Антония Григорова се готви това лято да стане най-бързата жена, изминала маршрута Ком-Емине. Нямаше как да не се обърнем към нея като вещо лице за материала ни “Пейсърите: Най-добрите приятели на ултрабегачите”, който ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2017 на Списанието. Покрай темата за пейсърите обаче не можахме да не я разпитаме и малко повече за това, което й предстои през годината.
Да започнем първо с това какви са плановете ти за тази година, и на кои състезания ще участваш?
Приоритетно място сред плановете ми тази година е пробягването на маршрута Ком-Емине или както нарекохме този проект „Пътят Ком-Емине 600“.
Иначе от началото на годината до края на март участията ми бяха предимно в ски-ориентирането и ски-бягането, а от време на време взимам участие и в някое по-късо състезание, но пък по своемо интересно, като например „Брутус Рън“. Планирам да участвам на „Обиколката на Витоша“ и евентуално на няколко по-къси други състезания по ориентиране и планински бягания, но като цяло всяко мое свободно време ще бъде по билото на Стара планина.
Кога предвиждаш да бягаш по трасето Ком-Емине?
Орентировъчната дата е 1 август, но ако прогнозата за времето е неблагоприятна, може да сменим датата с плюс-минус една седмица.
Ти си първата жена, която иска да премине целия маршрут за рекордно време. Как се готвиш, как тренираш, какъв е режимът ти на хранене?
По-скоро смятам, че съм първата жена, която е заявила публично, че иска да пробяга трасето. Вярвам, че има и други жени, които искат и ще направят своите опити.
Подготовката ми протича доста динамично, защото се опитвам да съчетая професионалния състезателен подход с ежедневните си ангажименти, работа и това да бъда родител. Правя го в градска среда, която, както може би се досещате, напускам при всеки един удобен момент.
Спазвам тренировъчен план, но самите тренировки провеждам в удобно-свободно за мен време, където намеря за подходящо (фитнес, квартала, булевард „Ал.Малинов“, парка, планината и др.). Също така в подготовката ми освен бягане често присъстват и други спортове, като ски, плуване, колоездене, ориентиране и др.
Понякога правя и „тренировки за съня“… но успявам само да ставам много рано, за сметка на което мога да заспя по всяко време и навсякъде.
Колко километра на седмица изминаваш?
В зависимост от сезона и самата седмица варират между 50 и 150, а на ски-бягане стигам и до 400.
Къде обичаш да бягаш?
…всъщност не мога да се сетя къде НЕ обичам да бягам. Навсякъде. В планината. Не харесвам само лед и вятър, но ги търпя.
За колко време смяташ, че ще минеш Ком-Емине?
Ще има битка с времето, за да мога да си поспивам (шегичка). Ще се опитам да се вместя в 6 дни
Да пробягаш България от край до край – кое те мотивира най-много за тази дестинация?
България от Край до Край. Именно това – къде е краят? Кога е краят? Има ли край?
Винаги съм искала да изпитвам възможностите си, тези за издръжливостта. Отделно мисля, че ако аз се справя, то и доста други хора ще повярват, че могат. Определено това е примерът, които искам да дам не само на моето дете и всички подрастващи, а и на тези, които искат да пробват да бягат, да спортуват, да са здрави, да победят себе си.
На кого разчиташ най-много да те подкрепи?
Разбира се, на всички мои близки, приятели и познати. На екипа, с които заедно сме се захванали с КЕ, а именно Наталия Величкова, Димитрина Сивкова и Хари Танев. Но най-много разчитам на себе си, защото моята вяра и убеждения са най-важни, за да успея да се справя с това, с което съм се захванала.
Ще имаш ли пейсъри и кои ще бъдат те, ако не е тайна?
Да, ще имам пейсър (разбира се, ако има достатъчно желаещи за целта) през цялото време, поне по един човек. Ще разчитам на всичките си приятели, познати спортисти и любители бегачи (без значение кой как се нарича и приема). Сред тях има всякакви атлети, планински бегачи, ориентировачи, ски-ориентировачи, ски-бегачи, занимаващи се с фитнес, силови спортове и др. Или общо казано – любители на планината, спорта и активния начин на живот.
Ти самата била ли си пейсър и на кого?
Да. Идеята да взема участие в първия си ултра маратон „Витоша 100“ беше да пейсвам брат ми, който е диабетик и се беше записал да участва, а аз исках да съм сигурна, че със здравето му всичко ще е наред. Затова стартирах с него, но на 30 км той се отказа, а аз продължих… впоследствие дойдоха разни болки и оплаквания, започнах да вървя, болеше на много места, но финиширах за около 15 часа, а като бонус получих травма, от която се възстановявах 2 месеца.
Как се справяш с болката, умората и всичко останало по време на бягане?
По време на едно дълго ултра бягане, което трае между 8-24-38 часа, съм преминавала през всякакви емоционални и физически състояния на Съня и тялото (хахах), но благодарение на положителната нагласа, добрата поготовка и екипировка, а често и благодарение на екипа, които ме подкрепя по пунктовете, винаги съм успявала да се справя с болката, апатията и умората, глада, а няколко пъти и със съня.
ОЩЕ от Антония Григорова: Сезонът на ултрите
Кое състезание ще остане в сърцето ти?
В сърцето винаги остава най-хубавото и най-лошото. Първото състезание, първата победа, първият медал, първият провал, първото отказване, първата Олимпиада и др. Много са и винаги има място за още, но най-сладко е когато победиш себе си, когато покориш Планината, когато надвиеш страха и преодолееш болката, а след това останеш Човек.
Какъв съвет би дала на начинаещите бегачи?
Постоянство, вяра, воля.
Предвиждаш ли твои участия на състезания в чужбина?
Да. Обиколила съм почти цяла Европа, била съм в Канада и Япония, но на ултра маратони съм участвала само в България, защото това беше един нов спорт за мен, където исках да добия увереност. Първият ултра маратон, за който спечелих право на участие, е в Щатите – Ледвил, но тъй като съвпада с Ком-Емине, си запазих правото на участие през 2018, живот и здраве.
Повече за хората до ултрабегачите – пейсърите, които им помагат да продължат, когато всички останали сили и воля за мотивация са на привършване, четете в материалът в брой ПРОЛЕТ 2017 на Списанието.
