Дълго време търсих в архивите и си блъсках главата, за да открия кого може да наречем първия български сноубордист. После се замислих, че точно име не можем да кажем, защото всъщност историята е доста объркана. Тя обаче започва точно така…
В НАЧАЛОТО БЕ УИНДСЪРФЪТ
Първите сноубордисти всъщност са уиндсърфисти. В началото на 80-те уиндсърфът е толкова популярен, че федерацията въвежда правило на националните състезания да може да се класират не повече от 180 човека. Представете си колко много подготвени състезатели е имало, щом в един момент федерацията ограничава бройката. Един уиндсърфист обаче е главният виновник нещата в сноубординга в България да потръгнат. Всъщност и до ден-днешен той е от хората, които дърпат спорта у нас. Говорим, разбира се, за Виктор Жеков – треньор и баща на Сани Жекова. Както знаем, преди 89-та година в България трудно са достигали каквито и да е материали от света, да не говорим за списания и литература. Един от добрите приятели на Виктор – Стефан Куманов, пътува често до Франция и по този начин става нещо като информационен източник на тогавашната банда уиндсърфисти. Тях, естествено, ги “сърбят ръцете” да карат нещо и зимата и всеки от тях се научава да кара един или друг зимен уред. По това време повечето хора карат ски, а останалите карат суингбо – нещо като две мини ски, захванати по средата с малка платформа и страпове. Стефан продължава да снабдява крюто със списания и материали от Франция от света на зимните спортове, докато един прекрасен ден през 1983 г. в ръцете на нашите момчета попада видео касета с първия филм на A-Snowboards – Apocalyse snow. Гледайки култовия филм, момчетата се запалват зверски по моноската. Не мога да забравя разпалените очи на Виктор, докато ми разказва за това как за първи път е видял Реджис Роланд – едно от най-култовите имена в европейския сноубординг – да кара моноската си. Тотално обсебени от филма, момчетата търсят начин да се сдобият с моноска и малко по-късно Стефан успява да внесе първата такава. Както се досещате, това е едно гигантско щастие за нашите герои и те бързо се научават да карат уреда.
КАКВО Е ТОВА, КАК СЕ КАРА?
Скачаме на март 1989 г. , когато вече можем да кажем, че границите към света са отворени. В Пампорово, Виктор се запознава с французин на име Ален и прави един изключително добър бартер. Ален притежава сноуборд Duret, но понеже се опитва да го кара със ски обувки, му чупи автоматите. Тогава Виктор му предлага срещу счупения сноуборд да му даде нови ски обувки. Французинът се съгласява, но при условие, че като се върне във Франция, ще му изпрати здрави автомати. Ален се оказва сериозен и така Виктор получава сноуборд с автомати при много добра сделка.
Момчетата, които карат по това време, всъщност са пионерите в българския сноубординг. Няма как да не споменем имената на Асен Акрабов, Ники Димитров, Фредерик Тошев, Боян Янков, Иво Караньотов (баща на европейския шампион по супермото Ангел Караньотов) и Пепи Гюзелев. Интересното при последния е, че повечето хора, чували името му, го свързват с това, че Пепи е китарист на култовата българска рок група ”Щурците”. Много малко хора обаче знаят, че той е и един от първите български сноубордисти. Петър закупува дъската си от ски учител, който я донесъл от Швейцария, и остава верен на спорта до гроб. Казвам до гроб, защото Петър намира своята смърт на 25.03.2013 година. След дълго търсене научих, че първите опити на Пепи за каране на сноуборд са в края на 90-те години. Тогава той е събирал погледите на скиорите по пистата с новия способ за спускане, като доста често е бил спиран с въпросите “какво е това”, “как се кара” и т.н. По-късно, в началото на 90-те, заради любовта си и познанията си по този млад за България спорт, Петър става и зам. председател на федерацията по сноуборд.
В началото на 90-те години Виктор Жеков започва да прави сноуборд автомати и така захранва търсенето на пазара. Бройката обаче въобще не е титанична, а напротив – около 20 броя. Започват да се внасят и дъски. Любопитното е, че всъщност първите сноубордисти в България са приемани много добре от останалите обитатели по пистите. Лифтаджиите никога не са им правили проблеми, а напротив, приветствали ги с добре дошли. Интересен факт, който няма как да не споменем е, че макар Стефан Куманов да е един от главните виновници в България да има сноуборд, той продължава да кара ски. През 90-те става и първият български състезател, спонсориран от Rossignol, а до ден-днешен Стефан живее във Франция.
Какво се случва по-натам с българския сноуборд – от първите състезания до големите ни успехи по световните сцени, е в пълния вариант на статията, част от брой ЗИМА 2016 на Списанието. Свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.
