Уважаеми читатели, както вече ви известихме преди няколко дни, след 15-месечен ремонт, от първи юли отново трябва да започне работа Учебният център „Мальовица”. И тъй като тази година се навършват 70 години от откриването на предшественика на центъра – ЦАЛ, веднага след започването на учебните занятия там ще се проведе юбилейното тържество „70 години училище в планината”.
Заедно с възобновяването на учебните занятия и честването на юбилея ръководството на БТС и концесионера, твърдо са решили до тогава да бъде обновен и обогатен почти загубилия своето предназначение Музей. С тази задача са се заели няколко ветерани, които обаче срещат редица затруднения тъй като тези, които са поставили началото вече не са сред нас. От събраните експонати и сведения най-беден се оказва етапът, когато от хижа „Вихрен” в Пирин, лагерът се мести на хижа „Мальовица” в Рила.
За да се попълнят кратките сведения, които до момента имаме се обръщаме към вас за съдействие. За улеснение публикуваме две снимки, които преди време любезно ни предостави Елена Добрева от Горна Оряховица. И двете снимки са изключително ценни не само за историята на ЦАЛ, но и за общата история на българския алпинизъм. На едната от снимките Елена ни е написала: „Рила, алпийски лагер, юли 1952 г., II-ра смяна. Това е „столовата”. На снимката, която вече е загубила много от качествата си все пак се вижда при какви условия – на самата поляна в седнало и дори полегнало положение се хранят бъдещите ни алпинисти.
Изключително ценна за историята е и втората снимка на която добре личат 16-те курсисти, които позират на Еленин връх. На задната страницата отново Елена е написала „Рила, юли 1952 г. След изкачването на Еленин връх”. Тук лицата са по – ясни и разпознаваеми, което ни дава надежда някои от лицата да се разпознаят и не само себе си, а и някои от своите отдавнашни приятели и се обади в редакцията или на Сандю Бешев /0898- 343-775/. Ще ви бъдем безкрайно благодарни, а и вие ще бъдете част от обновяването на Музея. Тази снимка има и още едно важно значение, защото тя навярно е овековечила участниците в първото масово изкачване по един от маршрутите на Еленин връх. И една от участниците в това историческо изкачване е и съименничката на върха – ЕЛЕНА ДОБРЕВА.
Авторът изказва най-дълбоки благодарности на Елена Добрева, която преди доста години ми предаде тези снимки с думите: „Г.н Бешев, вземете тези снимки. Те са ми много скъпи, но навярно ще са повече необходими за един евентуален Музей”. Тогава й благодарих, но и сега казвам отново:
„Благодаря Елена! Обади се! А и ти, ако прочетеш това съобщение го предай на останалите „герой” на двете снимки.“
