Илко Илиев и Марин Кафеджийски с наградата на NYC Drone Film Festival

0
 

Сподели

Shares

Видеото на Илко Илиев и Марин Кафеджийски спечели голямата награда на най-големия фестивал за филми, заснети с дрон, в Ню Йорк – New York Drone Film Festival, както и наградата в категорията си X-Factor. Ако сте пропуснали да видите видеото, за което единствените думи, успяващи да го опишат е – ИСТИНСКА ЛУДНИЦА – може да поправите грешката тук.

А ако се чудите как изобщо се снима това нещо, колко време отнема, как се спуска с рапел кулата на летящата чиния Бузлуджа, колко измръзнали пръста коства управлението на дрон през декември и как Илко се превръща в опитен снежен нудист – може да го научите от самия Илко Илиев в новия пролетен брой на Списанието. Очаквайте го през април, дотогава гледайте видеото! и загрейте с лек тийзър от материала.

ИЛКО ИЛИЕВ ЗА MMP И 2D RUN:

MMP (Mixed Motion Project) е проект на мен и Марин Кафеджийски. Най-просто казано: той снима, аз скачам/правя каскади. Това, което се опитваме да направим, няма върховна цел или дълбок замисъл. Това са просто проекти, идеи, които имаме, желанието и способностите да превърнем в реалност. Всеки клип е различна концепция, която ни харесва достатъчно, за да запретнем ръкави и изпълним.
Често ни идва музата за разнообразни неща, но повечето остават в разговорите или в nevergonna-do-to-do листата. За тази идея обаче бяхме сигурни, че искаме да дадем всичко от себе си да се получи. Марин имаше способността да го заснеме, аз имах уменията и желанието да изпълня каскадите, така че единственото, което оставаше, беше да се стегнем, да зарежем голяма част от работните си ангажименти и да снимаме.

Някои от кадрите костваха доста дубли, докато се заснемат точно, а почти винаги бяхме ограничени от живота на батерията. Така че едновременно действахме с темпо и с финес. Други кадри пък изискваха доста психическа подготовка, и не говоря за прескачанията на дупки и скоците между сгради. Когато си подготвен добре, тези скоци са сравнително лесни. Когато съм сигурен в нещо, височината няма значение, защото няма какво да се обърка. Всичко е в подготовката.

По-трудни за мен бяха кадърът в снега, запалването, спускането от Бузлуджа, плуването в декемврийско Черно море. Друг особено труден кадър беше паркур рънът със събирането на монетите. Защото е сравнително дълъг, с няколко изкачвания и скоци, като последният скок изискваше най-много стамина, която трудно запазвах, докато стигна до него.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.