Олимпийският шампион във фрийстайл ските Дейвид Уайз

 
0

Дейвид Уайз е новият олимпийски шампион в дисциплината халф-пайп ски на зимната Олимпиада в Сочи. Американският фрийстайл скиор е роден на 30 юни, 1990 г. В момента той живее в Рено, Невада, заедно със съпругата и дъщеря си.

Monst Erenergy

Дейвид започва да кара ски когато е на тригодишна възраст и скоро започва да участва в състезания. След много виртуозни изпълнения и счупени ски, Дейвид се насочва към ските свободен стил. За тях той казва, че му дават свобода, която не може да намери другаде. Първото халф-пайп състезание на Дейвид Уайз е когато той е едва на 13. Дейвид се състезава още в дисциплините слоупстайл и биг еър, но определенo силата му е в халф-пайпа. Той е част от отбора на Monstеr Еnergy и участия в зрелищните X Games.

Повече за историята на Дейвид Уайз с фрийстайл ските и олимпийските му постижения, можете да научите от самия него в интервю, специално предоставено на 360°.

Monst Erenergy

И така, вече приключи.
– Невероятно е. Очакваш нещо толкова дълго време и то все не се приближава, но последния месец преминава като един миг. Имаш чувството, че очакваш нещо, което е толкова далеч в бъдещето и изведнъж си казваш – Я, аз вече съм в Русия! О, ето го и първия ден за тренировки. Еха, вече се състезаваме и изведнъж всичко приключва. Почти не осъзнаваш какво се случва. Особено за мен, защото спечелването на медала бе прекалено хубаво, за да е истина. Наистина ли се случва? Да се ощипя ли, за да се събудя? Знаеш какво имам предвид – беше забавно, но определено беше диво.

Какво е усещането да грабнеш златния медал?
– Още ми е малко трудно. Опитвам се да остана фокусиран върху това какво се случва в момента, но изведнъж – състезанието приключи. Не искам да съм фокусиран повече. Благодарен съм, че бях част от отбора и мога с ръка на сърцето да каже – ските свободен стил ме направи това, което съм. Много съм горд от това, че представях спорта, а факта че се превърнах в първия златен медалист е най-откаченото нещо, което мога да си представя. Направо е нереално! Чувствам се щастлив, защото златният медалист представя спорта на останалия свят. И точно поради тази причина съм развълнуван. Искам да накарам хората да харесват ските.

Свикнал си с медалите от X Games и шума около тях, как би сравнил медийните си изяви след игрите?
– Ако трябва да съм честен, неможеш дори и да си мечтаеш да се появиш във вечерно тоук шоу след като спечелиш X Games или Световния шампионат. Определено тези неща са големи и има доста медии и мисля, че те ме подготвиха за тази лудница. Но нищо неможе да се сравни с вниманието, което получаваш след като спечелиш олимпийски медал. Много съм щастлив да видя момчетата на подиума, Кевин Ролан и Майк Ридъл са двама души, които играят голяма роля в ските и наистина бутат спорта напред. Борбата в халфпайпа винаги е била между САЩ, Канада и Франция. Това са големите държави в спорта от доста време и факта, че всички те са на подиума е страхотен. Определено беше лудо и аз гледам на това като на възможност. Аз съм човек, който има късмета да е златен медалист и сега ще ми се наложи доста да говоря за карането на ски, а това е страхотно.

Как реагира семейството ти?
– Беше доста интересно. Жена ми е част от тази култура от известно време. Тя в общи линии разбира, че когато спечелиш нещо голямо цялото внимание ще е върху теб. И тя, и дъщеря ми, като изключим факта, че са доста развълнувани, се справят добре. Но когато нещо подобно се случи на семейство, което никога не е преживявало такова събитие, определено вдига напрежението. Не в лошия смисъл, разбира се, но родителите ми са „Леле, това е лудо! Ние неможем да се справим с това.“ Интересно е да видиш колко може да се промени нещо за толкова кратко време. Преди две седмици бях просто скиор, а сега участвам в предавания като The Ellen Show. Без олимпиадата, това нямаше да ми се случи. Цялото внимание е доста напрягащо за семейството ми.

