Личността на аутдор атлета в общото опазване на околната среда

Примерът на солокатерача Алекс Хонълд

Сподели

Shares

Преди известно време популярният американски солокатерач, Алекс Хонълд, заедно с подбран екип от приятели, предприема експедиция до Ангола – седмата по големина страна в Африка, но сходна по стандарт на живот с повечето най-изостанали африкански държави. Малко повече от десет години след излизане от 30-годишна гражданска война, в страната все още цари административен хаос, макар икономиката да се развива на бързи обороти. Основната част от населението живее без достъп до безопасна питейна вода и електричество.

Посещението на Алекс, и в цялост това на екологична организация „Honnold Foundation“, има две цели: да стане посланик на соларните енергийни източници в страната; да установи катерачни маршрути на различни локации из анголските скални паркове, които са просто впечатляващи съв своите невероятни форми. По-надолу ви предлагаме да изгледате документалното видео от това начинание, в което Алекс катери соло, а катерачните маршрути са интересни и красиви, с трудност от 5а до 8а+. Филмчето показва много интересни срещи и моменти от пътуването на групата, което трае две седмици.

Като бонус, ви споделяме откъс от едно съвсем актуално интервю с Алекс по темата за участието на известни атлети като него в опазването на околната среда. Интервюто е на списание Men’s Journal. Honnold Foundation е основана през 2012 г. и спонсорира избрани организации и проекти, които предлагат „прости и устойчиви“ решения за повишаване на стандарта на живот в най-бедните части на света.

Алекс Хонълд
снимка: red bull content pool


Men’s Journal (MJ): Колко влияние имат аутдор атлетите в движението за опазване на околната среда?

Алекс: Мисля, че животът на открито превръща хората в еколози, които се стремят да опазят дивите пространства, които ги заобикалят. Аутдор атлетите могат да насърчат хората да излязат в природата и да се впуснат в приключения. И все пак е тъжно, да ограничаваме разбирането си за опазването на околната среда само до това, да съхраним зоните за туризъм и спорт. Това е само част от цялата картинка и, честно казано, тази с най-малко значение.

MJ: Тези атлети имат ли моралното задължение да опазват околната среда?

Алекс: Те трябва да са по-осъзнати относно значението на околната среда, тъй като прекарват цялото си време навън в природата, но не мисля, че са задължени в опазването й повече от всеки друг човек.

MJ: В такъв случай, всеки трябва да бъде еколог?

Алекс: Да, всички хора имат моралното задължение да поддържат екосистемата, от която черпят живот. Дори хората, които живеят в град, ползват ежедневно от питейната вода и чистия въздух, които са продукт на околната среда. Много хора не ги е грижа за тези неща. Моето мнение е, че всеки, който не дава най-доброто от себе си в тази посока, заслужава порицание.
MJ: Случва ли ти се да ти казват, че спортистите не трябва да взимат отношение по политически въпроси?
Алекс: Да и това ме смущава. Аз също съм данъкоплатец и се интересувам къде отиват парите ми. Със сигурност имам право на мнение, както всеки друг човек. Когато споделям мнението си с общественото пространство, аз казвам, „това е нещото, за което ме е грижа“, а не казвам, „моето мнение трябва да тежи повече от чуждото“.
Мисля, че световните атлети внимават много с политическите си коментари в социалните мрежи, защото впоследствие биват нападани от хора, които са на противоположното мнение. Има безкрайно много омраза в онлайн пространството – това, че някой е известен, не означава, че няма чувства!

MJ: Ти промени ли житейските си навици, за да намалиш екологичния си отпечатък?
Алекс: Да, станах вегетарианец и смених банката си. Също така, направих своя принос в онлайн петициите и споделих мнението си за частната експлоатация на обществени земи. Опитвам се да предизвиквам дискусия в социалните си канали, но понякога отстояването на политически възгледи, не е най-добрият начин да влияеш на хорското мнение. Според мен ключът е да комуникираш деликатно и ефективно, в противен случай рискуваш да отчуждиш хората, което не води до никаква положителна промяна. Гръмкото говорене не помага на никого.

Основаването на Honnold Foundation беше най-очевадният начин, по който може да се постигне нещо положително. Организацията е базирана на идеята, че ако извадиш хората от бедността, те ще имат лукса да се интересуват от опазването на околната среда. Когато хората нямат покрив над главата си и храна, те ще отсекат и последното дърво в гората, ако това е единственият им начин да си сварят вода. Просто така стоят нещата.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.