Валери Пелтеков – за нещастния инцидент с Бобо Гарибов и за фрийрайда у нас и по света

Какви изводи могат да се направят и какво, най-общо казано, се случва с фрирайда в България?

 
0

Сподели

Shares

 

Дончо Кани 2016
Валери Пелтеков. Фотограф: Виктор Троянов

Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всеки понеделник Таня ще ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.

Близки и приятели изпратиха в събота 18-годишния Борислав Гарибов, който загина седмица по-рано при лавина в един от Бъндеришките улеи в Пирин. Бобо беше млада надежда в Отбора на България по фрирайд и от тази година трябваше вече да се състезава при мъжете в ските след серия победи сред младежите в международни състезания.

Какво се предполага, че се е случило по време на трагичния инцидент, какви изводи могат да се направят и какво, най-общо казано, се случва с фрирайда в България? По тези въпроси разговаряхме със съотборника на Бобо и един от основателите на отбора – Валери Пелтеков.

Борислав Гарибов Снимка: Open Faces Freeride Series

Таня Иванова:  В емоционален пост във Фейсбук страницата на Отбора по фриирайд беше написано, че в медиите е имало невярна информация. Бихте ли пояснили?

Валери Пелтеков: Постът ни в такъв момент няма как да е различен от емоционален и пак искам да благодаря на хората и медиите, които се отнесоха с разбиране, търпение и малко човещина към случилото се.
Напълно нормално е при подобен инцидент първоначално да има някои неточности. Важно е да се разбере, че за да се стигне до адекватна информация в подобна ситуация, трябва да мине време, за да се съберат фактите. Добра аналогия са произшестивята по пътищата. За някои лавинни инциденти се касае за години анализ. В случая аз дори не бях в планината и никога няма как с пълна точност да разбера какво се е случило. Главно, имаше 2 грешки в медийното пространство, които ми направиха впечатление. Едната е, че не става въпрос за каране в улея, а за траверсирането му, планът не е бил да се кара в улея. Втората е относно размера на снежната дъска. След видео и снимки, които стигнаха до мен мога да кажа, че тя е много по-плитка от обявените 50-120 см. Височината на короната е около 30 см, а фронтът на лавината е на две части, разделени от ледените участъци на склона, като сумарно поне изглежда по-малко от 100 метра. Вероятно за това на следващия ден, като бях на терен, дори не можах да различа короната, преносът на снега от вятъра я беше заличил почти напълно, което при по-голяма лавина трудно може да се случи за толкова кратко време. В подобен терен като Бъндеришките улеи обаче не е необходимо да е огромна лавина, за да се стигне до такъв инцидент. Условията в горната част на улея са били комбинация от ледени полета и навявки, почти изцяло горните 100, 200 метра са твърда ледена кора.

Бобо вероятно подсича улея с цел да стигне до лявото му ребро, но засяга джоб, където се е акумулирал много навят сняг от миналата нощ и това отцепва снежната дъска.

Това е просто информация, която не променя много, но е добре да се знае.

Снимка:БАССЕС

Таня: Кои фактори бихте откроили, които са довели до нещастния инцидент?

Валери: Във всеки лавинен инцидент факторите са основно два – природните фактори и човешкият фактор. Относно условията – нов снеговалеж и силен пренос на сняг през предишната нощ, който се е акумулирал върху много твърда и заледена повърхност и е образувал снежни дъски, които лесно може да се активират. Относно човешкия фактор – отново с важното уточнение – без да съм бил на място по времето – мисля, че мискомуникацията в групата и разминаването за коя линия и кое ребро се гони, е един от основните фактори.

Таня: Сега да погледнем общата картинка – как се развива фрийрайдът в България. Покрай ковид-кризата и затварянето на курортите, се оказа, че рязко се е увеличил броят на хората, каращи извън пистите?

Валери: Фрийрайдът в България става все по-популярен, както и навсякъде по света още преди кризата. Т.нар. беккънтри сегмент от ски индустрията (ски турингът и карането извън курортите) определено има бум по време на ковид кризата, поради множеството затворени ски курорти. Като цяло това е най-растящият дял на ски и сноуборд индустрията и фрирайдърите стават все повече, за сметка на намаляващия брой пистови скиори. Със сигурност тази година, поради трудностите с пътуването, много от нас останаха в България, вместо сезон някъде по Алпите.

Hunting Lines Ep 6 Valyo
Фотограф: Виктор Троянов. Скиор: Валери Пелтеков

Таня: Какво е хубавото на фрийрайда в България и какви са основните проблеми в тази област?