Поради тежките условия на финала, смяташ ли, че огромния опит ти помогна?
– Да. Имам предвид, че определено може да се каже нещо за опита. Майк е на колко 26 или 27? Кевин е на 25? А, аз съм на 23. Като цяло, ако погледнем останалите състезатели, ще забележим, че са по-млади. Моите сънародници бяха на по 19 години, че и по-малки. Но факта, че тримата победители на подиума са на по двадесет и няколко години е доказателство, че ти трябва опит. Всички ние сме се състезавали във всякакви условия. Разбира се, че винаги е приятно да караш на хубаво време и да покажеш какво можеш, но не винаги е така и този път лошото време бе на олимпиадата. Това бе състезанието с, може би, най-тежките условия за годината. Трябва да се приспособиш и да направиш най-добрия възможен рън, независимо от условията.

Можеш да видиш разликата при някои от по-младите. Някои от тях имат един начин на каране и им е много трудно да правят промени, независимо от условията. Аз исках да вляза със суич, това е нещо, което правя цяла година и обичам да започвам с него. Но неможех да го направя. Трябваше да го променя и да го извадя от ръна си, така се стекоха обстоятелствата. Ако го бях запазил, нямаше да спечеля. Забелязал съм, че някои от по-младите също имат любима част от спускането, но не могат да я подменят.

Monst Erenergy

Условията на финала не бяха най-добрите възможни. Чувстваш ли се разочарован за спорта като цяло, защото не всички можеха да покажат на какво са способни?
– Да. Мисля, че всички искахме да покажем на света готината страна на ски пайпа, която е да се лети на високо, да се правят убийствени грабове и всичко да е изключително вълнуващо. Много щеше да ни хареса. Пайпът в Сочи е бърз и доста стръмен. На тренировките направих един седем метров суич и бях много надъхан да го направя докато целия свят ме гледа. Така, че определено имаше и разочарование заради времето.

Като изключим условията, спортът беше ли представен добре в първото си участие?
– В един момент, към края на тренировките, бях много притеснен, че ще е разочароващо. Но след това видях карането на Ридъл, Кевин и Джоси Уелс, които показаха какво могат, независимо от условията. Тогава си помислих – ските ще се представят добре тук. Беше страхотно, че нещата се получиха така. Това е Олимпиадата и всички ние дадохме най-доброто от себе си.

Всъщност чух забавен коментар от Кевин. Той падна правейки суич дабъл флип във втория си рън и по-късно го чух да казва, че е знаел, че няма достатъчно скорост, но „трябваше да повиша резултата си, така че щях да си счупя врата ако трябва.“ Това бе усещането, което всички ние имахме.

Изглежда сякаш някои състезатели са супер фокусирани върху това състезание. Мислиш ли, че е възможно да си прекалено фокусиран и да загубиш представа за сезона?
– Нещата около Олимпиадата започнаха да се нажежават още с нейното обявяване и като състезател това е нещо, с което е трудно да се справиш. Хората те питат за нея и те натискат през цялото време. Спонсорите ти искат да си там и да се представиш добре, което също добавя към напрежението. На някои хора определено им повлия. „Това е ръна, който трябва да направя, трябва да съм на подиума, трябва да спечеля…“ всички тези изисквания, които сами си поставят. Преди много време научих, че ако мислиш прекалено много за миналото или за бъдещето, значи определено не си фокусиран върху настоящето. Ако мислиш прекалено много за Сочи по време на Dew Tour, значи няма да се представиш добре на Тура. Мислех за ръна, който трябва да направя, но той бе прекалено далеч в бъдещето. Ще работя за него, като през това време ще се забавлявам на всяко състезание. Това е доста полезна гледна точка. Можех да се наслаждавам на карането.

Участието на фрийските в Игрите бе обявено преди три години, какви бяха твоите първи мисли?
– Мисля, че се очакваше, особено за пайпа. Хората ни убеждаваха, че ще ни включат през 2010. Но това не се случи, което бе разочароващо. И така, когато най-накрая бяхме приети през 2014, аз си помислих – Най-накрая. За мен това бе огромно облекчение. Сега, след като приключихме с това можем да отидем и да покараме ски и да се забавляваме. Сега представляваме спорт, който е олимпийски, а не такъв, който се опитва да стане.

