В средата на февруари, в Стеленбош (Южна Африка) се състоя едно от най-дългоочакваните байк събития за сезона – Dark Fest. Главен архитект на трасето бе небезивестният Сам Рейнолдс, който заедно със своите приятели Нико Винс и Клеменс Куделка създадоха едно меко казано титанично трасе, на което любителите на маунтин байка станаха свидетели на трикове, които след това дълго време ще сънуват. Трасето започваше с огромен роуд гап (скок над пътя), следван от много стръмна засилка за 30 метров хип, който буквално наподобяваше 7-етажна сграда и хвърляше райдърите на 6 м височина. Ако след приземяването всичко е наред, байкърите ги очакваше втори роуд гап, последван от засилката за 9-метровия степ ъп, по която карачите развиваха близо 70 км в час.
В крайна сметка се получи едно епично събитие и 16-те поканени райдъри буквално разцепиха трасето. Вятърът не спря да прави поразии, като дори заради него бяха отменени част от сесиите, но в крайна сметка се получи нещо изключително. Някои от най-паметните изпълнения бяха на Адолф Силва, който първи направи задно салто на 30- метровия кикър. След него Клеменс Куделка повтори салтото, като добави и огромно 450 на хипа, а пък Итън Нел показа различни 360 вариации на степ-ъп.
В деня на надпреварата момчетата веднага вдигнаха на крака близо хилядата души, пристигнали да гледат най-зрелищният маунтин байк фрирайд, виждан някога в Южна Африка.
Николай Рогаткин спечели best trick с убийствен кеш-рол на зверския степ-ъп.
Сам Рейнолдс направи чудовищен уип над 30 метровия скок и грабна наградата Spank Whip-Off, а пък Нико Винк бе обявен за райдъра с най-добър стил.
Успяхме да поговорим малко със Сам, който ни разказа за концепцията на състезанието и отговори на някои наши въпроси, свързани със самия него:
Сам, разкажи ни малко за идеята на Dark Fest и концепцията на събитието.
Създавайки Dark Fest, си дадохме сметка, че можем да направим доста по-добро трасе и скокове от повечето организатори на подобни събития по света. Концепцията „от карач за карач“ е много важна за мен и моите приятели. Тук нямаме правила или време, за което да мислим, и с което да се съобразяваме и така успяхме да направим едно изключително трасе. Дадохме си около месец за създаването му, защото според нас толкова е нужно, за да се направи нещо така специално.
Винаги трябва да се съобразяваш с атмосферните условия. Може много да вали или да не завали, както в нашия случай, което е много лошо, защото няма какво да спои земята и се налага да копаеш изцяло в суха пръст. Нямаше как да прихванем много вода отстрани и единственият ни късмет бе, че през трасето минаваше съвсем миниатюрно поточе, което използвахме, за да навлажним пръстта. Понякога трябваше да копаем на 38-40 градуса, а в други случаи вятърът бе толкова силен, че не можеше да се работи. В крайна сметка с Нико и Клеменс свършихме чудесна работа, като направихме едно съвършенно трасе, което след тест ни показа, че няма нужда от никакви промени.
Използвай три думи, с които можеш да се опишеш.
Винаги ми е било трудно да правя такива неща… три думи, с които да се опиша… Забавен, обожавам да строя трасета и огромни скокове и… другото ще оставя на вас…
Като голямо име в индустрията, разкажи ни за най-добрите и най-тежките си моменти.
Най-добрите ми моменти… Може би участието ми в Rampage през 2015 година. Всъщност първото ми участие, когато спечелих и best trick. Направих един много силен рън и като цяло си изкарах супер. Друг силен момент… Още от дете искам да карам на Crankworx и в крайна сметка го постигнах…
Като се замисля за тежките моменти, със сигурност такъв е, когато си счупих гръбнака на едно състезание. Ако не си го спомняте, тогава направих двоен флип, но духаше много силен вятър и се засилих за скока много повече отколкото трябва, прескочих попивката и паднах на гърба си. След това не можех да правя нищо много, много дълго време. Заради това изгубих квалификационните си точки за много състезания следващата година, пропусах и X-Games, така че това беше много тежък момент в живота ми. След това обаче се оправих и започнах да се занимавам с Fest сериите, това държи в мен изкричката жива. Истината е, че след толкова много години състезания и състезания е много трудно да държиш огънчето в себе си запалено, защото малко или много се изхабяваш. В момента обаче, с това, което правя, се чувствам повече от жив и ми се кара много. Продължавам да имам желанието и мотивацията да правя нови неща, а когато правя такива трасета и събития се чувствам чудесно, защото виждам младите да идват да карат и благодарение на мен да вдигат нивото си.
Тук сякаш идва и проблемът с това как да станеш по-добър.
Абсолютно, имам този проблем. Тук сме направили най-доброто трасе някога, с най-добрите скокове и като се замисля, проблемът ми в момента е как да направим по-добро трасе догодина, след като това тук е повече от съвършенно.
Ти не кара в Rampage.
Да, това бе трудно решение, за мен трасето не бе не толкова обезопасено, колкото би ми се искало, доста време го мислих и ми беше много трудно да реша. Почти всяка вечер сънувах кошмари и в крайна сметка реших да не участвам. Все пак това е поредното байк състезание. Аз обичам да избухвам с много големи трикове и харесвам опасността, но предпочитам сам да се поставям в нея, а не някой друг. За това се дръпнах от това състезание.
Няколко думи за младите карачи?
За младите мога да кажа само: Карайте колелата си, спортувайте и се забавлявайте. Ако искате да вдигнете много нивото или търсите вдъхновение, просто се оставете на забавлението, не копирайте другите, а бъдете себе си. Ако все пак искате да правите нещата, които другите правят, добавете и частичка от себе си, а ако искате да се занимавате професионално, работете на макс, дайте всичко от себе си и един ден спонсорите ще дойдат сами при вас.
С нетърпение чакаме Dark Fest 2019 и да разберем какво са замислили момчетата за догодина. Честно казано, умът не ни го побира.
