Повелители на природата: коренни народи по света

Няколко срещи с коренни народи от различни краища на света, които ще ви дадат поглед към разнолики места и частици от живота на племенните култури.

 
0

коренни-народи-ИндонезияОт Сибир, Камбоджа и Индия, през Папуа Нова Гвинея до Намибия – днес ще ви отведем в домовете на някои коренни народи по света. Ще ви разкажем за смели воини с пъстри перуки, чудновати божества и причудливи обичаи, за смразяващи пейзажи и питомни елени, гръмогласни водопади, домашни слонове и далечни джунгли.

Ненет (Сибир)

Ненет е малък коренен народ, населяващ полуостров Ямал в Северозападен Сибир и едно от последните останали пастирски племена в света. Чрез годишна миграция номадското племе превежда стада от над 300 000 питомни елена от летни пасища на север, до зимни пасища на юг от Полярния кръг на разстояние 1000 км.

Ненетите, които днес наброяват около 10 000, вярват, че елените и хората сключват нещо като социален договор, според който елените помагат на хората в оцеляването им, а хората от своя страна ги придружават в сезонните миграции, като ги защитават от хищници.

Ненети коренни народи
Ненетите са пастири на елени, мигриращи на територията на п-ов Ямал в Сибир | снимка: jimmynelson.com

Дали северните елени са тези, които водят племето или обратното, не е ясно. Сигурно обаче е, че едва ли съществува друго кътче на света, където условията на живот да са по-предизвикателни – в тази част на Земята температурите падат до -50°С през зимата, а преминаването на дълбоко замръзнали реки и езера са част от ежедневието на местното население. В тези сурови условия племето Ненет е обединено от устойчивите си традиции, които преживяват бурна история от Руската колонизация, през режима на Сталин, до съвременните опасности, свързани с програмите за добив на нефт и газ.

Миграционните маршрути на племето от години са засегнати от инфраструктурата, създадена за добив на природни ресурси, а замърсяването, свързано с добива, застрашава качеството на пасищата. В следствие на глобалното затопляне тундрата се размразява, а в атмосферата се отделят въглероден диоксид, метан и други парникови газове. Ледът се топи по-рано през пролетта и не замръзва до много по-късно през есента, а пастирите са принудени да променят вековни миграционни маршрути, защото северните елени трудно преминават през безснежна тундра. Повишаването на температурите влияе и върху растителността на тундрата – единственият източник на храна за елените.

Племе Бунонг (Камбоджа)

В провинцията Мондулкири в Източна Камбоджа, до границата с Виетнам, човекът и природата са сключили свещен съюз, постигайки непоклатим баланс. Тук живеят хората бунонг, „пазителите на свещените гори“, както са наричани в Камбоджа.

Бунонг са земеделци, живеещи в малки ратанови къщи в близост до джунглите на Мондулкири. Всичко, благодарение на което оцеляват, идва от вековните гори и разнообразните насаждения с ориз, банани, сладки картофи, манго, маниока и джакфрут. Общността уважава и почита не само храната, която отглежда, но преди всичко природата, с която животът ѝ е силно свързан. Участъци в джунглата, където растителността е изключително гъста, са считани за свещени – гръмък водопад, хълм с причудлива форма или пък гигантско дърво често обозначават свещено място според вярванията на племето. Като други племена в региона, и бунонг са анимисти, според които душа носят не само хората, но и животните, растенията и други материални обекти – всички те по един или друг начин контролират човешкото съществуване.

селище бунонг коренни народи
Селище на племето Бунонг, Камбоджа | снимка: midibible.org

Любопитна роля в живота и културата на племето бунонг заема слонът. Коренното население открай време споделя ежедневието си със слонове, които са нещо като членове на семейството. Ако слон се разболее или е ранен, общността извършва специални ритуали за умиротворяване на лоши духове, а яденето на слонско месо е същинско табу.

Преди режима на Пол Пот, един от най-кървавите периоди в човешката история, всяка общност в провинцията е имала множество слонове. Когато в средата на 70-те години Червените кхмери идват на власт, племето Бунонг е изселено в района Кох Нхек, на север от Мондулкири, а множество слонове са избити или продадени. Когато семействата се завръщат обратно в Мондулкири през 80-те години, броят на дивите слонове рязко е намалял. Макар че Камбоджа е една от малкото страни в Югоизточна Азия, която и до днес запазва значителна популация от слонове, племето Бунонг днес се грижи за не повече от 100 слона.

