАлпиниадата е в последната седмица на септември. Вижте възможностите тук.
Затваря ли катеренето след тези събития на скали?
Само се мести към боулдър срещи на открито и в зали.
Защото катеренето и алпинизма са постоянен празник.
Изключителни благодарности за партньорите и спонсорите на събитието!
Искрени благодарности за снимките на организатори и участници!
С любов,
Ваш бавен кореспондент,
Петрана
