Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм

 
0

За някои от лицата, които гледате на снимките е писано малко или повече. Някои от тях дори няма да ги разпознаете и по снимките. Те са родени в различни селища на страната ни. Имали са и различни професии. Въпреки това нещо ги е обединявало. Направило ги е истински приятели, защото само това, което ги е обединило, може да роди истинско приятелство.

По законите на природата никои от тях вече не са между нас. Сега си спомняме за тях, защото в онази далечна дата 19 ноември на 1929 година един човек ги е поканил в ресторант „Славянска беседа”. На чаша бира или кой каквото му е на сърце, те са изслушали пледоарията на първия, с когото ще започнем. Вдигнали са ръце и са положили подписите си след своите имена.  И… от този момент ние вече имаме БПК /БАК/ – първата организация на този спорт, който тези дни ще стане на 90 години.

Снимка: Pixabay

Ето и много малко от това, което съм събрал за всички:

Стефан Попов – студент, юрист. Инициатор и организатор за учредяването на Българския планински клуб /БПК/ и пръв негов председател. Един от малкото българи, които са получили европейско и световно признание за творческата си дейност. Краят на Втората световна война го заварва на дипломатическа служба в Берн. Обявен е за невъзвръщенец и му е отнето българското поданство. Напуска този свят на 20.10.1989 г. без да „дочака краха на комунизма”, както ми написа съпругата му Тина Попова и без да се е завърнал в своята Родина. Един от първите българи изкачил вр. Гросглокнер.

Любен Телчаров – студент, медик. Впоследствие виден професор и създател на катедрата по патофизиология в пловдивския медицински институт. Осъществил множество изкачвания в Алпите по време на едногодишната си специализация във Франция, където придобива практически опит и много теоретични познания по алпинизъм. Забил първия истински клин в каменната снага на вр. Мальовица. Заедно с Никола Миронски правят първото зимно преминаване на Карстовия ръб на Пирин „Кончето”. Първият българин, посветил се на научното търсене проблемите на кислородната недостатъчност във високата планина. Многократно избиран в ръководството на клуба.

Филип Филипов – студент, медик. Впоследствие виден наш професор. Създател на катедрата по неврохирургия към университетската болница в София и дългогодишен  неин ръководител. Участник в първите обхождания на алпийската част на Мальовишкия дял на Рила. Поради голямата си ангажираност в болницата няма проявите на най-активните катерачи по това време. Един от „строителите” е обаче на първия каменен заслон „БАК” под връх Орловец. Участник в първото организирано българско изкачване на вр. Гросглокнер.

Любен Пенев – студент, медик. Считан за най-красивия български алпинист. В алпийския му актив е записано първото зимно преминаване на Стражите в Пирин и редица опити за скални премиерни изкачвания в района на Мальовица и Орловец. По време на едногодишната си специализация в Германия създава там семейство и остава да работи и живеев Германия. По време на войната изпълнява войнския си дълг и се завръща в родината. След края на войната печели конкурс и заминава на работа в САЩ, където се реализира като един от видните професори и придобива световна известност. Участник е в първото организирано българско изкачване на Гросглокнер. И на него не му бе позволено да се завърне в страната. Той бе последният от учредителите, който напусна този свят.

Кирил Влахов – студент, медик. Впоследствие виден наш професор. Създател на катедрата по рентгенология към Пловдивския медицински институт. В първите години след учредяването на клуба взема активно участие, както в практическо, така и в теоретично отношение, като изнася лекции по медицински проблеми в планината. Участва в първото българско изкачване на вр. Гросглокнер. Участва в първото зимно преминаване на Муратов връх, Дончови караули и Бъндеришки чукар. Голямата му ангажираност в болницата в последните години го откъсва от планината и той се задоволява само с туристически излети в Родопите.

Ростислав Каишев – студент, математик. Виден наш преподавател, който достига до най-високото научно звание, като е избран за Академик. За високите постижения в своята област има редица държавни награди. Когато отбелязвахме 70-годишния юбилей на БАК, той единствен от учредителите бе останал жив от живущите у нас. Въпреки напреднала си възраст, уважи честването и зае мястото си в деловия президиум. Тогава заснехме кратък филм за него.

