Анализ на лавината в Бъндеришка гора

Слаб слой в дълбочина

 
0

В следващите редове ви споделяме анализ на лавината, която се случи преди дни в Бъндеришка гора. Той е дело на Росица Митова и Александър Михайлов и както ще прочетете в него, не цели да дискутира поведение, нито да търси грешки или да вади изводи. Целта е да се даде повече яснота върху условията, при които се е случил инцидентът, както и да послужи като насока за опасностите в снежната покривка в оставащия сезон.

Описание на лавината и инцидента

На 11 януари около 11 ч. сутринта 4-ма опитни сноубордисти влизат да карат в Бъндеришка гора от т.н. местност ”Циците”, добре позната на много карачи, лесно достъпна от курорта и често смятана за безопасно място при съмнение в стабилността на условията. Групата добре познава района. Предишния ден са карали цял ден в Бъндеришка гора, като не са видели признаци за нестабилност на снежната покривка. Там, където избират да влязат в гората, се виждат стари следи (най-вероятно от предния ден), макар и леко замазани. На около 100 метра след влизането в гората групата спира. Двама от сноубордистите тръгват като останалите двама изчакват реда си. Непосредствено с тръгването се отцепва дъска с дължина около 10 метра и дълбочина около 70-80 см. Поне 4-5 цепки се виждат около отцепването. Третият сноубордист се намира на 2-3 метра над мястото на отцепване, а четвъртият на 2-3 метра вдясно, на около 5 метра под отцепването, но в малко по-гъста част на гората. Двамата остават извън пътя на лавина.

Анализ лавинен инцидентЛавината е основна и сваля “всичко до трева” на склона и продължава около 500-600 метра. Приблизителните координати на стартовата зона са 41.767434, 23.433127. Важно е да се отбележи, че лавината тръгва в гората още в горната й част. По пътя си преминава през един праг, след който следва равна част и продължава в нещо като горска просека, която е по-стръмна и с по-рядка растителност, докато спре на метри от пътеката за х. Вихрен. В самия край на лавината има няколко паднали дървета по 5-6 м дължина и около 30 см диаметър.

Също така е важно да се отбележи, че те не са първите, които карат в района на Бъндеришка гора в този ден, както и че предишния ден много други са минали от там.

В момента на инцидента, други трима скиори, които карат в гората в близост, чуват два тътена. Един по-лек и един по-силен и глух, като вторият е бил значително по-силен и се е усетило и пропадане. Също като групата сноубордисти, и те не са забелязали знаци на нестабилност при тяхното спускане като пропадане или ”whumph’’ на склона. Други, карали по същото време в района, пък споделят глухи звуци и пропадане на снежната покривка на различни изложения и денивелация, включително в горския пояс и в Бъндеришка гора. В продължение на деня падат още няколко естествени лавини и такива, предизвикани от хора на различни локации и изложения около курорта.

Анализ лавинен инцидент
Приблизителни точка на откъсване на лавината и местоположение на жертвите. Снимката не е актуална и снежната покривка е много по-малко.

При преминаване непосредствено до втори газекс, над Бъндеришки улей, на 3-4 м под мен без почти никакъв натиск се отцепва много бавно дъска. Дълбочината и беше над 1 м, до основа с фронт около 5 метра. В началото дъската се разви много бавно, но с ясно обособени големи блокове. Впоследствие набира скорост от ледената основа и се разраства със страшни темпове. Лавината спира в края на улея, за около 15 секунди, вдигайки голям облак сняг. – Лична история на човек, карал в същия ден

Метеорологични условия в Пирин

Зимният сезон започна със сухо и студено време. След първия сериозен снеговалеж в края на ноември отново беше сухо и студено, което посредства развиването на слой скреж в дълбочина. След няколко слаби снеговалежа се стигна до затопляне в края на декември, което формира тънка ледена кора. Фасети по този начин се формираха под и над тази ледена кора. Когато обилният снеговалеж най-сетне пристигна януари, зарови този слой на лед и скреж.

