Здравей Еми, ще се представиш ли с няколко думи на нашите читатели?
Здравейте, казвам се Емилия Бегунова и съм ръководител на рафтинг клуб „Адвенчър нет“. Занимавам се с това нещо от близо десет години, движа нещата покрай клуба, стараем се да развиваме рафтинга в България, който започна от кръглата нула. Идеята ни е да се превърне в един спорт с бъдеще, с все повече фенове, да създадем една среда за практикуването му и подобряването му, защото имаме условията в България за това нещо.
Как се случи така, че се срещна с този спорт?
Всеки път се чудя какво да отговоря на този въпрос, защото преди това не съм била някаква фенка и нямах нищо общо с рафтинга. Спортната ми кариера започна със ски и сноуборд, после много ходехме по всякакви пътувания с колела, маунтинбайк, трипчета насам-натам и в един момент тия пътувания от хоби се превърнаха в работа. Там някъде дойде и този рафтинг, само че не знам точно как. Почнахме да го развиваме и това нещо, запознахме се с хора, които си действат, не само с рафтинг, но и каяци, оказа се, че има и в България хора, които го практикуват, и така събрахме се, направихме този клуб и започнахме да пробваме да направим нещо.
Много хора напоследък се зарибяват по рафтинга, пробват, връщат се, някои от тях всеки уикенд почти.
Да, и това може само да ни радва. Има такива, ние им казваме пристрастени към рафтинга, защото тази тръпка от водата не може да се срещне на друго място, трябва да се опита. И много хора се връщат, наистина, имаме клиенти идват вече години, всеки сезон по няколко пъти. Тези, които се пристрастят по-крайно, пък искат да се занимават, да участват в отборите, или да се научат да работят с хора, да станат гидове…
От две години насам вече има курсове за гидове, които се правят в България?
Ами да, от две години опитваме да ги правим и у нас, иначе преди това ходехме в други страни, с по-големи традиции в рафтинга, където се организират такива курсове. Идеята на това е да се срещнем с хора, които вече са на високо професионално ниво и могат да ни покажат нещата.
Според теб е много по-добре, когато това нещо се случва тук, в България, защото много повече хора имат възможност да дойдат?
Да, идват много хора, които са тук и искат да опитат, да научат неща. Някои идват просто да видят как е, други са с по-сериозни намерения, искат да изкарат курс, да вземат диплома и да работят с хора по-нататък.
И не само, то е много полезно и се научават много неща за поведение в реката…
Да, това е една комбинирана програма, която включва плуване в бързата вода, спасителни техники, управление на лодката, техника на гребане, екипировка, поведение в кризисни ситуации и т.н… Най-хубавото е, че се събират млади хора, които са способни на много неща, и с посещаването на един такъв курс виждат, че могат да правят неща, много над техните възможности, което е хубаво. Другото хубаво е, че идват хора от чужбина, които са инструктори, на доста по-високо ниво, от които може да се научат много неща, не само за реката, но и като начин на общуване и поведение.
Спомена за безопасност и екипировка – един такъв спорт като рафтинга или каяците в бърза вода, е нещо, което определено има нужда от предварителна подготовка, физическа и психическа, и някакви познания?
Да, със сигурност едното не може без другото. Това, че имаш качествена и добра екипировка, не значи, че си добър и можеш да я използваш правилно. Моята препоръка към хората, които правят първи стъпки, е да се свържат с хора, които биха могли да им помогнат, адекватни хора, на които могат да се доверят в обучение, помощ, първото им запознаване с реката. Абсолютно не препоръчваме хора без познание да влизат в реката, дори с екипировка, а пък без екипировка вече – съвсем. Ако някой си мисли, че знае нещо за реката и има някакъв опит, и влезе без екипировка, той демонстрира несериозно отношение спрямо себе си самия, да не говорим за всички останали. В миналото е имало такива случаи, сега вече не толкова.
И аз съм чувал за гуми в Струма…
В интерес на истината от местното население в този район като по-млади всички са имали досег с тази река по един или друг вид, без екипировка, с гуми и плуване. Сега обаче хората, които вече са пораснали, имат някакъв респект към реката и ни смятат за луди глави. Много малка част от тях, местните, се осмеляват да влязат, което е някаква психологическа бариера. Имало е инциденти преди, и сега пак се случват, но не са свързани с практикуването на рафтинг. Както беше този случай сега, с наводнението… Трябва да внимаваме и да сме предпазливи.
