Първи стъпки в свободното падане

 
0

Ако ви влече свободния полет и се интересувате от скайдайв, уингсют или бейсджъмп, но не знаете откъде да започнете – пътят към небето започва от земята.

AFF (или Accelerated Free Fall) е най-модерният метод на обучение в парашутизма, и се извършва само и единствено от инструктори с голям опит, сертифицирани към United States Parachute Association (USPA – www.uspa.org). В България този курс се провежда от единствения за момента лицензиран към USPA екип – Skydive Sofiа, които работят от летище Ихтиман.

AFF е интензивен курс, състоящ се от наземна подготовка и 7 скока от 3500 м, по време на които ще се научите да контролирате тялото си във въздуха и да се справяте с аварийните ситуации, които могат да възникнат по време на скок. Всичките 7 скока ще бъдат заснети от вашите инструктори, а времето, през което сте на земята, ще прекарвате в анализ на предишните скокове и наземна подготовка за следващия.

По време на наземната подготовка ще ви научат как да работите с парашутната система и как да реагирате в случай на отказ. Ще ви научат и как да държите тялото си във въздуха, за да летите стабилно и безопасно.

Първото нещо, което ще научите по време на курса е, че основната ни цел като скайдайвъри е да се забавляваме, но безопасно и отговорно към себе си и останалите във въздуха. Винаги се започва с подготовката на парашута и поведението под отворен купол, тъй като това е най-опасната част от работата на парашутиста. Ще усвоите знания за конструкцията на модерните парашутни системи и как работят. Ще се запознаете с устройството на парашутната раница и как да проверявате сами преди скок дали парашутната ви система е в изправно състояние. Ще засегнете пълните и частични откази на парашутната система и как да реагирате на различните проблеми, които могат да възникнат във въздуха. Модерните парашутни системи, с каквато скача всеки по време на курса, дават по един отказ на няколко хиляди скока (или не отказват въобще, ако се грижите много добре за тях). Въпреки това ще бъдете добре подготвени как да реагирате в случай на евентуален отказ.

На сухо

В практическите тренировки “на сухо” ще оттренирате реакцията си на всички видове откази и аварийни ситуации. Ще облечете парашутна сбруя, след което ще ви накарат да затворите очи и да симулирате, че отваряте на парашута си…

…изхвърляте изтеглящото парашутче, броите “хиляда-и-едно, хиляда-и-две… хиляда-и-пет”, отваряте очи, поглеждате нагоре към парашута си… и виждате, че инструкторът ви държи снимка на много оплетен парашут, който е напълно неуправляем и е невъзможно да го приземите. Реагирате почти инстинктивно, хващайки ръчките на отцепката и запасния парашут. Дърпате отцепката – главният ви парашут се отделя от вас и вие отново започвате да падате свободно – дърпате и ръчката на запасния парашут и над вас се появява и пълни с въздух бялото крило, което ще ви приземи безопасно…

Упражнението изглежда много просто, но спомага да се изгради у вас умението почти светкавично да реагирате на реална ситуация във въздуха.

>>>“Ами ако не се отвори запасният парашут?”

Запасните парашути се скатават само от специалисти – ригери (Riggers), подготвени специално за това. При скатаване на запасен парашут, ригерът го пломбира с иницалите си и носи наказателна отговорност в случай, че не сработи. Всеки запасен парашут, дори да не е бил ползван, се прескатава задължително веднъж годишно. При модерните парашутни системи отказите са сведени практически до нула. Ако има случай парашутист да загине, в голяма част от случаите става въпрос за проблем, предизвикан от неадекватно поведение на парашутиста, а не за отказ на системата.

Над летището

Преминали обучението на земя, идва ред и на следващия етап – как и къде над летището да започнете захода си за приземяване и как да го изпълните безопасно. Ще ви научат и как да се справяте с не съвсем идеални приземявания.

Следва обучението по свободно падане и какво да бъде поведението ви около самолета, когато е на земята и по време на полет. Когато се учите как да държите тялото си в свободно падане, ще тренирате специфичната позиция на тялото и т.нар. Circle of Awareness – това е умението по време на свободно падане да анализирате и преценявате ситуацията и да реагирате правилно на случващото се. Няколко пъти ще тренирате и всички упражнения, които са предвидени за първия ви скок, за да може във въздуха да не мислите за тях, а просто да ги изпълните, все едно са ви втора природа. Ще бъдете подготвени и как да подхождате безопасно към самолета и как да излезете правилно от него, както и как да реагирате на аварии, случващи се на различна височина от земята.

С това теоретичната ви подготовка, продължила около половин ден, приключва.

Във въздуха

Идва и практическата част на курса – скоковете! Ако метеорологичните условия са с вас (като ученик ще скачате само в много добри условия, с които можете да се справите) и в зависимост от вашето свободно време, може да изпълните 7-те скока, предвидени за курса, в рамките на 2-3 дни.
Преди всеки скок ще правите пълна проверка на парашута и останалата ви екипировка – висотомер, каска, очила. Ще проверите парашутната екипировка още веднъж, преди да се качите в машината и още веднъж преди самия скок.

