На 28 май 3D артистът (част от прочутите Chaos Group) и запален моторист Руско Русков пое на своето най-амбициозно, продължително и, както се оказва – опасно пътуване. Със своя мотор той премина 20 000 километра през пустините, планините и тучните полета на Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Русия, Украйна, Румъния – следвайки древния търговски Път на коприната. Слава Богу, върна се невредим и зареден с хиляди спомени и още повече снимки, които да сподели с нас.
Защо пое на това голямо приключение тъкмо с мотор?
Моторите са ми страст и изборът беше естествен, нито за миг не съм обмислял друг начин за придвижване. Излагането на природните стихии и чувството за свобода не могат да се сравнят с нищо друго. Единственият минус при ползване на подобно превозно средство е, когато затънеш дълбоко в пясъка.
Колко важна беше физическата подготовка за пътуването?
Изминаването на дълги разстояния с мотор изисква основно издръжливост. Свалянето на някой друг килограм също помага доста.
А психическата?
Тя се гради по време на пътуването. Няма как да предвидиш с какво ще се сблъскаш.
Защо избра точно Пътя на коприната?
Основните причини да поема в тази посока бяха опознаването на нови култури и предизвикателствата, свързани с терена.
Имаше ли културен шок?
Да, усетих го. И то още в самото начало, при влизането ми в Иран. Към десетия ден там се озовах на брега на Каспийско море, където абсолютно никой не говореше английски, а търсех място за спане. В крайна сметка там прекарах една от най-незабравимите нощи. Спах в шатра на плажа, заобиколен от стотици хора, които се бяха събрали с близките си заради Рамазана. Един туркмен ме събуди в 3 през нощта, за да вечерям със семейството му.
Коя от всички местностти, през които премина, остави най-дълбоки следи в съзнанието ти?
Определено езерото Сон Кул в Киргизстан! Карането и природата дотам бяха най-впечатляващи, а езерото… езерото трябва да видите с очите си!
Пустините ли бяха най-голямото предизвикателство?
Освен тях, голям проблем за мен се оказа и височината. Подцених я точно когато не трябваше, в най-високата част на Памир. Прекарах два дни с височинна болест, направо не искам да си спомням за тези моменти.
Вероятно е имало и други, не по-малко трудни моменти…
Абсолютно. Най-страшно беше, когато тръгнах да припадам, докато „карах“ в дълбокия пясък към кратера Дарваза в Туркменистан. Температурата беше около 50 градуса, близо час се бях борил с тежкия мотор и в един момент погледът ми започна да се замъглява… В Северен Иран пък преминах през местност, където растителността толкова приличаше на нашата, че ме обхвана силна тъга за дома. Всичко беше същото, но приятелите и близките ги нямаше. Добре, че визата ми изтичаше и бях прекалено далеч от турската граница. След това не изпадах в подобни състояния.
През цялото време в багажа ти е бил и лаптопът Lenovo ThinkPad X270. С какво ти беше най-полезен той?
Ако носите камера и апарат, ви е нужен и лаптоп. При подобно пътуване всеки ден се генерират огромно количество фото и видео материали, които трябва да се обработват и сортират, а това са задачи, които изискват сериозен харуерен ресурс. В същото време багажът е силно ограничен и всичко трябва да е сведено до минимум. За мен ThinkPad X270 сияе точно в такива ситуации, когато се гони идеалният баланс между мощност, тегло, издръжливост на батерията и здравина. Машините, които могат да издържат на такива екстремни условия, обаче се броят на пръсти. Говорим за огромни температурни амплитуди, пясъчни бури, възможност за тежки удари и милиони вибрации. ThinkPad е пословичен със своята надеждност, а в най-високия му клас са моделите, които преминават успешно редица военни стандарти за издръжливост и именно това бе причината да му се доверя.
Опияняващо ли е дългото пътуване?
О, да! Лесно се свиква с чувството сутрин, след като отвориш очи, да поглеждаш картата и да решаваш накъде да потеглиш. Всеки ден срещаш нови хора и преживявания, които помниш цял живот. Връщането към действителността е доста трудно. Засега се опитвам да не мисля за следващото пътуване, ще видим колко време ще издържа.
Кои бяха най-важните уроци след подобно приключение?
Хората по света са много по-добри, отколкото си мислим! Също така – всичко е възможно, просто следвайте мечтите си!
