Прилеп: катерачният остров сред Пелагония

 
0

Историята може да бъде предадена и по този начин. През 2009 г. словенският мореплавател-катерач Рок Сисерник предприел откривателско пътуване за достигането на непозната земя. Легенда разказвала за широки, самотни хълмове насред северна Пелагония, застлани с хиляди самостоятелно издигащи се, грамадни и овални камъни. Място, загърнато често в облаци и с гледка към целия останал свят. След месеци обезкуражително лутане из непознати и опасни води, един декемврийски ден Рок и екипажът му съзряли в далечината, над вълните, прорязващи се скални възвишения: панорама от каменни скулптори с една отчетлива най-висока точка. Били достигнали митичния остров.

Стъпвайки на сушата, приключенците открили режещ и леко ронлив камък – гранит, взел хиляди разнообразни боулдър форми, с височини от два до четири-пет метра и богати на изненади релефи. Островът бил необитаем и позволявал катерене в единствената компания на вятъра и небето. Приключенците играли в девствената му природа, докато им свършили силите и след това отплавали обратно към дома, щастливи и решени да се завърнат някой ден с още хора, запалени по скалите, катеренето и единението с дивото.

фотография: Мартина Карагьозова
фотография: Мартина Карагьозова

Макар с няколко отклонения от реалността, този преразказ има смисъл, заради акцента върху определено послание или поука. Че взирането отвъд хоризонта, избирането на трудния път пред лесния и непреодолимата вяра в способността ни да разтеглим параметрите на бъдещето са все добродетели. А че земята, за която разказва историята, не е остров, а е планина, е само подробност. Един голям хълм, издигащ се над котловината Пелагония, насред прилепското поле, над македонския град Прилеп.

С малко въображение, човек може да се усети като на океански остров там горе. Заради обширната, далечна равнина, ображдаща го от всички посоки или заради честото потъване на хълма в облаци. Заради постоянния вятър, носещ настроение за пътешествия. Заради пустотата и спокойствето, съхранили се там. Усещането е и за нещо повече – една мистика и религиозност, струяща от всеки един по-голям камък. За това допринася и малката църква на върха на хълма – древна и леко разрушена от времето, но много близка до обикновения човек. Преди години, заедно с църквата, е функционирал и манастир, чиято конструкция все още стои и потвърждава впечатлението, че това е място за съзерцание, навън и навътре.

Доколко скалното катерене, към което така щедро приканва околния пейзаж, може да бъде свързано с търсенето на пътя към себе си и дори на този към Бог?

фотография: Geoff Wong
фотография: Geoff Wong

Боулдъринг – вятър в косите, лейкопласт по пръстите

Рок Сисерник е реална личност. Опитен катерач, тествал силите си на места като Фиц Рок и Ла Гийо в Патагония, Фишър тауърс в Юта, Каракорум в Пакистан и връх Пой в Кения. Той обаче приключва приключението на своя живот на място, далеч по-бедно на слава за екстремност и геройство от тези планини – над каньона на река Камнишка Бистрица в Словения, по време на хайлайн сесия, през лятото на 2011 г. Това е и единственият публично известен случай, в който упражнението на това спортно занимание (при спазване на базисни правила за безопасност) има фатален край.

Рок посещава Прилеп за пръв път през зимата на 2009 г., привлечен от интересния му скален парк, за който научава случайно от интернет. Очакванията му за терен на неограничените възможности се потвърждават. Това забравено от местните хора място за него е един чисто нов, мечтан каменен свят, където той и приятелите му могат да постигнат нещо по-голямо от планираното, очакваното, желаното. Две години по-късно Рок се връща в Прилеп в по-добрия сезон – пролетта, за да изследва и установи голям брой боулдър маршрути. По-късно следват още много словенски мисии за овладяване на терена, но вече без водача Рок.

фотография: Rudy Ceria
фотография: Rudy Ceria

Истината е, че първите линии по боулдърите на Прилеп са направени още през 2003 г. от катерачи от съседния по-голям град Битоля. В момента обаче на хълма над Прилеп, под връх Златоврв, около стария манастир Трескавец, човек среща най-много словенци, повечето от тях от Любляна, отдалечена на близо 1000 км. Словенците са влюбени в мястото и му отдават голяма важност. Няколко примера в полза на това са редовното присъствие на словенския национален отбор по катерене на ежегодната боулдър среща през април, работата на словенското слаклайн крю “Баланс” за превръщането на локацията в хайлайн център на Балканите, както и реализираният проект на трима словенски катерача за създаване на професионален гидовник за района. Изглежда Рок е изпълнил добре мисията си.

