„Nolan’s 14“ – 160-километров преход по 14 върха в Колорадо с над 4200 м височина всеки в рамките на 60 часа, се оформя като здраво предизвикателство за елитните планински бегачи. Нов филм за приключението си поставя за цел да вдъхнови и други да опитат.
Малко след изгрев на 21 септември 2014 г. Бен Кларк, професионален планинар и автор на филми от Телърайд, САЩ, се сгуши в палатката си на връх Оксфорд, 4316-метров връх в Колорадо, докато тя беше брулена от 100-километрови ветрове, дъжд и сняг.
През предишните 37 часа Кларк пропътува почти 80 километра пеша, изкачи 7 върха над 4200 метра и навъртя около 7500 метра обща денивелация. Оставаха му още 7 върха, около 80 километра и 6000 метра изкачване, за да завърши „Ноланс 14“.
Наскоро 35-годишният Кларк пусна 47-минутния филм Nolan’s 14, в който някои от най-добрите световни ултрамаратонци и планински легенди споделят преживяванията си по маршрута.
„Nolan’s 14“ комбинира ориентиране, алпинизъм и ултрабягане. Неофициалното събитие започва през 1999-а като предизвикателство между Блейк Ууд и Фред Ванс – ултрамаратонци, търсещи подвиг, който да включва колкото е възможно повече четирихилядници в рамките на 100 мили.
Освен това те искат нещо по-трудно от „Хардрок 100“ – прочутият 160-километров ултрамаратон в Югозападно Колорадо, който и двамата вече са завършили, а Ууд дори е спечелил. Приятелите се обръщат към известния алпинист Джим Нолан, който е изкачил всички върхове над 4200 метра в Колорадо. Той им посочва страхотен маршрут, с обща денивелация около 13 000 метра (за сравнение, изкачването от базовия лагер на Еверест до върха е около 3400 метра). Двамата го наричат на негово име и решават, че трябва да бъде завършен за 60 часа.
За първи път 14-те върха са изкачени в рамките на времевия лимит през 2001-а, при това от четирима човека. Оттогава само 11 са завършвали маршрута за по-малко от 60 часа. През миналата година само 4 от 22-та опита бяха успешни.
Трудността на „Nolan’s 14“ идва от това, че в по-голямата си част няма пътеки, маркировка или фиксирано трасе, нито пък пунктове, където участниците да се подкрепят. Няма обаче и такса – всеки може да опита маршрута когато пожелае. Всеки от върховете изисква поне 1500 метра изкачване, а средната надморска височина на маршрута е около 3700 метра. Почти не се спи, а времето е капризно, дори и през лятото. Свирепи гръмотевични бури, сняг и градушки са често срещано явление.
Тънък е и моментът с екипировката – катерачите трябва да си донесат достатъчно, за да оцелеят, но и малко, за да не им тежи и изчерпва енергията им.
Дори най-успешните ултрамаратонци са се отказвали на „Nolan’s 14“. През 2013-а известният Антон Крупичка опитва да подобри рекорда за скорост на маршрута от 54:42 часа. Движи се по рекорден график, но спира само след 6 върха, заради физически проблеми. После казва, че „Nolan’s 14“ е едно от най-трудните неща, които е опитвал.
Маршрутът обаче компенсира с красота. От всеки един връх се виждат останалите 13.
