В конкурса „Хижа на годината“, организиран от приключенска медия 360° и Българския туристически съюз (БТС), не търсим само уют, вкусна храна или красиви гледки. Търсим също устойчивост, грижа за природата, отговорно стопанисване и добро отношение към туристите.
Хижите не са като добре познатите ни туристически обекти и затова имат различен статут и принципи на стопанисване, обслужване и посрещане на посетители. В по-голямата си част те са изградени с дарения и доброволен труд, с ясната цел – да посрещат нуждите на планинския туризъм, да съхраняват връзката на човека с природата и да осигурят възможност на децата ни да растат здрави, използвайки, познавайки и обичайки осъзнато природните богатства на страната ни.
Мисията на кампанията е да постави в широкото обществено пространство темата за планинските хижи и заслони – какви трябва да бъдат базите, как да развиваме спортните и образователни дейности в тях, какво трябва да знаят туристите, когато ги използват и как да функционират в синхрон с човека и опазването на околната среда. Ето защо и конкурсът е съставен от различни категории, които обръщат внимание на успеха на стопаните по редица критерии. Например не би било коректно да оценяваме по един и съши начин хижи и заслони, които се обслужват с помощта на автомобили и/или специализирани съоръжения, и тези, до които няма такъв достъп и всичко необходимо за ежедневното функциониране се транспортира с коне и/или човешка сила. Тези логистични условия, освен това оказват влияние и върху посещаемостта на хижата или заслона, от туристи. За поддръжката на високопланински заслони, които не са постоянно обитавани от стопани или така наречените “заслони, нестопанисвани на място”, обикновено се грижат доброволни сдружения и/или организации. Ентусиастите, които се заемат със стопанисването на хижи или заслон пък имат различни силни страни, които ги правят успешни в едно, но имат да работят още по отношение на друго.
Отговорната задача за определяне критериите за номинации в определена категория или програма за подкрепа на хижи и заслони, изпълняваме с помощта на заинтересованите по темата партньорски номиниращи организации:
- Асоциация „Планини и хора“ (АПХ)
- Асоциация на парковете в България
- Планинска спасителна служба (ПСС)
- Български планинарски съюз
- Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)
- Българска маунтинбайк асоциация (БМБА)
- Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС)
- Портал за планинско колоездене “MTB – BG”
- Инициативата „Разказите на хижаря“
- Сдружение за дива природа „Балкани“
- Сдружение „За Земята“
- Коалиция „За да остане природа“
Заедно с тях проведохме редица срещи и дискусии, за да формулираме справедлив набор от критерии за участие в конкурса, които да определят кои хижи и/или заслони, наистина заслужават признание и могат да бъдат вдъхновение и пример за всички останали. Разбира се, взехме под сериозно внимание моментното състояние на планинските обекти за настаняване в страната ни и затова повечето от критериите в кампанията са с препоръчителен характер – с надеждата, че с времето ще бъдат все по-ясно припознати както от стопаните, така и от туристите, а също и в нормативните уредби.
Задължителната основа – нормативни изисквания
Съгласно действащата нормативна уредба (Наредба от 29 април 2015 г. на Министерството на туризма), всяка хижа, заслон и туристически учебен център трябва да отговаря на определени условия, за да бъде категоризирана с един, два или три еделвайса (еквивалент на хотелските звезди).
Критериите, по които това се определя, са свързани с качеството на услугата и са разнообразни. Към момента сред тях са описани:
- Наличие на туристическа столова със свободен достъп / оборудвана туристическа кухня, в която задължително по всяко време се предлага безплатен топъл чай без захар. В нея трябва да има място и съоръжения за подсушаване на дрехи и обувки.
- Да развива туристическа дейност в региона, включително:
– Поддържане на маркировката в околността съгласно указанията на организацията, която стопанисва хижата;
– Познаване на района и упътване на посетителите; - Осигуряване на достъпна аптечка и авариен медицински пакет за първа помощ; Поддържане на добро общо състояние на обекта – конструкция, фасада, интериор и обзавеждане; Поддържана чистота и хигиена в стаите, общите части и кухнята;
- Да приема посетители по всяко време на годината и денонощието;
- Приветливо посрещане на посетителите и внимателно отношение към тях;
- Ясна организация на престоя – спазване на правилника, вътрешен ред, спокойствие, сигурност.
Важно е туристите да знаят, че наредбата включва и техните задължения, като например:
- Да спазват правилника за поведение в хижата;
- Да съдействат на домакина, на дежурния и на ПСС при спасителни акции, пожари и други бедствия;
- Да поддържат хигиена и тишина след 22:00 ч., за да позволят на всички туристи да си починат.
Тъй като правилникът за поведение в хижите не е обновяван от създаването си през 1958 г., той има нужда от осъвременяване, според актуалните практики и стандарти.
По време на срещите и дискусиите за номинации се идентифицираха допълнителни критерии, които се надяваме да са отправна точка за изготвяне на актуална наредба и правилник за хижите.
Добри практики и препоръчителни критерии
- Предоставя удобства за специализирани групи – деца, хора с увреждания и др.;
- Насърчава доброволчески дейности и участва в местни инициативи;
- Популяризира ключовото си място за туризма в региона;
- Предлага качествена, местна и вкусна храна (ако обектът предлага такава);
- Осигурява безплатна питейна вода;
Екологични критерии: устойчивост в действие
- Намаляване на отпадъците чрез:
– Използване на многократна посуда и насърчаване на лична посуда;
– Без използване на еднократна пластмасова посуда – прибори, чаши, сламки, бъркалки;
– При липса на вода – използване само на хартиена/картонена посуда;
– Без еднократни покривки и чаршафи;
– Използване на насипни продукти – захар, мед, подправки и др., с цел намаляване генерирането на опаковки;
- Разделно събиране на отпадъци, включително кенчета и бутилки.
- Използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ);
- Прилагане на устойчиви и природосъобразни практики;
- Ефективна компостираща система за поддържане на околните зелени площи и цветарници;
- Информиране на посетителите относно екологично поведение в планината;
Препоръчителни действия за въвеждане на устойчиви практики:
- Не се предлага вода в еднократни бутилки;
- Високопланинските хижи не осигуряват кошове за общи отпадъци – туристите сами носят отговорност за отпадъците си;
- Поставени са насърчителни табели за изнасяне на личния отпадък;
- Използват се биоразградими препарати за миене;
- Закупуват се местни хранителни продукти, когато е възможно;
Конкурсът в „Хижа на годината“ е не просто признание – той е двигател на позитивна промяна в българските планини. Чрез ясни и приложими критерии целим да подкрепим онези хижи и заслони, които с любов и постоянство съчетават уют, отговорност към природата и истинско отношение към туриста. Защото добрата хижа не е просто подслон – тя е сърцето на планината.
