Гора, но само на хартия

 
0

Хубава си, моя горо, миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост…”

Любен Каравелов пише знаменитото си стихотворение в странство, тъгувайки по българската природа.

Гора, но само на хартия.

Какви ли чувства са движели българските министри 136 години по-късно, когато в последните дни на 2011 година на практика узакониха застрояването на природните паркове?

Те одобриха поправки в Закона за горите, изготвени ударно и с цел да бъде облекчен режимът за изграждане на ски-писти и лифтове в горски територии, без да се променя предназначението на земята. Т.е. тя си остава държавна, а изсечените и застроени територии се превръщат в “гори” само на хартия!

Досега това беше допустимо само за заслони, ловни кантони, горски пътища и електрически стълбове. Досега.

Друга поправка в закона засяга заменянето на сегашните договори за наем на прилежащите писти (сключвани със собствениците на лифтове и съоръжения) с учредяване на сервитутно право на ползване.

Тоест, въпреки всички протести на природозащитници и дори на шефката на Парламентарната комисия по земеделието, интересите на един концесионер надвиха обществените.

Същият този, който реши да извива ръце, отказвайки да пусне лифтовете на “Алеко”, докато въпросните поправки не станат факт. Същите тези, които биха му позволили да строи нови писти и съоръжения над София!

После някак си случайно се оказа, че междувременно Софийска община (услужливо) е закрила автобусната линия до Златните мостове и редица хижи, но не и до ски-зоната на Алеко, където се намира по-скъпото “Витошко лале” – пистата, собственост на концесионера “Витоша ски”-АД.

За опресняване на паметта – в управлението на офшорната компания, регистрирана на Вирджинските острови, влизат човек от федерацията по ски и един от съуправителите на друга офшорка и основен концесионер на ски-зоната над Банско. Двете компании се свързват неофициално с шеф на голяма българска банка, която стопанисва доста от хотелите в Банско.

Остава да съберем 2 и 2: приемат се законови поправки за нуждите на корпоративни интереси – кой завзел планина, кой крайбрежие, летище, мина или топлоцентрала. Имената нямат никакво значение, важен е принципът. И отсъствието на обществена воля и механизъм за противодействие на подобни лобистки политики.

Колко прав е бил Каравелов, когато с чувство на скръб и жалост е писал:

Хубава си, моя горо…”!

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев

Източник: dw-world.de

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.