Райдърите бяха ли притеснени преди Сочи, че не са виждали пайпа или трасето за слоупстайл?
– Имаше доста напрежение около условията. Когато си на X Games, караш по трасета изградени от Snow Park Technologies. Това е уважавано име в индустрията. Състезавали сме се на много трасета изградени от SPT и те са страхотни. И да отидем на състезание – най-големото, на което сме участвали, пълно с хора, които не познаваме, беше доста притеснително. Беше огромно облекчение, когато отидохме и видяхме, че слоупстайл трасето е зверско – с жестока подредба и уникални рейлове. Явно бяха поканили някой, който знае какво прави.

За пайпа, мястото бе решаващо. Проблемът не бе в хората, които правиха пайпа, а факта, че той така и не замръзна. Температурата така и не падна под нулата докато бяхме там. В общи линии през цялото време менажираха разпада. Честно казано, като се имат предвид условията, те се справиха отлично.

Пайп събитието бе по-късно в програмата на Игрите. Американският отбор бе там за церемонията по откриването, докато французите и канадците все още тренираха. Какво мислиш за това?
– Мисля, че всеки човек е различен и всеки прави нещата по своя начин. Когато X Games приключиха, аз отидох директно в Парк Сити. Все още бях фокусиран върху карането и пробвах няколко трика за Олимпиадата. След като го направих, усетих, че нямам нужда от повече тренировки на пайпа. Мислих че канадците имат нужда да научат някои нови триково, но според тях тези бяха напълно достатъчни са за Олимпиадата. Почувствах се подготвен, но може би някои от по-младите ми американски съотборници можеха да покарат още. Но кой знае, всеки човек е различен.

Когато дойде време за заминаване на Олимпиадата, исках да съм на церемонията по откриването. Това е голяма част от преживяването да си в Олимпийския отбор на САЩ и аз нямах търпение. Не знам дали, нещата щяха да се развият по друг начин, ако бях останал да тренирам, но на канадците и на французите определено им помогна. Те се появиха и бяха все още в състезателен режим. Някои от другите райдъри бяха в олимпийски режим… просто различна настройка на ума. Джъстин Дорей, Ридъл и Мат Маргет караха отлично през цялата година. Има най-различни разбирания за спортната психология и този подход определено проработи за тях.

Правило 50 на МОК удари сноуборд и ски обществото, като не позволи на състезателите да носят стикери или ленти за ръка с името на Сара Бърк. Това опетни ли състезанието до известна степен?
– Можеш да поставиш правило 50 и правило 40 в една категория. За нас това бе най-големия дебют в живота ни и ние неможехме да представим спонсорите, които ни помогнаха да стигнем до там. Това определено е неприятно. Тъжно е, че неможеш да покажеш кои са хората, повярвали в теб. Някои от тези компании ме спонсорират цял живот.

И същото се отнася за Сара и какво тя означаваше за нас. Но тя бе в нашите сърца и въпреки, че не бяхме с нейни стикери и ленти за ръце, защото не ни бе позволено, всички я носиха в сърцата си.

Какви са изгледите за 2018? Има ли нещо, към което се стремиш?
– Аз съм голям стратег. Обичам да правя планове и няма проблеми да ги променям. Например когато разбрах, че ските ще са на олимпиадата, спрях да се фокусирам толкова на X Games и започнах да си правя по-дългосрочни планове. Не исках да показвам новите си трикове на X Games. Имах четири годишна цел. За мен това бе голяма промяна на перспективата. Не трябва да прогресирам толкова бързо. Аз винаги искам да напредвам, но мога да запазя козовете си за голямата сцена.

Вече правя планове за 2018. Какво ли ще взема след четири години? Какво ли ще направя и до къде ли ще стигна? Развълнуван съм, че съм отново в играта. На къде ще тръгне спорта и кой ще води атаката. Очаквам да разбера с нетърпение.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.