С оглед на вашата безопасност и извличане на максимална полза от курса, по време на първите 3-4 скока инструкторите ви ще ви държат за сбруята, докато усвоите базовата стабилна позиция за падане. Освен това за първите няколко приземявания ще бъдете изцяло напътствани по радиостанция. Ако показвате добри умения, на третия-четвъртия скок може да не ви навигират по радиостанция, и вече да ви учат как да завивате в свободно падане, а инструкторът да лети близо до вас, без да ви държи за сбруята, наблюдавайки как се справяте с поставените задачи. Всички сме различни и учим с различна скорост, така че може да ви пуснат сбруята още на втория скок, или до петия скок все още да ви държат. Нещата изцяло зависят от това до каква степен вие усвоявате материала.

Целта на курса е в края му да можете да сте стабилни в свободно падане, да контролирате посоката си (т.е. да завивате), да знаете как да плъзгате напред и как да си връщате стабилност, в случай че по някаква причина се обърнете по гръб. Всъщност, последните 2 скока от курса ще направите с т.нар. нестабилен изход от самолета, след което първата ви задача е да се стабилизирате и да покажете всички усвоени дотук умения.

А след курса – накъде?

Скок номер осем, разбира се! Първият ви съвсем самостоятелен скок в парашутизма. Първият скок, на който вече ви имат пълно доверие, че ще можете сами да се забавлявате във въздуха, като същевременно сте достатъчно отговорни към живота си. Това ще ви се стори като най-дългия скок досега, и ще ви посъветват да не правите никакви маневри, а просто да му се насладите, падайки свободно.

Първият “истински” скок може да се окаже напълно достатъчен за вас. Но ако си мечтаете за сериозно развитие – като например самите вие да станете инструктори, да летите в огромни формации с други хора, с уингсют, или да правите виртуозни приземявания – ви очаква дълъг път. След курса сте натрупали едва около 3-4 минути чисто време свободно падане, и може би 30 минути под купол. Към каквото и развитие на скайдайвър да се стремите, първата ви стъпка е да вземете т.нар. А-лиценз, който ви дава правото да скачате с други лицензирани парашутисти. За да се явите на изпит за А-лиценз, трябва да имате минимум 25 парашутни скока, по време на които да сте натрупали поне 5 минути свободно падане. Освен това трябва да минете успешно писмен тест, а във въздуха да покажете, че можете достатъчно прецизно да се приближавате до друг скайдайвър и да плъзгате ефективно надалеч от него, за да отворите парашутите си на безопасно разстояние един от друг.


Как да придобиете необходимите за А-лиценз умения:

Вариант 1: във въздуха

Може да продължите да скачате с инструктор след курса си (като, естествено, ще си плащате инструкторска такса за всеки такъв скок) и да придобиете необходимите умения директно във въздуха.

Вариант 2: във въздушен тунел

Това е вертикален тунел с диаметър около 4 м, в който мощен генератор създава струя с различна скорост, за да симулира различното съпротивление при свободно падане. В тунела сте в относително безопасна обстановка, където на сесии от около 2-3 минути може да усвоите необходимите умения или да повишите нивото си като цяло. Прогресът в тунел е по-бърз, в сравнение с обучение чрез реални скокове.

След като вече сте лицензиран скайдайвър, може да започнете своето развитие в посоката, която искате. Не забравяйте – трябва да сте много внимателни и последователни, за да не прекратите заниманията си принудително. Достигането на всяко едно от изброените нива изисква много опит и старание.

  • Coach – първият инструкторски ценз в скайдайвинга. Трябва да притежавате В-лиценз, да имате минимум 100 скока и да сте скайдайвър от поне 2 г. Като coach можете да провеждате наземната подготовка и да правите coaching скокове с учениците.
  • Camera man – минимум 200 скока и С-лиценз.
  • Wingsuit Flying – изискват се 200 парашутни скока, направени наскоро. Хора с разпокъсан през годините парашутен опит, които не са в крак с нещата и не поддържат формата си във въздуха, не се допускат до обучението. А след първите си полети с уингсют, тепърва ви чака едно дълго пътуване, в което да се научите да летите прецизно с костюма си, за да сте безопасни за себе си и всички останали.
  • AFF Instructor – ще ви трябва С-лиценз, да сте вече инструктор в друга дисциплина в скайдайвинга (например тандемен инструктор), да имате Coach rating (ако го притежавате от по-малко от година, да имате поне 500 скока), документирани поне 6 часа в свободно падане и да сте изпълнили всички изисквания (към пилотиране на парашута, свободно падане и познания по безопасност), записани в USPA AFF Proficiency Card.

 

Статията е част от брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.

Пролет 2015
Списание 360° – Пролет 2015
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.