Неволният ездач

 
0

С Майк се срещаме съвсем случайно – докато подготвяме статията си за къмпингите из България, се оказва, че той и баща му току-що са си тръгнали от един от тях. Успяваме да ги засечем точно по пътя им към Гърция и Турция, защото ни става ужасно интересно това момче, което е тръгнало да обикаля света с мотор на крехките 16 години. Но това е преди цели две години – седемнадесетият си рожден ден Майк празнува в Нова Зеландия, а осемнадесетият – в Мексико. През тези две години е минал от Австралия през Аляска и Северна Америка до Европа. Планът е до 2016-та да е преминал и през Азия, за да завърши обиколката си обратно в Австралия. Това са повече от 100000 км, над 50 държави и един световен рекорд – да стане най-младият човек, обиколил света с мотоциклет. Но всъщност рекордът е просто следствие, не целта на пътуването – която за Майк е някъде сред хората, местата и преживяванията, които ти се случват, докато си на пътя с баща си и моторите.

Неволният ездач

Разбрахме, че сте продали къщата си, за да спонсорирате пътуването. Доста смело решение за повечето хора – а мислили ли сте какво ще правите, след като приключението завърши?

Лично аз не бих имал нищо против да продължа да пътувам още няколко години! Но от гледна точка на място за живеене ще трябва да започнем от нулата. Ще се върнем в Холандия, поради семейни причини. Имаме няколко идеи какво да правим, и в идеалния случай това ще е нещо, свързано с мотори и пътувания. Може би ще организираме преходи с мотори през някои от най-красивите и често подценявани държави, през които сме минали. Мисля си и за други неща, но все свързани с мотори.

Какво беше нещото, което най-силно ви впечатли по време на пътуването ви до момента?

Хората! Бяхме в някои много бедни страни, страни, които освен това имат лоща репутация в медиите и въпреки това се оказаха прекрасни места. Хората в Мексико и Централна Америка например правят мястото толкова по-ценно, отколкото съм очаквал да бъде. Бяха ни казали, че няма какво толкова да видим в Централна Америка, и че като цяло просто трябваше да минем през нея. Супер грешно! Трябва да знаеш къде да отидеш, разбира се, а ние бяхме късметлии да срещнем една мексиканка, която познаваше и обичаше страната си. Показа ни къде да отидем и ни отведе на места, за които гринговците нямат и идея.

Но като цяло впечатлява ме най-вече колко се е променила перспективата ми спрямо света, след като съм видял толкова много държави.

Какво беше най-неочакваното нещо, което ти се случи?

Да карам мотора си през онзи пръв ден от пътуването! Направо не можех да повярвам, че го правя. След цялото планиране, разглеждане на пътища и места, където исках да отида, най-накрая го правех! След това стигнахме до Аляска, място, за което винаги бях мечтал, и което изглеждаше толкова далечно и нереално. Карахме хиляди километри в много лошо време, но когато стигнахме до знака “Добре дошли в Аляска” най-после разбрах, че сме го направили.
Не очаквах и да открия най-красивите хора и места, често в най-бедните държави. Хора, които нямаха нищо и все пак искаха да споделят.

Неволният ездач

Имали ли сте някакви проблеми на пътя?

Не, всъщност не. Мисля, че най-големият проблем за всеки на пътя днес е, че хората обръщат повече внимание на мобилните си телефони, отколкото на хората около тях. Научих, че шофьорите на коли като цяло нямат идея какво е да караш мотор и доста често карат много близо до превозното средство пред тях, което може да е много опасно за мотоциклетиста. Ако направя грешка, или мина през дупка и падна, те ще ме прегазят.

Друг проблем беше документацията, която ни искаха, като това да докажа, че баща ми ми е баща с удостверение за раждане (кой изобщо го взима със себе си, когато пътуване?) в Мексико. Или нуждата от адвокат в Коста Рика, тъй като регистрацията на Ямаха-та ми е на името на баща ми, а те имаха нужда от доказателство, че ми е позволил да го карам (все едно, че пътуването от Австралия през Аляска до Коста Рика не е достатъчно).

Какво е посланието, което искаш да предадеш на света със своето приключение?

В началото беше просто да покажа на младите хора, че има още много неща за правене освен фейсбук, компютърни игри и т.н., но в последствие стана много повече. За мен това пътуване беше откриването на нови страни, хора и невероятна природа. Надявам се да мога да покажа красотата през нашия блог, с видеата и снимките, които показват какво е да караш през тези места и да вдъхновя други хора да го направят. Може да не е по същия начин, но поне дано успея да накарам повече очи да се отворят и да видят невероятния свят, в който живеем. Надявам се и да станем по-толерантни към другите страни и култури. Не вярвайте на всичко, което виждате по телевизията, реалността е различна. Бяхме на места, описани като изключително опасни и все пак срещнахме невероятни хора. Беше огромно откритие за мен и се надявам да е така и за други хора. Светът е наистина красив и всички всъщност сме еднакви.

Неволният ездач

Разкажи ни малко повече за моторите, които карате? Какво е най-важното нещо, което търсиш в мотора, когато разчиташ на него за толкова дълго време?

