#untaggable: Вилиана Георгиева

 
0

Вилиана Георгиева е на 33 години от София. Когато я питаме с какво се занимава, разбираме, че от 16 години работи като модел и актриса. Само дето Вилиана въобще не ни пасва в добре познатия стереотип на красиво момиче, завършило икономика и насочило се към света на светлините и прожекторите. Може би защото ние лично я познаваме в съвсем различна нейна светлина. И често се засичаме в един свят, отново подвластен на теченията, но не на тези в модата, а на въздушните течения. Защото именно летенето – с парапланер или парашут е голямата страст на Вилиана.

Вилиана Георгиева

Как започна да се занимаваш с въздушни спортове?

Баща ми, който работеше Директор “Безопасност” към РВД, ме запали още когато бях на 17, тогава мисля, че далечната 98 или 99 година направих около 20 полета на хълмчето в Бистрица. Много ми хареса, но бях в разгара на моделството, предложиха ми да замина да работя в Италия и аз се съгласих. След това покай приятели се завърнах към парапланеризма. А колкото до парашутизма – той винаги ми е бил мечта.

Сега обаче успяваш да съчетаваш и двете дейности доста добре.

Да, въпреки че не се вписвам особено в представите на хората – нито в тези за модел и актриса, нито в тези за парапланеристка и парашутистка. Но това си е техен проблем, не мой.

Защо, какво толкова им е трудно да разберат?

Хората имат доста закостеняло виджане за моделите. Повечето смятат, че са кифли с претенции, глупави надувки и че не може да се говори с тях. И като разберат, че съм земен човек, остават приятно изненадани. Но са направо шокирани, когато разберат за спортовете и хобитата ми.

Случва ли се да срещаш пренебрежително отношение сред “летящите” хора?
В спортовете, които практикувам, има доста мъже. Те изключително много се радват, когато има жени, които се занимават с тяхната страст и им обръщат огромно внимание, помагат им и се грижат за тяхната безопасност. За което съм им благодарна! Случва се, разбира се, и да гледат с недоверие към мен, та дори и с подигравка, може би защото в момента съм блондинка и отгоре на всичко жена. Но когато видят, че се справям, идват да се запознаят с мен. И някак си усещам респект от тях.

Всеки човек има различно виждане за живота си, света и всичко останало. Етикетите са за хората, които вкарват всичко в рамка и не могат да избягат от нея.

Сигурно обаче приятелките ти моделки те смятат за луда да се занимаваш с такива спортове?

Не точно, моделките много се радват и казват, че и на тях винаги им е било мечта и че искат да пробват. По-смелите дори веднага молят за съдействие за тандемен полет, даже са искали аз да ги возя, но все още не съм толкова добра…

Разкажи някоя страшна случка, от която на моделките им настръхват косите?

Най-страшно беше първото ми излитане на по-дълъг полет от Сопот. Имаше публика и се бях притеснила, изнервила, а й ми казваха кога точно трябва да излетя, даваха ми зор в неподходящо за начинаещи време. Направих няколко фалстартове, от което още повече се притесних и накрая се развъртях на другата посока. Тоест се бях насукала, вдигна ме порив и се развъртях като балерина във въздуха. Беше особено голям стрес, но пък кацнах нормално.
А в парашутните скокове ми се е случвало вървите да минат през мен. За щастие получих само няколко синини на ръката. Радвам се, че точно в този момент не снимах нищо, защото тези синки биха попречили на работата ми. А, не дай си Боже, да счупя нещо, може да има неустойки. В киното нещата от тази гледна точка са много сериозни.

Звучи си сериозна работа. Сигурни сме, че в моделството не ти се налага да се справяш с толкова екстремни ситуации.

Напротив, веднъж съм падала пред близо 1000 човека публика, на ревю на Лореал. Повярвайте ми, беше много по-екстремно да запазя самообладание след излагането пред публика и да продължа шоуто, отколкото да се размотая от вървите на парашута…

Как успяваш да се справяш и с двете занимания? Не е ли твърде изтощително и натоварващо?

Успявам да съчетая емоционално изтощение в работата като актриса с физическото си натоварване във всички спортове, които практикувам. И двете ме карат да се чувствам жива и ми носят наслада! Всяка минутка свободно време отделям на спорта и хобитата си, но когато имам работа съм напълно отдадена. Ако трябва да съм честна, ще си призная, че по време на почивките между снимките често поглеждам към небето и преценявам условията…

Нещо друго извън летенето, което ти дава подобна енергия? Остава ли ти време да се забавляваш?

Обичам приятелите си много, забавлявам се с тях, доста от тях са DJ-и и ходя на партита, които те организират. Но щом на следващия ден ще се лети, не си позволявам както преди да седя до сутринта. Трябва си почивка, за да си в кондиция.

Между небето и подиума – какво остава вън от всички рамки?

Вън от всички рамки остава само летенето и любовта!

Открий всички истории на untaggable.bg

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.