Според наши наблюдения от 28 декември, по склоновете със С, СИ, И и ЮИ има спонтанни лавини с различна големина. Нищо такова не е видимо на западните склонове и също така трябва да се отбележи, че като цяло снежната покривка на З склонове беше доста по-малко от другите изложения.

На 4-5 януари пада нова снежна покривка от около 30 см при температури -15 °C. След този снеговалеж за цяло денонощие наблюдаваме изключително силен вятър от порядъка на 15 м/с с посока ЗСЗ. В резултат на това имаме сериозен пренос на изключително лек сняг на склонове с ИЮИ изложение.

Поради това, че температурите са били изключително ниски (-19 °C на 2500 метра) по време на силния вятър от ЗСЗ, навявките на ИЮИ склонове са били изпръхнал сняг. Когато идва силният източен вятър няколко дни по-късно, реално освен че пренася текущия снеговалеж, взима и от съществуващите вече навявки на ИЮИ склонове и ги връща на западни склонове. Реално ставаме свидетели на “двоен пренос на сняг’’, този път обаче вече като снежна дъска заради покачващите се температури.

Снежната покривка на западни склонове е била по-малко и в следствие на което trigger & propagation на слабия слой в дълбочина е очаквано по-вероятен в следствие на натоварването от новите навявки.

Непосредствено преди лавината на 11 януари се наблюдават силни И ветрове, на 9 януари (в продължение на 16 часа) и 10 януари (в продължение на 8 часа) със средна скорост около 25 км/ч (7 м/с) с пориви до 50 км/ч (13 м/с). След това през цялата нощ на 10 срещу 11 януари вятърът обръща посоката си от югозапад като силата на вятъра е около 5 м/с с пориви до 8 м/с, с други думи на границата за пренос на снежни маси. Предполагаме, че силният източен вятър от 09 и 10 януари е направил навявки по западните склонове. Въпреки това, не се забелязват спонтанни лавини на западни склонове.

Графика на скоростта на вятъра за периода от 04.01-11.01

Анализ лавинен инцидент
Данните са от личен архив и са събирани от горна станция на Бъндерица 2 на 2550 м надморска височина от сайта skipoint.info в продължение на периода.

По време на тези силни източни ветрове пада и нова снежна покривка в размер на 30 см едновременно с покачване на температурите от -12 до -5 градуса, което значи, че новият снеговалеж е с по-висока влажност и съответно по-тежък. В комбинация със силния източен вятър е оказал особена тежест върху снежната покривка и на места, където тя е била по-тънка, натоварването е било достатъчно, за да поддаде слоят скреж, който забелязахме в дълбочина.

Температури: първата седмица на годината изключително ниски температури (до -20 на 2500 м). От 8 до 10 януари се наблюдава затопляне с температурна амплитуда от 15 °C. Т.е. температурата се покачва от -20 до -5 за два дни. Като в следващите 20 часа (до 11 януари в 6 сутринта) се наблюдава рязко застудяване и температурите падат отново с 8 °C до -12.5 °C. Графиката по-долу показва температурните амплитуди от 7 януари до вечерта на 11 януари.

Графика на температурата от 07.01-11.01 2

Анализ лавинен инцидент
Данните са от личен архив и са събирани от горна станция на Бъндерица 2 на 2550 м надморска височина от сайта skipoint.info в продължение на периода.

Анализ на снежната покривка

В деня след инцидента, 12 януари, анализът на снежната покривка в Бъндеришката долина започна с наблюдение на естествено предизвикани цепнатини и пропадания на денивелация между 1750 м и 1850 м:

Анализ лавинен инцидент

Анализ лавинен инцидентНавсякъде се наблюдаваше и дебел слой (4-10 см) стиропор с кръгли и конусовидни топчета с голям диаметър. Малко встрани от темата, но този слой представлява потенциална опасност напред с развитието на сезона, ако не се трансформира преди следващия снеговалеж.

На почти всички излизания от гората в стръмните просеки се наблюдаваха масивни отцепвания, под които се виждаха клек и скали.

Анализ лавинен инцидент

Също така се наблюдаваха остатъците от спонтанни лавини, тип снежни дъски на северни и източни склонове под Вихрен и Хвойнати.