Емилиян Колевски по маршрут Predator (7C), в Прилеп; фотография: Благовеста Банчева
Емилиян Колевски по маршрут Predator (7C), в Прилеп; фотография: Благовеста Банчева

Въпреки растящия интерес към мястото и редовните посещения на повече или по-малко известни чуждестранни катерачи, около 70-80% от скалния парк над Прилеп е все още неизследван. До момента има създадени 400-500 боулдър линии, с трудност между 4 и 8, обособени в няколко отделни сектора на хълма. Част от тези маршрути присъстват в словенския гидовник, който разпалва допълнително интереса с красивите си фотографии и добре подбрана и поднесена информация.

Теренът е предизвикателен и силов, със сериозни поражения за пръстите, но също така интересен и разнообразен. Линиите са вертикални или в лек надвес, а хватките – предимно джобове, цепки и дупки. Основата е по-често равна и сравнително мека, покрита с трева, освен във високите части около манастира, където земята е скалиста на доста места. Лятото е единственият неблагоприятен сезон за посещение, заради липсата на каквато и да е сянка, въпреки сравнително ниската надморска височина от 1422 м. Пролетните и есенните дъждове от своя страна не са проблем, заради постоянния вятър на хълма, изсушаващ камъка за отрицателно време. А това, което е гарантирано целогодишно, е самотата, необятната гледка и смиреното убежище на старата църква.

фотография: Rudy Ceria
фотография: Rudy Ceria

Хайлайн – стъпки в нищото и към себе си

Рок Сисерник губи живота си заради решението си да свърже осигуровката за опъната над река Камнишка Бистрица лента не с метален ринг – каквото е задължителното правило в момента – а със система от два карабинера. Някои описват шанса за краха на осигуровката като едно на милион. Рок загива прекалено млад – на 32 години, но неговата инициатива, проба, упоритост и вяра в постигнатото до този момент се пренасят в бъдещето. Група словенци, негови приятели и основатели на слаклайн организацията “Баланс” – или както гласи официалното й наименование, “спортно, културно и изследователско сдружение” – участват дейно в международната катерачна среща над Прилеп. Те опъват хайлайн между скалите и се забавляват с цяло сърце, просто ходейки по лентата или изпълнявайки баланси във всевъзможни положения на тялото. Всичко това с едно впечатляващо спокойствие, макар и придружено от много съсредоточен, чак леко сърдит поглед. Тези хора носят тъжния спомен за смъртта на приятеля си, но с действията си избират да честват живота му. Страх има, но той не е от фатално падане.

фотография: Мартина Карагьозова
фотография: Мартина Карагьозова

Много хора може би имат своята представа за това какво представлява и какво носи като усещане хайлайнингът от честата гледка на градски ентусиасти, обхождащи лента, разпъната между две дървета в парка. Но ако слаклайнът е една неангажираща игра за тялото и ума, съвсем по силите на градския човек, то хайлайнът (качването на лентата поне с 15 метра нагоре във въздуха) се оказва едно истинско предизвикателство, изискващо специфични човешки качества.

Хайлайнингът е свързан с много силни чувства на страх и това е валидно дори при опитните катерачи, които са свикнали с излагане на височини. Някои хора обясняват това с усещането да загубиш изцяло контакт с всякаква стабилна повърхност и просто да увиснеш във въздуха. Допълнителен момент е близостта на падането, което може да предстои при всяка следваща стъпка. Заради разтегливостта на лентата и свободното пространство около нея, това са едни изключително силови летежи, в които тялото се лашка и тегли във всякакви посоки от прилежащото му въже. Става въпрос за една много силна борба с инстинктивното чувство за самосъхранение. Тя се случва отвъд разума – в противен случай той би трябвало да наложи известна доза спокойствие поради сравнително кратката статистика от нещастни случаи, в която влизат и ситуациите, при които спортът се пратикува без осигуровка (фрий соло).

