Скейт, видео и приключения

Ивайло Дончев за историята на скейт културата в България и живота му на спортен фотограф

 
0

Ивайло ДончевЗа първи път срещнахме фотографа Ивайло Дончев, когато кандидатстваше за осмото издание на приключенския университет за журналисти Red Bull JOURNEYversity – “Moreni Challenge” – преди една година. JOURNEYversity – един съвместен проект на 360° и Red Bull – се случва от 2014-а насам и през 2019-а ще се проведе деветото издание. Сред многобройните кандидатури на талантливи фотографи, тази на Ивайло изпъкна не само с изключителни снимки, но и с впечатляваща биография. И ето, че дойде време и той да ни разкаже повече за себе си. Интервюто за 360° взе Дебора Иванова – едно светло и позитивно момиче, чиято страст са визуалните изкуства и скейт културата.

360°: Здравей, Иво! Разкажи ни за живота си и за нещата, които го правят толкова вълнуващ? 

Иво: Казвам се Ивайло Дончев, на трийсет, от град Сливен. Завършил съм ландшафтна архитектура в София. От малък съм замесен във всякакви спортове и малко по малко се ориентирах от по-класическите към екстремните. Първо беше скейт и именно той ме грабна най-силно. Покрай него съм развил усещането за свобода и нуждата да изразявам себе си, без значение дали ще е чрез спорт или изкуство. Супер много обичам да пробвам неща за първи път, да се впускам в непознати води, да срещам нови хора, да пътувам по места, на които не съм бил.

360°: Разкажи ни за скейта… Изглежда са били страхотни години, когато сте започвали да карате. 

Ивайло Дончев
Фотография: Ивайло Дончев

Иво: Когато бях още в шести-седми клас видях един приятел да кара и още оттогава нещо в мен породи огромното желание да карам скейт, но тогава всичко беше много скъпо и недостъпно. Първият ми скейт беше подарък от приятел. Реално беше неговият стар скейт, който баща му му беше пратил от Щатите. Покрай тази ми страст започнах и да снимам с едно филмово апаратче, както и с една стара камера с касетки – беше на едни приятели и едниствената, с която разполагахме към онзи момент. Всички скейт филми, които гледахме, ни караха да мечтаем. Започнахме лека по лека да събираме материал. Марто (Мартин Дечев) тъкмо отваряше първия скейтшоп в Сливен – “Amnesia” – и тогава направи скейт отбор. С времето той се разрасна в едно голямо семейство, обединено от любовта към скейтбординга.

360°: Били сте пионери за времето си! Как заснехте първия си скейт филм? 

Иво: Когато бяхме малки и започнахме да караме и да гледаме всички видеа, предимно от Америка, супер много си мечтаехме да пътуваме, да снимаме, да правим филми. Първият филм направихме през 2006-а. До този момент нямаше нищо подобно в България, освен “Insomnia” и “Fly Skateboards”, които правеха подобни неща. Ние тепърва прохождахме в тази област. Хората много се изкефиха и това ни мотивираше още повече. Постепенно започнахме да инвестираме в техника, пътувания, и така започна една поредица от филми, които създавахме всяка година в продължение на 15 години и най-вероятно ще продължим, докато можем. Винаги, когато мога, снимам, за да документирам не само триковете, но целия лайфстайл – моя и на приятелите ми. Покрай скейта открих фотографията и видеото. Имах възможността да се запозная и сприятеля със супер готини хора и да пътувам в цяла България и навън. Вече не съм толкова активен скейтър, карам за удоволствие, но все още съм част от отбора. Предимно аз се занимавам със заснемането и обработването на материала, а когато не съм на разположение Марто и другите приятели помагат.

Ивайло Дончев
Фотография: Ивайло Дончев

360°: Разкажи ни как протича един скейт тур? 

Иво: Решаваме, че пак ни се ходи някъде и избираме дестинация, на която не сме били досега. В днешно време много скейт места се появяват по видеата и това, което е уникално, е да намериш нов спот, на който не е снимано досега. Винаги е супер яко! Когато наближи и остават няколко дни, всеки е в еуфория. Без значение колко далече или близо ще ходим, сме пълни с положителен заряд и енергия, сякаш го правим за първи път. Обикновено един скейт тур трае между четири и осем дни, в зависимост от това къде сме. Първите два-три дни все още всички сме надъхани, ставаме рано, закусваме, пием кафе, понякога гледаме скейт филм, загряваме и започва обикалянето по планираните спотове за деня. В момента, в който пристигнем на дадено място, започваме да караме всички заедно, и когато някой от нас се чувства готов да снима, сглобяваме техниката и започваме. Понякога става бързо, друг път отнема часове, усилия, работа, но в края на деня, когато имаме материал, това ни мотивира още повече. Има и дни, в които просто сякаш не ни е бил ден да снимаме, не са се получавали нещата или сме имали проблеми с полицията. Случвало се е в края на някои турове нервите ни да са поопънати, но винаги стигаме до разбирателство и така остават само хубавите спомени.

Ивайло Дончев
Фотография: Ивайло Дончев

Винаги е супер яко, когато се запознаем с нови хора от чужбина, които карат, защото скейтът е универсален език. Веднага се сприятеляваме, създаваме готини контакти и извън България. Най-забавно е, когато всички можем да караме и можем да вземем приятели от други градове с нас. “Amnesia” е като едно голямо семейство, защото някои от хората са с нас от самото начало, като например Гиби (Владимир Иванов “Гибона”) – винаги, когато може, го взимаме с нас. Именно на първия ни тур се запознах с него и от тогава до сега приятелството ни ставало само по-силно. Работили сме много за видеа и снимки, бил съм до него за всеки един успех, имах възможност да снимам с него, когато го взеха за Nomad skateboards – за първата му видео част. Така изградихме още по-силна връзка и като професионалисти.

Цялото интервю с Ивайло Дончев открийте в юбилейния летен брой на списание 360°. Поръчайте го директно от създателите му, подкпрепете издаването на независими български списания, а ние от своя страна ще ви го изпратим с безплатна доставка.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.