коренни народи - бунонг
Хора бунонг в Мондулкири | снимка: globalteer.org

Сентинелци (Бенгалски залив, Индия)

Сентинелците са една от най-изолираните племенни групи в света и едно от последните т.нар. „неконтактни общества“, които водят живот, напълно недокоснат от цивилизацията. Поради отказа от контакт с външния свят, културата и традициите на това коренно население остават загадка и до днес. Според антрополози изолираното племе на ловци-събирачи вероятно е мигрирало преди повече от 55 000 години от Африка към Северен Сентинел, част от Андаманския архипелаг, който е разположен в Бенгалския залив и попада под администрацията на Индия.

Виж лицата на изчезващите племена, заснети от фотографа Джими Нелсън

Учени допускат, че в наши дни сентинелците са не повече от стотина, а неправителствената организация Survival Intertnational определя племето като „една от най-уязвимите общности в света“, тъй като няма изграден имунитет към болести, характерни за останалата част от човечеството. С цел да се предпази от зарази, които могат да бъдат пренесени от външни хора, опитващи да установят контакт със сентинелците, племето е защитено от индийските власти и местни правозащитни групи.

коренни народи Сентинел
Двете посещения на индийската антроположка Мадхубала Чатопадхай на острова през 1991 г., когато на племето са раздадени кокосови орехи, се считат за единствените „приятелски” срещи между сентинелци и външни хора (снимка: nationalgeographic.com).

Сентинелците от своя страна неведнъж категорично са заявявали желанието си да останат необезпокоявани. Повечето досегашни опити на външни хора да стъпят на Северен Сентинел са били посрещани със стрели, изпратени от местното население, което стоически защитава изолирания остров. Малцина са онези, които са имали контакт със сентинелците, прочули се за последно към края на 2018 г., когато бе убит американският мисионер Джон Алън Чау, опитал да достигне острова, за да покръсти отдалечената общност.

Племе Хули (Папуа Нова Гвинея)

Племето Хули обитава провинциите Хела и Южни Хайлендс в Папуа Нова Гвинея от поне 600 години. Макар че островната държава е дом на повече от триста различни коренни народи, Хули съставлява една от най-големите племенни култури в страната, като наброява повече от 250 000 човека.

Хули са познати на света с пъстро боядисаните си лица, богато украсените си перуки, които изработват в продължение на години и с пламенния си темперамент. Мъжете са горди воини, а племенни битки се водят често и преди всичко за територия, за прасета и за жени. Такива са символите на благосъстояние за племето – земя за обработване, прасета (мерило за богатство) и съпруга, която да се грижи за земята и животните.

Коренни народи - племе Хули
Мъже от племето Хули при водопада Амбуа, 2010 (снимка: jimmynelson.com)

Един от най-характерните за това чудато племе обичаи е отглеждането на перука от косите на момчетата, което започва в ранна възраст като част от процеса на възмъжаване и продължава около 15 години. Като изкусни магьосници, мъжете хули боравят с древни тайни за по-бърз растеж на косата, след което я отрязват и изработват перука. Перуката, символ на мъжество за племето, се украсява майстроски с пъстри пера от папагали и райски птици. По традиция Хули отдава голяма почит на чудесата на природата и особено на птиците – израз на това са не само пищно украсените с пера перуки, но и церемониланите танци, които често включват имитации на птици.

Химба (Намибия)

В района Кунене в северната част на Намибия, близо до границата с Ангола, живее коренното население Химба – живописно пастирско племе, което се занимава предимно с отглеждане на овце и кози. От 16-ти век до днес те живеят в разпръснати селища, а племенната структура и номадският им начин на живот им помагат да оцелеят въпреки войни и суша, в почти безжизнената пустиня.

Още по темата: Каква е представата за красота при различни племена по света?

В тази племенна култура, наброяваща около 50 000 души, съществена роля играе външният вид – по него се съди какво е мястото, което някой заема в общността, както и в какъв етап от живота си се намира. Жените покриват целите тела и косите си със смес от различни масла, билки и охра, която ги предпазва от жаркото слънце, но същевременно е израз на красотата. Според разбиранията на Химба червения цвят символизира кръвта, същността на живота и земята – пустинята Намиб.

Коренни народи - племе Химба
Жени от племето Химба, Намибия, 2011 (снимка: jimmynelson.com)

Номадите Химба живеят в унисон с природата и имат миролюбиви виждания за живота, като вярват, че допуснатите грешки не се поправят с наказание, а с обич, разбиране и припомняне на идентичността. Общността е предана на своя бог Мукуру, когото почита с огън, тлеещ непрестанно. Въпреки че тяхната култура все по-често бива изправена пред предизвикателствата на глобализирания свят и масовия туризъм, общността Химба все още продължава да води традиционния си начин на живот – далеч от всякакви технологии и възможно най-близко до корените си и естествения кръговрат на природата.

племе Химба - коренни народи
Племе Химба, Намибия |Снимка: ©Jimmy Nelson

За още вълнуващи срещи последвай 360° и в Инстаграм и не изпускай нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и приодосъобразния начин на живот!

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.