фотография: Мартина Карагьозова
фотография: Мартина Карагьозова

Естествено, значителната безопасност при хайлайнинга се дължи на много сериозна подготовка от умения и знания на упражняващите спорта. Първо, изисква се много добро познаване на катерачната екипировка и техники. Втората стъпка е научаване на методите за ригване (опъване и подсигуряване на лентата), което представлява сложна система от бекъп въжета и ленти. Дали лентата ще издържи натоварването при (всяко едно) падане е въпрос, на който се отговаря чрез поредица от изчисления на различни физични сили. При захождане и напускане на лентата, както и при самото падане, се следват стриктно редица правила.

Самото изправяне на лентата е едно от най-трудните за изпълнение неща, изискващо значителна физическа сила и владеене на конкретни техники, където непрецизно движение води до сериозни синини и охлузвания. Паданията могат да се овладеят само с достатъчно опит, който да създаде инстинктивни реакции за гмуркане във въздуха (подобно на бънджи скок) или присядане или улавяне на лентата. По този начин се изолират опасните оплитания на крайници в осигурителното въже, при последвал полет надолу. Презумпцията е, че колкото повече знания, толкова по-малък шанс да те надиграе късметът.

фотография: Мартина Карагьозова
фотография: Мартина Карагьозова

След всички приготовления, идва най-интересната част – моментът на “тук и сега” – този, в който човек е вече прав върху лентата. Мисълта, че всяко твое настоящо действие ще донесе директен и незабавен резултат. След като се преодолее инстинктът за самосъхранение, идва борбата с егото. На по-заден план се надигат мисли и чувства, които само когато бъдат подредени по цвят, съдържание и въздействие, могат да заглъхнат и да насочат вниманието другаде – към лентата.

фотография: Мартина Карагьозова
фотография: Мартина Карагьозова

Създаденият от сдружение “Баланс” хайлайн спот над Прилеп предлага добри условия за поставяне на ленти: скалите са клиновани за разстояния от 111, 53, 44 и 18 метра. Мястото е разположено високо на хълма, в близост до църквата и манастира, и открива пленителна гледка към града долу.

Приключение с продължение

Над Прилеп, предизвикателствата за духа не се изчерпват с боулдъринг, хайлайн и разсъждения върху заобикалящия свят. Човек може да обходи всичките обиколни пътеки на скорост, да се спусне право надолу с планинско колело или да литне директно към облаците с парапланер.

фотография: Krali Marko Trails
фотография: Krali Marko Trails

Маратонът по планинско бягане “По стъпките на Крали Марко” се организира в края на септември и предлага стабилна конкуренция за съревнование по три доста серизони трасета – от 16, 31 и 90 км – последното от които, нощно. Маршрутите криволичат между мистични камъни и сменят просторни гледки, преминават в близост до респектиращи културни паметници, като крепостта “Маркови кули” и манастира “Трескавец”, и под вълнуващи върхове като Златоврв и Козяк, и така създават едно уникално по рода си изживяване.

Наклонът е плавен и хълмист, без отсечени, непроходими зони, което предразполага за едно умерено, равномерно темпо и голям избор на пътеки. Последното отваря възможности и за практикуване на даунхил планинско колоездене и то в свободен стил, тъй като, практически, караем е целият терен по хълма. Организирани спускания се правят често от местния клуб за екстремни спортове “Скайрайдърс”.

фотография: Krali Marko Trails
фотография: Krali Marko Trails

Самият Прилеп се намира на около 300 км от София и е достижим за около 3-4 часа по по-добрия маршрут, преминаващ през Дупница, Кюстендил, Куманово, Велес. Алтернативният път през Делчево и Благоевград не е в добро състояние и е с множество завои, но пък избягва магистралните такси. Старият път от Велес към Прилеп е спокоен и красив и позволява спестяването на едно магистрално плащане. Границата се преминава и с лична карта, но за автомобила е задължително представянето на валидна (за Македония, включително) зелена карта. Както горивото, така и храната, са по-евтини в Македония, отколкото в България, така че не е нужно предварителното запасяване с нищо. Освен с вълнуващо любопитство за срещата с едно много необикновено място.

Статията “Катерачният остров край Пелагония” в пълния й вариант ще намерите в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев
фотограф: Мартин Раднев
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.