Анализ лавинен инцидентНа 1856 м н.в. избрахме сигурно място за снежен профил, като целта беше да изследваме потенциалния проблем в дълбочина. Мястото е точно между 1-ви и 2-ри бъндеришки улеи под гората на западно изложение, от което се виждаше директно и пътят на лавината от предишния ден.

С отклоняването към избраното място още на 10 м от пътеката се чу неприятният “whumpf” грохот, съпътстван с пропадане от около 10 см в радиус от 5 м около нас. Наклонът е 20 градуса…

Снежният профил потвърди, че си имаме работа с проблем в дълбочина, даже два:

Анализ лавинен инцидент

Скреж в дълбочина, която лежи върху дебела ледена кора (предполагаемо снеговалежът от края на ноември) и отдолу още по-дебел слой едри, неправилни кристали.

Анализ лавинен инцидент
Скреж в дълбочина (depth hoar)

Анализ лавинен инцидентРезултатите от курса по лавинна безопасност, който се провеждаше в непосредствена близост на плаца, бяха идентични и потвърдиха проблемите в дълбочина.

Заключение

Този анализ не цели да дискутира поведение, групова динамика, нито да търси грешки и да вади изводи. Целта е да се даде повече яснота върху условията, при които се е случил инцидентът, както и да послужи като насока за опасностите в снежната покривка в оставащия сезон.

В ядрото на лавината от 11 януари се крие един коварен и упорит слой от скреж в дълбочина, който едва сега става явен “благодарение” на новото натоварване от последните снеговалежи и навявки от силните ветрове, случили се през дните преди инцидента.

Слабият слой скреж, който се намира в основата на снежната покривка, се трансформира изключително трудно. Това е упорит слой, който за съжаление може да ни съпътства в продължение на целия сезон и е необходимо да се следи редовно неговото развитие.

Необходима е също така допълнителна информация. Не е изследвана короната на лавината и мястото на отцепване поради нестабилните условия. Също така следва да се направят тестове и на други изложения и различни надморски височини, за да можем да си извадим по-цялостна представа за присъствието на този слой в планината, но по първични наблюдения от последните няколко дни, можем да заключим, че го има не само на западни изложения. При “благоприятни” условия като навявки и допълнителен снеговалеж той може да остане причина за основни лавини и по-нататък в сезона.

Макар че едва 5.4% от всички лавини падат в гората*, е важно да се има предвид, че гъстотата на гората е основен фактор в стабилизиращата й функция на снежната покривка. За стръмни склонове в литературата се споменава, че е необходима гъстота от 1 дърво на 5 м2 при стръмни склонове, за да има гората стабилизиращо влияние на снежната покривка. Бъндеришката гора е огромен терен с различна гъстота на залесяването и както станахме свидетели, крие опасност от сериозни лавини.

Инцидентът в гората за пореден път изкарва на повърхността темата за това колко е необходима професионална служба, която да се занимава с лавинната безопасност, ежедневни и системни лавинни тестове, наблюдения на снежната покривка и обезопасяване на терени.

При липса на лавинен бюлетин и историческа база данни за метеорологичните условия, направените от нас заключения идват твърде късно, а най-често и не идват въобще. Такива данни трябва да се анализират превантивно, с цел да се избягват подобни инциденти с трагичен край.

Благодарим на всички, които допринесоха за изготвянето на този анализ като споделиха с нас опита си, важни детайли и ценна информация от този ден. Надяваме се този анализ да бъде полезен на повече хора, отдадени на зимната планина като нас.

*Snow avalanche release in forest ecosystems: A case study in the Aosta Valley Region (NW-Italy) https://www.researchgate.net/publication/221993171_Snow_avalanche_release_in_forest_ecosystems_A_case_study_in_the_ Aosta_Valley_Region_NW-Italy

Всички снимки и изображения, използвани в анализа, са предоставени от неговите автори.

За Росица и Александър всъщност сме ви разказвали неведнъж. Повече информация за самите тях можете да намерите ТУК, а за едно от най-вълнуващите приключения, в които са се впускали, прочетете ТУК.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.