Хубаво, че е имало хора като вас на реката по това време, които да помогнат….
Хубавото е, че на тази база, която направихме тази година на Струма, винаги има човек. А беше и уикенда, когато идват и хора от екипа и отбора, практикуват, тренират… Точно тогава бе такъв случаят, бяхме се събрали екипаж, адекватен и способен, за една лодка, и затова предприехме каквито и да било действия в тази насока. В едни момент, сега, като се връщам и си правя изводи от цялата тази ситуация, как от някаква дейност – спорт, който основно се упражнява за спортни цели и удоволствие, се видя, че тези познания, които имаме и този спорт може да се използва и за по-сериозни неща като спасяване и помощ на други хора. Чувството, което изпитва човек, е много позитивно и градивно, всички тези познания може да ги насочиш, да са ти полезни в кризисен момент и да помогнеш на други хора.
Струма е най-подходящата река в България за рафтинг, така ли?
Има много реки, които са подходящи за лодки, но за рафтинг най-подходяща е Струма, да. Защото е голяма река, има добър достъп, точно в Кресненското дефиле, което си е природен феномен. Трасето и вълните са подходящи, класът на реката е среден, не е много сложен, има достъпност, има и дебит на водата, което е най-важното. Защото друга подходяща река е Арда, обаче там според каскадите, които са направени, водата се контролира и е много трудно да улучиш момента, в който има вода, камо ли да заведеш хора и да разчиташ, че ще има точно в този момент вода. Докато на Струма в района на дефилето няма ВЕЦ-ове, и се надяваме това да остане така, въпреки че има проект и даже се води сега дело. Надяваме се и след всички тези критични събития, които станаха сега, да се разбере, че едно подобно нещо крепи цялостно целия район.
А тук на Балканите, от съседните държави къде може да отиде човек?
Тука най-близо са Черна гора и Босна. Сърбия не толкова, на река Нишава сме ходили, иначе качествени реки са в Черна гора – река Лим, и в Босна – река Тара. В Гърция също има много реки, но те са с кратък сезон, защото е по-топло там. Но река Тара в Босна е едно сериозно предизвикателство, и отделно е прекрасно място, което препоръчваме, защото природата е много красива, реката е супер чиста, и си струва човек да отиде.
За състезателния рафтинг да те питаме?
Състезателният рафтинг започнахме да развиваме преди пет години, няма да крия, че в началото не знаехме почти нищо за това нещо. Но проба – грешка, едно състезание, второ, трето, важното е да се участва и така научихме някакви неща, основахме мъжки и женски отбор. Трудно е, защото е свързано с много време, тренировки, трябва да имаш комплексно познание за реката, техники на спиране и тръгване… Но по-сложното се оказа работата в екип, защото не си сам в лодката, да си разчиташ не себе си и да знаеш какво правиш. Това са шест или четири души според категорията, които трябва да работят като един, да познават реката, да се синхронизират. Но, слава Богу, засега се развива, даже тази година направихме първото състезание в България, което се смята за държавен шампионат.
Има ли някаква институция, която стои зад този спорт?
На този етап няма, може би Българската федерация по кану-каяк, която е взела лиценза за рафтинг, но реално каякът не е рафтинг, а искаме да започне сериозно движение в тази насока. Засега те помогнаха за състезанието, което организирахме тази година, опитват да помагат по някакъв начин, но сме все още само в началото. Опитахме да направим самостоятелна федерация по рафтинг, но засега не успяваме. Иначе има организации, примерно Българско каяк общество, които си работят много добре. За рафтинга на този етап все още няма такава самостоятелна организация, но пък има доста клубове, около пет-шест клуба за нашата река, които се занимават с рафтинг през сезона.
И накрая, да кажеш нещо на нашите читатели?
Тези, които ги познавам, са супер готини хора, и много се радвам, че има такива хора, и такива, които правят това списание, защото са много свежи и заслужават нашето уважение. Мога да им кажа да се запазят свободни, чисти, да мислят за другите и да се грижат за тях и природата – и да не забравят за тия човешки стойности, защото по-важно от това няма. А вече след това може да си се кефим и да си караме…
ВИЖ ОЩЕ: Речни, диви и красиви – женският отбор на „Адвенчър нет“
Ето и две видеа от Алеко Желязков, които до голяма степен ще ви помогнат да си представите що е то рафтинг, ако не сте пробвали вече:
