Спортове в търсене на риска

 
0

Търсенето на риска е част от човешката природа. То не може да се подтиска от бюрокрация и закони, защото винаги изскача или изплува отнякъде.

Спортът бейсджъмпинг, който е забранен от закона в повечето държави, е причина средно за около 15 смъртни случая годишно. Всички тези хора търсят тръпката, която по дефиниция не могат да намерят вкъщи или в офиса.

Base jumping

Млад британец умря, опитвайки се да пресече Гренландия в снежна виелица. Друг изчезва, докато се опитвал да преплава Тихия океан. Трима алпинисти минават на косъм от смъртта на връх Еверест. Моряци планират да прекосят Атлантика с водно колело. Всичко това се случва само в рамките на една седмица. Хората явно търсят все повече и повече адреналин. Обяснението е просто – стремеж за бягство от рутината и безопасността.

Назад във времето, като рискът бил въпрос на живот и смърт, нещата обаче са стояли по съвсем друг начин. За ранните изследователи опасността била цената на откритията. Колумб нямаше да отплава с водно колело през океана. Хилъри нямаше да изкачи Еверест без кислород. Играта със смъртта за развлечение щеше да изглежда ирационално.

Един от най-лудите незаконни спортове в момента – бейсджъмпингът, сигурно би се сторил изключително странен и на Хилъри, и на Колумб, ако знаеха за възможността за скачане с парашут от високи скали и сгради. Статистиката сочи, че един на 60 скока завършва фатално. За успешен скок се счита този, при който джъмпара е оцелял. Другите спортове, които според статистиката имат висока смъртност или водят до чести травми са мотобайкинга, сърфирането по високи вълни, височинното катерене и новата мания – “street luging”. Street luging-а представлява скоростно спускане по улици в легнало положение с едноместна шейна на колелца.

Макар и забранявани и преследвани от закона, опасните спортове намират все повече привърженици. Явно личното търсене на риск е нещо, което не може да бъде потиснато, а само се измества и превръща в табу.

Джон Адамс, учен който работи върху теориите на риска, отдавна подкрепя действието на т.нар. „Ефект на Пелцман”. При „Ефекта на Пелцман” хората се държат по-малко предпазливо тогава когато се чувстват по-защитени и обратно. Ефектът бил открит чрез предпазните колани на автомобилите. Джон Адамс стига до следния извод по този повод: „Защитеността на автомобилния водач от последствията от високата скорост го подтиква към високата скорост”.

Според Адамс, “Всеки човек има свой термостат за регулиране на риска и може да го адаптира към нивото на адреналина, което той обича, независимо от всички усилия на експертите, за намаляване на риска”. Опитите да се задушават или криминализират опасните спортове само предизвикват преминаване към други спортове и дейности, които са не по-малко рискови.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.