Валери: Хубавото е, че имаме много природни дадености за практикуването му особено в Пирин и Рила. Има някои основни пречки и трудности за развитието на фрирайда и по-безопасното му практикуване, като искам да подчертая, че не търся вина или сочене с пръст за конкретния случай, защото това не води до нищо. Дори всички тези проблеми да бъдат решени, инциденти в планината ще продължават да се случват.

Само мога да изброя няколко факти, които са повтаряни многократно през годините.

България е единствената планинска държава в ЕС, която няма официален лавинен бюлетин няма ясен регламент за карането извън писти, няма ясно обозначаване и достъпна информация за извънпистовите терени за посетителите на ски зоните. В Швейцария миналата година лавинният институт отбеляза 75 години от първите лавинни бюлетини в страната. 75… През 1993 г. в Европа официално се въвежда 5-степенната лавинна скала и ако посетите сайта на EAWS, ще видите, че членове са не само алпийските държави, но включително Румъния, Словения, Словакия, Полша. У нас, поне до този момент, няма интерес от държава, институции и ски-зони да адресират този проблем с липсата на информация за лавинната опаснот и фрирайд терените, както и липсата на мерки за безопасност, може би с изключение на някои моментни проблясъци. Положението ни е такова, че ако изведнъж се окажем 28 години назад от случващото се в европейските страни и ски курорти, това би било голям успех и начало.

Таня: Понеже няма как да бъде забранен спорт, който се развива толкова стремглаво в последните години (не само в България), какво е решението на проблемите, които очертахте, според Вас?

Валери: Според мен всичко започва с една обединена общност. Позицията на Емо Нешев от ПСС след инцидента бе много на място и само мога да приветствам отношението му, защото това показва, че сме от една страна. Забраните не са решението. Нито е необходимо да се открива топлата вода – моделът е ясен и се ползва по цял свят. Досега опитите да се промени нещо в тази насока са идвали само и единствено отдолу – тоест от нас, хората, които караме. Такива опити са правели БАССЕС, от тази година Лавинната асоциация, ПСС също в един момент се опитваха да поддържат нещо като лавинен бюлетин и още вроятно други организации, които в момента пропускам. От наша страна сме излизали с прес съобщения по въпроса и сме давали гласност за този проблем в общо взето всяка медийна изява, още много време преди отборът изобщо да бъде сформиран. Но колкото и опити да има от наша страна, системата не може да бъде променена отдолу, трябва тези неща да стигнат до хората, които имат властта и влиянието да променят нещо отгоре. Но пак казвам –всичко започва с една обединена общност иначе никой няма да обърне внимание. Очевидно всички страни в тази общност имаме общи цели и виждания, въпросът е да сме единни и в позициите и в действията ни.

Снимка: Stefan Fotev

Таня: Какви съвети бихте дали към фрирайдърите конкретно за склоновете на Тодорка?

Валери: Дори не само за склоновете на Тодорка – този сезон снежната покривка и развитието на процесите в нея създава едни много коварни и опасни условия, които могат да продължат още дълго време, вероятно до пролетта, това е поне моето мнение. Това е нещо, което ме притесняваше от дъждовете в началото на януари. Виждаме какво се случи и на Рилски езера, където 3 улея се отцепиха едноврменно, докато хора се спускат в близост и, като цяло, лавинната активност на всякакво изложение склонове в Рила и Пирин последните 2 седмици. Бих посъветвал всички да пипат изключително внимателно.

Относно Тодорка и по-специално западния й склон – това е едно от най-комплексните и опасни места, по които съм карал, и още от началото на сезона ми направи лошо впечатление как има една атмосфера на подценяване на мястото, дори го споделих и стана дискусия в социалните медии. Вероятно винаги го е имало, не знам, а и последните години не бях в България и съм далеч от настроенията в планината. Този сезон каращите по тези склонове също мисля, че са повече като брой, спрямо минали зими. Просто на това място грешките се наказват много, а всеки прави грешки.

Снимка: freerideteambg.com

Таня: Какво бихте казали на хората (които може би са мнозинство), смятащи, че карането извън пистите е лудост и онези, които го практикуват, сами са си виновни?

Валери: Хората, когато не разбират нещо, го заклеймяват за лудост и това е нещо, с което се сблъсквам почти цял живот. Също така има едно неписано правило в планината, а и в живота, според мен, че всеки си носи отговорност за решенията и това е нещо, което лично винаги съм следвал. Но има разлика между грешки и вина. Хората, които бързат да винят, обикновено го правят от позицията на безгрешния. А такива няма.

Статията развива седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, като обръща по-сериозно внимание на една избрана тема.

БАССЕС
Фотограф: Виктор Троянов. Скиор: Валери Пелтеков

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.