На границата на човешките възможности

 
0

„Nolan’s 14“ – 160-километров преход по 14 върха в Колорадо с над 4200 м височина всеки в рамките на 60 часа, се оформя като здраво предизвикателство за елитните планински бегачи. Нов филм за приключението си поставя за цел да вдъхнови и други да опитат.

На границата на човешките възможности
Бен Кларк изкачва колорадския връх Ла Плата през първия ден на третия му опит да премине „Nolan’s 14“. Снимка: Kendrick Callaway

Малко след изгрев на 21 септември 2014 г. Бен Кларк, професионален планинар и автор на филми от Телърайд, САЩ, се сгуши в палатката си на връх Оксфорд, 4316-метров връх в Колорадо, докато тя беше брулена от 100-километрови ветрове, дъжд и сняг.

През предишните 37 часа Кларк пропътува почти 80 километра пеша, изкачи 7 върха над 4200 метра и навъртя около 7500 метра обща денивелация. Оставаха му още 7 върха, около 80 километра и 6000 метра изкачване, за да завърши „Ноланс 14“.

Наскоро 35-годишният Кларк пусна 47-минутния филм Nolan’s 14, в който някои от най-добрите световни ултрамаратонци и планински легенди споделят преживяванията си по маршрута.

„Nolan’s 14“ комбинира ориентиране, алпинизъм и ултрабягане. Неофициалното събитие започва през 1999-а като предизвикателство между Блейк Ууд и Фред Ванс – ултрамаратонци, търсещи подвиг, който да включва колкото е възможно повече четирихилядници в рамките на 100 мили.

Освен това те искат нещо по-трудно от „Хардрок 100“ – прочутият 160-километров ултрамаратон в Югозападно Колорадо, който и двамата вече са завършили, а Ууд дори е спечелил. Приятелите се обръщат към известния алпинист Джим Нолан, който е изкачил всички върхове над 4200 метра в Колорадо. Той им посочва страхотен маршрут, с обща денивелация около 13 000 метра (за сравнение, изкачването от базовия лагер на Еверест до върха е около 3400 метра). Двамата го наричат на негово име и решават, че трябва да бъде завършен за 60 часа.

На границата на човешките възможности
Един от създателите на „Nolan’s 14“ Блейк Ууд проучва времето от връх Колумбия по време на първия си опит по маршрута през 1999 г. Снимка: Gordan Hardman

За първи път 14-те върха са изкачени в рамките на времевия лимит през 2001-а, при това от четирима човека. Оттогава само 11 са завършвали маршрута за по-малко от 60 часа. През миналата година само 4 от 22-та опита бяха успешни.

Трудността на „Nolan’s 14“ идва от това, че в по-голямата си част няма пътеки, маркировка или фиксирано трасе, нито пък пунктове, където участниците да се подкрепят. Няма обаче и такса – всеки може да опита маршрута когато пожелае. Всеки от върховете изисква поне 1500 метра изкачване, а средната надморска височина на маршрута е около 3700 метра. Почти не се спи, а времето е капризно, дори и през лятото. Свирепи гръмотевични бури, сняг и градушки са често срещано явление.

Тънък е и моментът с екипировката – катерачите трябва да си донесат достатъчно, за да оцелеят, но и малко, за да не им тежи и изчерпва енергията им.

Дори най-успешните ултрамаратонци са се отказвали на „Nolan’s 14“. През 2013-а известният Антон Крупичка опитва да подобри рекорда за скорост на маршрута от 54:42 часа. Движи се по рекорден график, но спира само след 6 върха, заради физически проблеми. После казва, че „Nolan’s 14“ е едно от най-трудните неща, които е опитвал.

Маршрутът обаче компенсира с красота. От всеки един връх се виждат останалите 13.

Авторът на филма Бен Кларк открива, че както и при много други приключения в живота, процесът и крайната цел са еднакво важни в пътешествието. След четири неуспешни старта на „Nolan’s 14“, той планира нов опит през лятото.

„Надявам се, че филмът ще даде на хората усещане за приключението и ще ги вдъхнови да ходят, тичат, изкачват върхове“, казва Кларк.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.