Урбексът или urban exploration-а е алтернативна форма на туризъм, която вместо по обичайните маршрути отвежда жадните за нови изживявания към… мрачните останки на миналото. Защото един от основните жанрове в това хоби е изследването именно на изоставени сгради и обекти. За да разберем повече за атмосферата, която витае из тези отдавна забравени места, както и каква е тръпката да бродиш сред тях, ви срещаме с един от активните български урбекс фотографи Манол Манолов.
Манол е от Айтос, но от много години не живее в родния си град. Вятърът на съдбата го отвява доста далеч, отвъд океанските ширини, към един нов континент. От 1995-та година живее в покрайнините на Сан Франциско, в така наречената калифорнийска Силиконова Долина.
Винаги е обичал да пише, но през 2004 година открива фотографията, която става и голямата му страст. Година по-късно получава първия си DSLR апарат и скоро осъзнава, че връщане назад няма. Обаянието на фотографията е опасно нещо – не е за подценяване! От този момент интересът и уменията му непрекъснато нарастват, а жаждата за нови кадри го отвежда на доволно интересни места…
Изследовател и пътешественик по природа, Манол винаги е изпитвал влечение към изоставените и забравени места от миналото. Уникалната естетика, визуалните качества и особената красота и енергия на тези тайнствени места му предоставят възможност да получи интересни кадри и преживявания.
Превръща се в урбекс (urbex или urban exploration – приключението да изследваш изоставени сгради и обекти. Бел. ред.) фотограф почти от първия му контакт с фотоапарата. Преди въобще да разбере, че съществува такова понятие.
Първите изследователски обиколки започват в околностите на родния Айтос, където заедно с братовчед му снимат всичко, каквото им попадне – стари селски къщи, изоставени заводи и поделения…
Оттогава е имал възможност да снима на много места по света, но най-предпочитани си остават българските и американски урбекс дестинации.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Изоставените хижи на България
Редовно посещава изоставени военни поделения – тези обекти го привличат силно. Бил е в огромни военни бази от ерата на Студената Война, в Калифорния, и се е ровил из останките на танковото поделение край Айтос. Въпреки, че времето не оставя нищо непокътнато, а човешкото присъствие често вреди допълнително, тези капсули на времето все още пазят духа на едни отдавна отминали времена.
Форт Орд
Бившата военна база Fort Ord, в Централна Калифорния е един от любимите му обекти. Мащабите го впечатляват толкова, че дава на това място прякора „Изоставеният Град“.
Комплексът е колосален – 113 959 кв. км площ са поддържали население от 50 000 човека, по време на Втората световна война. Съществувал е един изолиран свят, със собствена полиция, пожарна служба, олимпийски плувен басейн, зала за боулинг, тенис кортове и терени за всякакъв вид спорт. Също така 11 параклиса с 23 свещеника, детска ясла, градина и основно училище…
Пред него се разкриват цели булеварди, застлани с порутени къщи, докъдето око види. Сред любопитните артефакти, които открива са стари телефонни апарати, компютри и дори папки с класифицирани документи.
Манол обикаля из Fort Ord повече от девет години, и още не е видял и заснел всичко.
Корабостроителницата Ричмонд Шипярд
Кодексът на урбексърите гласи „Не взимай нищо, освен спомени. Не оставяй нищо, освен стъпки. Не убивай нищо, освен време.“ Затова и подхожда към всеки нов обект с уважение към него и средата, в която попада.
Понякога достъпът до сградите е затруднен, тъй като са частна собственост, но се случва самите собственици буквално да му дават ключа в ръката. Например, когато има удоволствието да прекара няколко часа в Richmond Shipyards General Warehouse – историческа постройка от 1942-та година, с уникална архитектура, част от бившата военна корабостроителница Richmond Shipyards в Ричмонд, Калифорния.
Сградата, изпълнява функцията на склад, който е снабдявал новите кораби с всичко нужно за тяхното обзавеждане, преди да се отправят на война. От 1940-та до 1944-та година комплексът е произвеждал огромен брой военни кораби от клас Liberty Ships.
Понеже сградата вече дълги години не се ползва, когато отключва вратата се озовава в почти тотален мрак. Звуците на дъжда, проникващ през пролуките в бетона и писъците на птиците, единствените други обитатели, кънтят из масивния времеви саркофаг.