Иван Шехтов – учител. Пристига в София от родния си град Самоков, специално за учредяването на клуба. Проявява изключителна активност при първите опити за катерене най-вече в Мальовишкия дял на Рила. Известно време работи като старши инструктор в Централния алпийски лагер /ЦАЛ/. Отличен познавач на Рила. Негово дело е изработената карта на Мальовишкия дял на Рила, която все още стои в новата сграда на школата и буди възхищението на всеки, който спре поглед над нея.

Никифор Никифоров – студент-инженер. Проявява голяма активност в първите години след учредяването на клуба. Като бъдещ инженер, той е един от най-активните изпълнители на заслона „БАК”. Участник е в първото организирано българско изкачване на вр. Гросглокнер /3798м/. Заедно с още 8 души, и той уважи 70-годишния юбилей на клуба. С напредване на годините намалява посещенията си в планината и остава малко известен на следващите поколения.

Учредителите на българския алпинизъмВасил Радев – юрист, стажант. Проявява изключителна активност в живота на клуба. Почти винаги е избиран в ръководството му, а по време на войната е и негов председател. Като служител на община София, издейства от най-успешния кмет на столицата ни Иван Иванов една стая за канцелария на клуба. След 1944 г. бе изключен от редовете на алпийското движение у нас. Това обаче не го отдалечи от планината. Запазил е и предал най-богатия архив на клуба. Отиде си без да е получил уважението, което заслужаваше.

Борислав Йорданов – студент, спортист. Първият българин с диплом за висше телесно образование. Един от основателите на Висшето училище по физкултура /днес Национална спортна академия/. Въпреки това, при прочистването на висшите учебни заведения от „фашистки елементи” е освободен от работа. Първи българин, участник в световно първенство по ски. Член на БОК. Има няколко значими изкачвания в Алпите високи над 3 и 4 хиляди метра. Завърши трудовия си стаж като отговорник за тенис кортовете в градската градина.

Михаил Кръшняк – студент, художник по произход Словак. Син на служител в двореца на Фердинанд в Боровец. Останал да живее в България и след войната. За учредяването на клуба пристига специално от Самоков. Още на самото учредяване е избран за касиер на клуба. Един от най-добрите планински фотографи, заснел на филмовата лента алпийските красоти на Рила и Пирин. Участва в първите опити за катерене в района на Мальовишкия дял и най-вече на самия вр. Мальовица. Коварна болест го отнема от приятелите и планината твърде рано, поради което остава малко известен за по-младото поколение.

Иван Иванов – учител. С голяма активност в първите години и то най-вече преди учредяването на клуба. Впоследствие активността му намалява и когато от приятелите му получавах сведения за него, те не ми разказаха особени прояви в областта на алпинизма. Не открих и негови наследници, за да получа повече информация.

Стоян Кеманаджиев – търговец. Още на учредителното събрание е избран в ръководството на клуба. Навярно поради служебни дела по-рядко неговото име се среща в сводките за алпийски прояви. И за него авторът не получи повече информация за значими алпийски изяви.

Крум Иванов – лекар. С подчертана активност още преди, а и след учредителното събрание. Избран е за секретар на клуба. След това заминава на работа в Ловеч и присъствието му в клуба намалява. По време на краткия ми престой и работа в този град няколкократно се срещах с него, но той вече не проявяваше първоначалната си активност. Отдаваше голямо значиние на това, че е един от учредителите.

Любен Йорданов – чиновник в БНБ. С подчертана активност в първите години след учредяването на клуба. След това неговото име много рядко се среща в бюлетините за осъществени изкачвания или опити за такива.

Любен Радославов – студент, медик. Често е избиран в ръководството на клуба. Остава в историята на българския алпинизъм с изкачванията си в Доломитите и с това, че през 1933 г. при едно свое завръщане от Италия внася у нас истински алпийски клинове, по образец на които нашите алпинисти започват местно производство, поради липса на средства за закупуването им от чужбина.

Учредителите на българския алпинизъмАтанас Атанасов и Ташо Атанасов – първият студент, юрист, а вторият чиновник. Въпреки усилията, които положих, никой не можа да ми предостави фотографии и на двамата, както и повече сведения за участието им в клубните прояви.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.