Тъй като минавам през страни, където пътищата не са в много добро състояние, и исках да мога да карам и по чакълести пътища, търсех нещо с добро окачване. Освен това исках мотор, който го има от доста време, а не тепърва да си показва зъбите. Yamaha XT е на пазара от доста години и има много хора, които са го карали на дълги разстояния, макар и не толкова дълго, колкото съм го карал аз сега. Харесва ми начинът, по който вози и се усеща и като цяло е доста добър мотор. Баща ми е механик и като цяло вижда проблемите още преди да са се случили. Както може да видите на блога ни, Ямахата имаше нужда от много повече работа, отколкото Триумфа, но успяхме да оправим всичко преди да тръгнем. Ако бях сам, щеше да има нужда от доста поправки по време на пътуването.

Моторът на баща ми е Triumph Bonneville. Не е създаден за офроуд, или за пътуване, а като цяло да го караш до най-близката кръчма в неделя. От Triumph Australia му казаха, че никога няма да стигне до връха на Аляска по известния Dalton Highway. Той не само го направи, но Триумфът му имаше 40 000 км навъртени още преди да тръгнем!

Ако си търсех нов мотор, с който да обиколя света, щях да търся надеждност, ниско тегло (тъй като моят е прекалено тежък), добро окачване и удобна седалка. Едно голямо BMW изглежда много добре, но би било прекалено тежко на черни пътища, освен това по-скоро бих похарчил парите за пътуване. Може да караш по почти всеки един път на света с 250-кубиков или по-малък, но не и с голям тежък мотор. Тъй като бензинът е доста голяма част от перото, бих помислил и за разхода на гориво. Ямахата ми доста добре се справя с това, но все още има какво да се желае.

Какво научи по време на пътя?  

Че много повече, отколото смятах, е възможно. Като се обърна назад, нямах и идея какво започвам, когато тръгнахме на обиколка на света. Ако съм знаел за трудностите, за лошите пътища, за невъзможните разстояния, може би нямаше да реша, че мога да го направя. Да си седиш вкъщи и да се размотаваш с приятели е много по-лесно, но в същото време те спира да направиш нещо голямо. Научих се и да съм много по-благодарен за това, което имам, и за това, което мога да правя. Срещнахме толкова много хора, които не могат да направят нищо от това, което аз съм направил. Срещнахме и млади хора с терминални болести, което ме накара да осъзная, че здравето е най-важното нещо, което имаме.

Неволният ездач

Кои са най-неочакваните места, които откри?

Номер едно трябва да е вътрешността на Мексико! Южна Баха е окей, но не си видял нищо, докато не стигнеш вътрешността. Хората, жаждата за живот, културата, гордостта и ентусиазмът им във всичко, което правят. Храната е невероятна! Разбира се, трябва да знаеш къде да отидеш, но когато знаеш, е невероятно – поради което и останахме там 5 месеца!

Може би по-познат за европейците, но не и за мен, беше ентусиазмът на италианците. Всичко сякаш се случва на бързи обороти, нищо чудно, че точно там са създадени Ducati и Ferrari. Алпите и Доломитите бяха много по-впечатляващи, отколкото очаквах.

Отдалечеността на Аляска и северна Канада беше невероятна, дори за някой, свикнал на пустошта на Австралия.

Черна гора беше впечатляваща. Сякаш се бяхме върнали назад във времето сто години. Нямах представа, че нещо подобно съществува в Европа. Румъния също беше доста специална. Каручките, теглени от коне, приятелски настроените хора и невероятната природа определено направиха голямо впечатление. България имаше само един проблем – дойдохме тук след Румъния, така че вече бяхме видели повечето от нещата, които видяхме тук. Но България е красива, бих искал да покарам малко повече по тези 15 000 км чакълести пътища. Велико Търново определено беше върхът на пътуването ни тук, а къмпингът там е възможно най-добрият, който може да си представиш! Бяхме и на едно езеро край Пловдив, където нямаше къмпинг, но земята беше на собственикът на един хотел в близост, който ни остави да пренощуваме без заплащане. Бяхме и в Екокъмпинг Батак, което също беше страхотно място.

Това, което не очаквах да открия, бяха планините на юг! България е много красива, зелена и за щастие носеща все още този старинен чар. Баща ми работи върху две страници в блога, разказ за посещението ни. За съжаление, бяхме за съвсем кратко време, и може да вините руснаците за това, защото загубихме много време в Румъния, опитвайки се да вземем виза за Русия.

Какво следва, след като си видял целия свят?

Когато се върнем обратно в Австралия, все още няма да сме видели целия свят! Южна Америка и Африка предстоят в плановете ми. Има и още няколко държави, в които бих искал да се върна за по-дълго време. Опитваме се да пътуваме бавно, и да видим колкото се може повече, но в същото време трябва да се съобразяваме със сезоните. Да минеш през Казакстан през зимата с мотор не е толкова забавно, колкото си мислех.

След края на пътуването ще се върнем в Холандия, където баща ми ще ремонтира една стара ферма, която ще превърне в дом за нас и баба ми и дядо ми. Защото това е още едно нещо, което научих от пътуването си – докато за моята култура е съвсем нормално за децата да напуснат дома си и родителите да отидат в дом за стари хора, в други култури родителите се грижат за децата, докато са малки, а децата – за родителите, когато остареят. Искаме да направим същото нещо.

Междувременно ще работим и ще спестяваме. Нямаме нужда от лукс, живеем просто и спестяваме за следващото пътуване!

ВИЖ ОЩЕ: Пътуването на Майк и баща му из света може да следите на earth-roamers.blogspot.com.

Интервюто с Майк е част от брой Лято 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, ще получите безплатно и брой по ваш избор от миналата година!

Списание 360°, Лято 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.