В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. Наред е сноукайт карачът и инструктор Ясен Желязков, който разказва за страстта на зимата, стихията на вятъра и релефа, с който си играеш в планината.
НАЧАЛОТО
Първото нещо, което се сещам, е как баща ми ме учеше да карам ски с онези дървените ски с телени закопчалки, без кантове. Ходехме на Бонсови поляни. Бях 5-6- годишен.
Карах ски до казармата, като съм си взимал ски под наем. После дълго време нищо не съм карал зимата. Карах си колелото. В един момент подпалих по кайтовете и така си осмислих зимата. Още първия път, когато вдигнах крилото, почувствах емоцията. В началото се бедства, особено когато си самоук.
СЪЩИНАТА
Често пъти се натъквам на загубени хора. Когато караме кайт, оставаме в планината до стъмване, далеч по-късно от часа, до който съоръженията работят. Падат мъгли, случвало се е да намирам загубени хора. Да спасявам тежко пострадал, за щастие, не ми се е налагало.
Вятърът е една от стихиите, която ни допуска до себе си, така че да се възползваме и да вадим удоволствие от нея, но трябва да си знаем границите.
Споделеното каране с приятели е много по-приятно, отколкото сам.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Хубавите моменти са много, но няма да забравя онези моменти по залез или след залез на Витоша. Те са великолепни.
При каране, когато си в контакт със земята, дъската постоянно шуми от плъзгането. Като скочих за пръв път, изведнъж стана изключително тихо и си казах, колко е готино. Това е първото нещо, което забелязах.
ТЪМНАТА СТРАНА
При порив или скок, когато усетиш, че правиш грешка, а ти усещаш в последния миг преди конкретното действие, през мозъка ти минава – ей сега си разказах играта.
Един следобед си позволих да карам на много силен вятър и на принципа на “айде още малко”, вместо да си събера кайта на платото, където беше чист вятърът, си казах, защо да не си сляза до гората. Продължих надолу, но стигнах до ситуация, в която не можах да сваля кайта, защото ме отвяваше. Връщах се обратно, хващах се за коловете, кайтът стоеше горе, не можех да го сваля сам. Тогава се появи случаен турист, който ми помогна да го обуздая.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Никога не съм си поставял за цел по някакъв начин да измервам какво съм постигнал, но при каране има един стил, така наречния беккънтри сноукайтинг, където хващаш от точка A до точка B, после решаваш да се върнеш през точка C. Този стил ми е много любим. Заради релефа – склонове, скали, дървета, които трябва да преоодолееш, това е една страхотна игра, защото във всеки един момент имаш ново предизвикателство.
РИСКЪТ
Когато нещата опрат до усещането, че здравето ми виси на косъм, разумният подход е да събера и да си сляза.
При 70-80% риск бих се отказал. Като с натрупването на опит, тази граница започва да пада надолу, вместо да се качва.
Рискът си струва, важното е да го сведем до минимум.
ИЗПИТАНИЕТО
Когато вятърът е много силен и когато условията са на ръба на възможностите ми, има страх. Страхът е важен, защото той ме предпазава от това да не оцелея. Но карайки, не живея с тази мисъл, защото това ми убива удоволствието. Гледам да не стигам до твърде екстремни ситуации.
При максимално допустим вятър, който да става, си казвам – ето, видя ли, че се справи, а другото е – добре, че се прибра, защото можеше да стане лошо. Това са две противоположности. Много доброто каране не се получава при максимално силен вятър.
МЕЧТИТЕ
Мечтая да карам в Норвегия.
ЕКИПИРОВКАТА
Правил съм компромиси с трапеца. Карал съм с колан за вързване за багаж.
ЗИМА / ЛЯТО
Зимата я свързвам печица и дърва, лятото – с каяк и сърф.
ИЗВЪН СНОУКАЙТА
Извън страстта на зимните спортове са каяка и сърфа. По професия съм маунтин байк гид и каяк гид, както и сноукайт инструктор.
СЪВЕТЪТ
Ако сте абсолютно начинаещ, правилният подход е да си вземете учител. Той ще ви научи да карате, но и как да се предпазите от грешки. Ако имате някакъв опит, не карайте сами. Носете си кайт раницата на гърба, проверете прогнозите преди каране и условията в планината.
ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.