Маунтинбайк по японски

 
0

В главата на екстремния мечтател, Япония се свързва с вълнообразни склонове, вечно затрупани от метри пресен сняг. Но всъщност през лятото голяма част от Японските Алпи – метафорично наречената планинска верига на главния японски остров Хоншу, сменя цвета си от бяло на зелено и открива пленителен горски рай, осеян с диви планински пътеки.

Shirouma Dake
снимка: japan-guide.com / Mount Shirouma Dake

Голям процент от горската почва е глина, подходяща за оформяне на релефи, а останалото са скали, завещани от стара вулканична дейност. Дърветата пък разпростират корените си по всички горски “алеи”. Много от пътеките представляват дълбоки канали в калта, издълбани от транспортирането на дънери, теглени с коне по земя. Пръстта е неотъпкана и се пори с гумите на колелото подобно на спускане в бяла пудра. През топлите и сухи месеци Япония е страхотно място за маунтинбайк и противно на други разпространявани представи – че е затворена за много екстремни спортове, тя е гостоприемна към всеки байкър, стига той да се придържа към някои, макар и малко необичайни, правила.

Няколко зимни курорта (Myoko, Nozawa Onsen, Iwatake Hakuba) вече са възприели бизнес идеята да остават отворени и през лятото (ноември – април), посрещайки байкъри-любители предимно от Хонг Конг и Сингапур. Байк трасетата им са осеяни с информационни табели, които обясняват, че карането по необозначени за целта места е противозаконно. Практически обаче съществуват голям брой тайни трасета, които се карат от малкото екстремни карачи от съответната месност и до които може да се стигне с помощта на маунтинбайк гид. Усилието да се създава мистерия около съществуването им е толкова сериозно, че съхранението на информация за локацията им, като снимки, видео или GPS координати, е забранено.

В много случаи, преди да започне вашето байк приключение, сте принудени да подпишете писмено споразумение с вашия маунтинбайк гид. С това потвърждавате, че сте информирани за всички необичайни правила, като например това, че валежите налагат задължителна отмяна на тура (заради запазване целостта на трасето). Също, докато сте на колелото, трябва да карате плавно, без да форсирате спирачките и да слайдвате. Трябва да не замърсявате природата и да пазите земеделските посеви, които се срещат около много от маршрутите. Звучи скучно, но посещението на байк професионалистите Кейси Браун и Конър Макфарлейн доказва, че за умели карачи се правят изключения.

Оторизираните водачи на групи имат специално разрешение от местното население да ползват горските пътеки за колоездене, което са извоювали с много изговорени думи и обещания за ползите от спортния туризъм. Без съгласието на тези хора, маунтинбайкингът в страната би бил невъзможен, тъй като почти всички гори се притежават от частни лица. Другият вариант са горите, които попадат в националните паркове, където колоезденето е забранено. Местните имат сантиментална връзка с гората и най-минималната демоснтрация на неуважение води до затваряне на вратата към този природен рай.

Маунтинбайк по японски

ВИЖ ОЩЕ: Алпийски уиндсърф – по снежните склонове на Хокайдо

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.