Използва фенерчето си, за да предоставя достатъчно светлина на апарата за дълги експозиции, а челникът е неговият верен спътник по тъмните етажи. Все още помни сюреалистичната атмосфера, в която с удоволствие би се върнал пак.
Преди да посети и да снима Richmond Shipyards General Warehouse, никой друг не е документирал вътрешността на тази историческа сграда. А всичко се случва, защото просто е попитал дали е възможно да бъде допуснат вътре.
Българските потайности
Разбира се, колекцията му от български урбекс дестинации също не е малка. За добро или лошо, нашата страна е богата на разрушени структури, останки от военни обекти, изоставени фабрики, учреждения и комбинати. Посещава обекти из цялата страна, но поради очевидни причини, вече много години със страст изследва изоставеното минало на айтоския район.
Колкото и да му е приятно да се разхожда из останките на завод „Краностроене“ и порутените колиби на бившото ТКЗС извън града, не може да отрече, че военните останки на Айтос винаги са били голяма му цел. През 2016-та година, заедно с приятели урбексъри, най-накрая успяват да осъществят така очакваното проникване в айтоските казарми. Един изоставен, порутен, но същевременно и нов свят, се разкрива, когато се озовават в обятията на някога строго охраняваното поделение 26200.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кинопреглед от прашното минало: Откриване на Драгалевския лифт през 1956 г.
Снимат гаражи за танкове, с имената на командирите им, все още изписани на огромните порти. Натъкват се на стаички, чиито под е покрит с документи и контролни листове, прилежно попълнени с трите имена и оценките на многобройни редници.
Куките за месо все още висят във фризерите, които намират в мазето на складовете за продоволствие. Казармените помещения, въпреки пропадащите си подове и порутените покриви, все още поддържат жив духа на една отминала епоха.
Посещението до ОУ “Цанко Церковски” в село Черноград, близо до Айтос, също става паметно за Манол. Случайната му отбивка до селото преди няколко години, бива възнаградена с дълга разходка из тъжните руини на едно някога величествено и оживено селско училище.
Артефакти от всякакъв тип красят четирите етажа на сградата. Чинове, буквари, лозунги и филмови ленти – захвърлени и забравени – сигнализират за пълната разруха на едно близко минало. Изкачва се по етажите, и когато стига до порутените, опасни стълби водещи до тавана, изкачва и тях. От долу до горе, и пак обратно, само руини и забвение.
Навън е горещо и по улиците, както и в сградата на училището, няма никой. Лекият вятър свири през пролуките в зида и периодично потраква раздрънканите рамки на прозорците. Сякаш самите духове на един друг живот все още населяват сградата – несклонни, неискащи да забравят някогашната действителност.
Мисията
Експедициите продължават по света и у нас, а листата с обекти, които предстоят да бъдат посетени, постоянно расте. Въпреки, че този тип журналистика и жанр във фотографията не е присърце на много хора, Манол изпитва желанието да споделя съдбите на изоставените обекти със света, и винаги търси нови начини да прави точно това.
Когато повече хора бъдат информирани за историите и съдбите на тези места, които прекалено често се гледат с отвращение, ние бихме имали шанс да оценим това, което сме загубили, и да си вземем поука за това как да се отнасяме с нашата обща ценна история в бъдеще – смята Манол.
Неговите почти 10-годишни от урбекс приключения в Северна Калифорния и Силиконовата Долина предстоят да бъдат издадени в първата му книга: „Left Behind: The Abandoned History of Northern California and the San Francisco Bay Area“ през месец април 2020 г.
Надява се, че това писание ще бъде важна стъпка към разпространяването на историята на изоставените обекти в този интересен и противоречив край на Калифорния. Възнамерява това да бъде първата от много публикации от този тип, и след привършването проекта, една следващите му цели е подобен труд, документиращ изоставеното минало на България.
Маршът на времето не прощава. С всяка изминала година, независимо дали в България или другаде по света, постепенно изчезват сгради, бази, училища, заводи и понякога дори цели градове. Тези изоставени артефакти, някои от които паметници на културата, част от нашата обща история са прозорец към миналото, който, според хора като Манол, не трябва да бъде напълно затварян. Защото, както е казал Джордж Сантаяна: “Тези, които забравят историята, са обречени да повторят грешките ѝ.“
Снимка: Николай Братованов
Повече кадри от приключенията на Манол можете да разгледате в следващата галерия, както и на manolmanolovphotography.com
