Мотоциклетните дневници на Руско Русков

Страхотни снимки и страхотна история от Руско Русков за мотоприключението му.

 
0

Сподели

0Shares
0 0

На 28 май 3D артистът (част от прочутите Chaos Group) и запален моторист Руско Русков пое на своето най-амбициозно, продължително и, както се оказва – опасно пътуване. Със своя мотор той премина 20 000 километра през пустините, планините и тучните полета на Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Русия, Украйна, Румъния – следвайки древния търговски Път на коприната. Слава Богу, върна се невредим и зареден с хиляди спомени и още повече снимки, които да сподели с нас.

Руско Русков на кратера Дервезе в Туркменистан.
Руско Русков на кратера Дервезе в Туркменистан.

Защо пое на това голямо приключение тъкмо с мотор?
Моторите са ми страст и изборът беше естествен, нито за миг не съм обмислял друг начин за придвижване. Излагането на природните стихии и чувството за свобода не могат да се сравнят с нищо друго. Единственият минус при ползване на подобно превозно средство е, когато затънеш дълбоко в пясъка.

Колко важна беше физическата подготовка за пътуването?
Изминаването на дълги разстояния с мотор изисква основно издръжливост. Свалянето на някой друг килограм също помага доста.

А психическата?
Тя се гради по време на пътуването. Няма как да предвидиш с какво ще се сблъскаш.

Планински проход в Киргизстан.
Планински проход в Киргизстан.

Защо избра точно Пътя на коприната?
Основните причини да поема в тази посока бяха опознаването на нови култури и предизвикателствата, свързани с терена.

Имаше ли културен шок?
Да, усетих го. И то още в самото начало, при влизането ми в Иран. Към десетия ден там се озовах на брега на Каспийско море, където абсолютно никой не говореше английски, а търсех място за спане. В крайна сметка там прекарах една от най-незабравимите нощи. Спах в шатра на плажа, заобиколен от стотици хора, които се бяха събрали с близките си заради Рамазана. Един туркмен ме събуди в 3 през нощта, за да вечерям със семейството му.

Край езерото Сон Кул в Киргизстан.
Край езерото Сон Кул в Киргизстан.

Коя от всички местностти, през които премина, остави най-дълбоки следи в съзнанието ти?
Определено езерото Сон Кул в Киргизстан! Карането и природата дотам бяха най-впечатляващи, а езерото… езерото трябва да видите с очите си!

Пустините ли бяха най-голямото предизвикателство?
Освен тях, голям проблем за мен се оказа и височината. Подцених я точно когато не трябваше, в най-високата част на Памир. Прекарах два дни с височинна болест, направо не искам да си спомням за тези моменти.

Вероятно е имало и други, не по-малко трудни моменти…
Абсолютно. Най-страшно беше, когато тръгнах да припадам, докато „карах“ в дълбокия пясък към кратера Дарваза в Туркменистан. Температурата беше около 50 градуса, близо час се бях борил с тежкия мотор и в един момент погледът ми започна да се замъглява… В Северен Иран пък преминах през местност, където растителността толкова приличаше на нашата, че ме обхвана силна тъга за дома. Всичко беше същото, но приятелите и близките ги нямаше. Добре, че визата ми изтичаше и бях прекалено далеч от турската граница. След това не изпадах в подобни състояния.

Lenovo ThinkPad X270
Lenovo ThinkPad X270

През цялото време в багажа ти е бил и лаптопът Lenovo ThinkPad X270. С какво ти беше най-полезен той?
Ако носите камера и апарат, ви е нужен и лаптоп. При подобно пътуване всеки ден се генерират огромно количество фото и видео материали, които трябва да се обработват и сортират, а това са задачи, които изискват сериозен харуерен ресурс. В същото време багажът е силно ограничен и всичко трябва да е сведено до минимум. За мен ThinkPad X270 сияе точно в такива ситуации, когато се гони идеалният баланс между мощност, тегло, издръжливост на батерията и здравина. Машините, които могат да издържат на такива екстремни условия, обаче се броят на пръсти. Говорим за огромни температурни амплитуди, пясъчни бури, възможност за тежки удари и милиони вибрации. ThinkPad е пословичен със своята надеждност, а в най-високия му клас са моделите, които преминават успешно редица военни стандарти за издръжливост и именно това бе причината да му се доверя.

Опияняващо ли е дългото пътуване?
О, да! Лесно се свиква с чувството сутрин, след като отвориш очи, да поглеждаш картата и да решаваш накъде да потеглиш. Всеки ден срещаш нови хора и преживявания, които помниш цял живот. Връщането към действителността е доста трудно. Засега се опитвам да не мисля за следващото пътуване, ще видим колко време ще издържа.

Зашеметяващи глеки от Пътя на коприната.
Зашеметяващи глеки от Пътя на коприната.

Кои бяха най-важните уроци след подобно приключение?
Хората по света са много по-добри, отколкото си мислим! Също така – всичко е възможно, просто следвайте мечтите си!

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.