Владимир Станчев: Един преход в сърцето на Пирин

Авторски текст от месечния конкурс "Разкажи твоята история"

0
 

Сподели

Shares

На 19.08.2023, аз, брат ми Слави и приятелите ни Крис и Марти, започнахме 3-дневния си преход в Пирин. Планът беше да се качим с лифта до хижа Безбог (2236 м.) и от там да изкачим върховете: Безбог (2645 м.), Полежан (2851 м.), Стражите (2810 м.) (без голямата Стража, защото нямахме необходимата екипировка), Каймакчал (2753 м.), след това да се върнем обратно по Стражите до малък Полежан (2822 м.), да слезем през Валявишките езера и да отидем до заслона на Тевно езеро(2512 м.), където да преспим. На следващия ден да изкачим връх Каменица (2922 м.) и връх Кралев двор (2680 м.), след това да слезем през Попово езеро (2234 м.), да преспим на хижа Безбог и на следващия ден да слезем пеша до хижа Гоце Делчев (1412 м.).

Стражите – Владимир Станчев

Тръгнахме от София към 6 сутринта, за да стигнем за отварянето на лифта към хижа Безбог, защото ни очакваше дълъг преход. Към 9 сутринта вече бяхме на хижата и поехме към връх Безбог. Брат ми предложи да минем по някакъв пряк път, който цепи върха право нагоре и за наша жалост го последвахме. Пътеката видимо почти не се използваше и често се налагаше да газим в клекове, където стабилно се изподрахме. Към 10:30 ч. вече бяхме на върха. От там се откриваше прекрасна гледка към маршрута, който ни предстоеше. Без да губим време поехме към вр. Полежан и след това към Стражите. Понеже маршрута по билото на Стражите в посока вр. Каймакчал беше бавен и техничен, решихме да хапнем по нещо малко и да оставим раниците, взимайки малко вода, за да се движим по бързо.

Малкия човек и планината (от връх Каменица) – Владимир Станчев

Времето беше слънчево и много ясно и от всичките ни страни се откриваха спиращи дъха гледки. Стражите са разположени в централната част на Пирин и благодарение на това от тях може да се видят почти всички върхове в планината. Величественият начин, по който се извисяваха в далечината мраморните гиганти Вихрен и Кутело, не можеше да се опише. От стражите до Каймакчал нямаше описана пътека, но макар и по стръмен насип можеше да се стигне. Към 14:00 ч. вече бяхме на на върха.

Малкото вода, която си бяхме взели започна да привършва. Поради това решихме да не се бавим много, а да се върнем по-бързо до раниците и забързаме крачката. По пътя видяхме малко стадо от диви кози. Опитахме се да ги приближим да ги снимаме, но те бързо се разбягаха. Към 15:00 ч. вече бяхме при раниците и поехме към връх малък Полежан. Въпреки че всички си бяхме взели по 3 литра вода, вече ни беше останало по около литър на човек и започнахме да я пестим по-сериозно. Отделно на брат ми започна да му става лошо от жегата, добре че носехме кола и захаросани сушени плодове, за да му дадем въглехидрат и да се свести.

Гледка от връх Безбог, към Полежан и Стражите – Владимир Станчев

Прехода, който изминахме до момента беше изключително приятен, пътеките бяха добре обозначени и макар стръмни, не се пързаляха и лесно се вървеше, докато не стигнахме връх малък Полежан. Ние до този момент не бяхме ходили в този район и разчитахме на карти от разни приложения, за да знаем на къде да поемем. Проблемът беше, че на пътеката от малък Полежан до Тевното езеро нямаше маркировка и се ориентирахме само по каменните пирамидки, които хората преди нас бяха оставили, а терена от приятен стана изцяло с малки морени, които бяха нестабилни и с всяка крачка се мърдаха. Падахме, кълчехме си глезените и в общи линии за 3 часа минахме около километър и половина, а ни оставаше поне още толкова. Вече беше към 18:30 ч. вечерта, нямахме почти никаква вода (не сме очаквали, че по пътя няма да минем през нито едно поточе, за да си напълним шишетата) и вече осъзнавахме, че едва ли ще стигнем по светло. Към 19:30 ч. станахме свидетели на най-красивия залез, който сме виждали. Бяхме близо до крайната си цел и решихме да застанем за 10-тина минути да му се насладим и да направим снимки.

Заслон Тевно езеро, по време на пристигането ни – Владимир Станчев

В сумрак, гладни, прежаднели и изтощени изкачихме билото преди заслона и той се появи на около 300 метра пред нас, от радост се извикахме с пълно гърло и от заслона хората, които бяха насядали наоколо, ни отговориха с викове. Те вече бяха вечеряли и си седяха на групички, слушаха си музика смееха се, имаше даже и един човек с китара (не знам как я е мъкнал до там). Побързахме да разберем кои са нашите палатки и си оставихме багажа. Първата ми работа беше да си махна обувките и да си обуя джапанките (не знам дали карате ски, но чувството беше същото – все едно да си свалиш ски обувките след цял ден каране). Взехме си ядене и бира и се наслаждавахме на ясната планинска нощ. Като погледнеш към небето се виждаше целия Млечен път, не бях виждал толкова звезди. Към 23:00 ч. си легнахме и заспахме моментално.

В 8 сутринта миризмата на мекици, която се носеше от заслона ни вдигна много бързо, но при отварянето на палатката гледката към величествения връх Каменица беше още по-епична. Хапнахме по една мекица, сигурно 25 сантиметра диаметър, оправихме багажите и поехме към върха. Пътеката беше много стръмна, но гледките ни даваха сила. Тя беше обсипана с пресни боровинки и постоянно спирахме да ядем. Към 10:30 ч. вече бяхме на Каменица. Спокойно бих казал, че до сега съм изкачил над 70 върха, но най-величествената гледка, която съм виждал през живота си, беше от този връх. Полюбувахме се 15-тина минути и тръгнахме, защото дълъг път ни чакаше. Минахме през връх Кралев двор и продължихме по едни сипеи към Попово езеро.

Попово езеро – Владимир Станчев

Стигнахме до реката, която захранва езерото и от там до края му беше най-приятната равна пътека, по която сме вървели тези 2 дена. Водата на езерото беше толкова чиста, че навсякъде се виждаше дъното. Стана ни много мъчно, че беше забранено влизането в езерото, защото в такава жега мисълта да влезеш в тази чиста вода беше много изкушаваща. Когато подминахме езерото, решихме да си спестим 150 метра денивелация и да минем по един заобиколен път до хижа Безбог. Може да вървяхме около 2 километра повече, но пред още 150 метра изкачване това беше по-добрия избор. Към 19:00 ч. вечерта бяхме на хижата, оправихме се, хапнахме и си легнахме. На следващия ден, не знам как успяхме, но само за 1 час слязохме пеша до хижа Гоце Делчев и се прибрахме.

Бих препоръчал на всеки да посети тези места в Пирин. С изключение на маршрута от Малък Полежан до Тевно езеро, 3 километра за 4 часа и половина сами си правете изводите.

Ден 1. Разстояние 14 километра денивелация 950 м.(-633 м.)
Ден 2 Разстояние 13 километра, денивелация 450 м. (-705 м.)
Ден 3 Разстояние 5 километра, денивелация (-762 м.)

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.