Ветроходството – нелечима болест

Знаете ли какво е ветроходство? Според зевзеците това е най-трудният, най-скъпият, най-бавният и най-опасният начин да стигнеш от една точка до друга, където обикновено нямаш никаква работа. И наистина – понякога е трудно да обясниш защо с часове се налага да лавираш, да маневрираш, да опъваш въжета и платна, за да изминеш срещу вятъра едно нищожно разстояние. Наскоро наш известен ветроходец каза, че ветроходството не е спорт, а диагноза.

Един от най-старите начини за придвижване по вода е с помощта на ветрило. Хилядолетия наред хората са усъвършенствали този корабен двигател. До началото на 19 век, когато се появява парният двигател, цялата световна търговия по море е осъществявана от ветроходни кораби. Знанията, придобивани от управлението им, са валидни и днес, когато подготовката на бъдещи капитани преминава задължително през ветроходен курс.

ВИЖ ПОВЕЧЕ: Къде можеш да се научиш да плаваш в България

Плавателните съдове, движени от вятъра, според конструкцията и подводната част на корпуса се делят на няколко вида:

Килови яхти – имат баластен кил, благодарение на който получават устойчивост и движение напред. Той намалява страничния снос – т. нар. дрейф на яхтата;

Швертботи – обикновено са малки и леки. Могат да плават в плитки води благодарение на подвижния кил – шверт. У нас са разпространени и познатите „Оптимист”, „Кадет”, „Клас 420”, „Клас 470”, „Фин”, „Динги”, „Лазер”.

Компромиси – имат къс баластен кил и подвижен шверт. Той може да се вдига и спуска, но това не е най-доброто решение за ходовите качества. Затова се нарича и компромис. Позната с добра слава от близкото минало е немската яхта „Иптон”.

Многокорпусници (катамарани и тримарани) – най-бързите ветроходни плавателни съдове. Техните конструкция, тегло и ширина позволяват натоварване с много ветрила, което, съчетано с ниското тегло, осигурява висока скорост.

Всички типове разполагат и с рул – кормило, което е разположено в задната част на ветрохода.

Яхтите могат да бъдат едно-, дву- и рядко тримачтови. Най-често срещани са първите. Мачтата е прикрепена към палубата с щагове и ванти, които са елементи от неподвижния такелаж. Щаговете – форщаг (преден) и ахтерщаг (заден), осигуряват надлъжна устойчивост на мачтата, а вантите – нейната странична стабилност. Към подвижния такелаж спадат фалове и шкоти. С първите се извършва вдигането и спускането на ветрилата, а с вторите тяхното управление.

Най-разпространените ветрила в спортното ветроходство са косите. Предимството им е, че могат да се вдигат и спускат без големи усилия, а дават възможност яхтата да се движи с най-острия ъгъл спрямо вятъра. Това са грот, стаксел, генуа, спинакер и др.

Как се управлява ветроходът? На първо място трябва да умеем да определим посоката и силата на вятъра, след което да определим курса и да настроим правилно платната.

Курсове, по които може да се движи яхтата:

Бейдевинд – остър курс, при който движението на ветрохода спрямо вятъра сключва малък ъгъл – от 25 до 80°. При него е и най-големият дрейф – страничното отклонение от курса;
Халфвинд – курс, при който вятърът духа почти под прав ъгъл – 80-100°;
Бакщаг – при него вятърът духа в кърмовата (задна) част на ветрохода с ъгъл около 140°;
Фордевинд – пълен курс – 170-180° отляво и отдясно на кърмата или както е прието да се казва от лаиците – „попътен вятър”;
Левентик – когато ветроходът стои с носа си срещу вятъра – ветрилата са обезветрени.

Когато яхтата се движи в такава посока, че вятърът духа в левия борд, тя плава на ляв халс и обратното. Смяната на курса от ляв към десен халс и от десен към ляв се извършва чрез повороти. Те са два вида – поворот оверщаг – пресичане на линията на вятъра през носа, и поворот фордевинд – когато линията на вятъра се пресича с кърмата. По-труден и по-опасен е вторият поворот, защото при него нерядко се стига до повреди в такелажа, а понякога и до обръщане.

Основните фактори, които влияят при управление на ветроходната яхта, са силата на вятъра, съпротивлението на подводната част и съпротивлението на руля. За да се подобрят маневрените качества и скоростта, те трябва умело да се съчетават. От определянето на силата на вятъра зависи безопасността на плаването. По правило при усилване на вятъра трябва да се намали ветрилната площ. Това става или чрез смяна на платната с по-малки, или с рифоване.

Какво е необходимо, за да подкарате ветроход?
На първо място – много желание. Задължително трябва и да сте в известна степен фантазьори-романтици, които да виждат в разветите ветрила духа на приключението. Нужни са ви и малко средства – малко, защото ако потърсите по обявите, все ще намерите някое евтино швертботче. В зависимост от вида цената втора употреба е между 800 и 2000 лв.
Ако не разполагате с пари за покупка или не сте сигурни, че това е вашето бъдещо хоби, може да се пробвате и с яхта под наем.
Първото плаване без инструктор ще остави във вас незабравими впечатления. Ако тръгнете от една точка и успеете да се върнете обратно, без да направите „капак” (да се обърнете) и да ви влачат на буксир, значи имате усет, който ще направи от вас истински класен ветроходец с малко повече практика.
На онези, които опитат и им хареса, препоръчваме вместо да се учат само от грешките си, да запишат един кратък курс, който ще им спести доста главоболия, а и ще ги научи как да плават безопасно, как да познават времето, какво да правят по време на буря, как да връзват възли… Такъв курс ще ви направи почти моряци – бъдещи рицари по сините писти.
Нека не забравяме, че всички големи имена във ветроходството са започнали от малките ветроходни яхти.

Моряците са суеверен народ, така че на всички бъдещи ветроходци – попътен вятър, педя вода под кила и винаги помнете, че жена на борда носи нещастие!