В края на, така да се каже, туристическия сезон в района на най-високия връх в Европа, Монблан, петима слаклайн атлети решават да установят хайлайн линия в сърцето на „Бялата планина“. Линията минава между две скални игли от масива Монблан дю Такю, една от трите планини по маршрута „Трите върха“ към връх Монблан. Монблан дю Такю се достига чрез труден планински траверс от връх Агюи дю Миди. Самото ригване (построяване) на линията отнема на групата два дни. В екипа са Елиън Кустович, Бернхард Виц, Фейт Дикей, Жулиа Милю и Тибалт Арапикату.
Линията се простира между скалите Тридьон дю Такю и Шандел, на 3610 м. н. в. Хайлайнът се издига на 200 м. височина над гледчера Дю Жио (du Géant) и е дълъг 87 м. Една от най-големите трудности пред алпинистите е пренасянето на тежката екипировка – самата лента и екипировката за ригването му. В заснежените участъци от маршрута, товарът се транспортира посредством шейна, а във вертикалните, скални такива – изкачването на двете кули, в раници, които се теглят нагоре на ръка. Трудността на маршрутите за изкачване на двете скални кули достига 6 b+ (маршрут „Бонати“, на Шандел).
По-долу може да прочетете малко лични впечатления на швейцареца Бернхард Виц, публикувани в неговия блог:
„След няколко начални стъпки върху лентата е ясно: този хайлайн нямаше как да е ригнат по-добре, ходенето по тази линия е чиста доза удоволствие. И все пак ми е трудно да намеря нужното спокойствие, след цялото напрежение и умора, натрупани в последните дни с изкачването до тук. Прекалено много мисли и притеснения се въртят в главата ми и ме карат да падам от лентата при всеки опит. Толкова съм напрегнат, че изобщо не забелязвам прехвърчащия наоколо дрон.“
„С всеки следващ опит ставам по-отпуснат върху лентата и успявам все повече да й се доверя. Гигантските отвесни скали и безкрайното ледено поле под мен ме карат да се чувствам малък. Точно пред мен виждам връх Монблан. От другата страна е връх Дон дю Жио. В противоречие с всички премеждия, които преживяхме до момента, изведнъж всичко започва да се усеща леко и безгрижно. Слънцето грее, няма почти никакъв вятър и няма никой наоколо, който да наруши спокойствието ни. Струва ми се, че някой е спрял времето. Всички заплашителни гледчерни цепнатини, скални стени, лавини и други опасности избледняват, докато стоя тук върху лентата.
