Биг уол и джем сесии от остров Бафин

 
0

Сподели

Shares

Нико Фаврезе и Шон Виянуеба О’Дрискол са неразделна катерачна двойка, обичат да правят заедно музика, докато почиват временно на някоя гигантска стена, да се катерят през нощта на няколко чаши вино и да се събличат голи и да танцуват, когато достигнат някой скален връх. Белгийци по местожителство, те упорито бягат от цивилизацията, като търсят по-дълбока връзка с природата, напоследък най-често към Гренландия и към Бафинова земя. Истински вдъхновяващото дуо бяха в България по покана на Дни на предизвикателствата. Повече от сигурни сме, че двамата майстори на фриволното живеене ще се отнесат в безреден и безкраен разговор, подобно на дългите им музикални сесии по средата на някой бигуол.

Нико Фаврезе бигуол Бафинова земя
снимка: Nicolas Favresse архив/ Nicolas Favresse и Sean Villanueva O’Driscoll на остров Бафин

Специалитетът на катерачното комбо са големите стени в свободен стил. В официалното им портфолио присъстват няколко премиерни свободни изкачваня на Ел Капитан, както и на Фиц Рой (5.12b/ 7b, 1300 м., изток) и Централната кула на масива Торес дел пайне (5.12+, 1300 м., южноафрикански маршрут), в Патагония. Един от маршрутите в Йосемити, “Изгубени в превода” (5.12+/ 7b, 400 м.) е изведен заедно с българската легенда Иво Нинов. Ако трябва да споменем нещо по-близко до родината, Нико Фаврезе е извел премиерно и в свободен стил маршрутите Inshalah (8с+) и Gura Guta Gutarak (8c+) на остров Калимнос, Гърция. По-любмите истории на Фаврезе и Виянуеба обаче са от по-мистериозни места, като Пакистан, Китай и, най-вече, далечния, мразовит север. На последната си експедиция – два месеца самосиндикално оцеляване и катерене на арктическия остров Бафинова земя – двамата изкачват масива Грейт сейл пийк (5.12d/ 7c, 1050 м.).

Нико Фаврезе Додо Бафин
снимка: Nicolas Favresse архив/ Джеминг на платноходката Dodo’s Delight, остров Бафин, 2014 г.

Ако не се лъжем, този август приключихте третата си експедиция на Бафинова земя. Условията там са изключително сурови, осбено ако човек прекара продължително време, както вие с престоя си от цели два месеца. Какво толкова й харесвате на Арктика?
Нико: Това е едно от малкото места на земята, където все още е толкова диво, че можеш да живееш като диво животно, без всякакъв контакт с цивилизацията. Девствена природа, с магически пейзажи и безброй гигантски, недокосвани скални стени. Какви по-добри съставки за забъркване на едно добро приключение?

Кои аспекти на бигуол катеренето го превърнаха в твой предпочитан стил?
Нико: Смятам, че най-вече приключението, което ми носи неизвестното, когато отварям нови маршрути. По някакъв начин този тип катерене събужда инстинктите ми и ме свързва с природата по един много по-дълбок начин. В този контекст, катеренето не се усеща като спорт, а като душевно пътуване.

Каква е най-голямата височина, на която сте катерили в стил бигуол?
Нико: В Пакистан и Китай сме катерили стени, които достигат до 6000 м. Голямата височина определено вдига предизвикателството, особено ако не си правилно аклиматизиран.


Как се подготви за първото си катерене на голяма стена? Кога беше това и къде?

Нико: Не разполагах с особена подготовка, освен много голяма мотивация. Бях вече добър в спортното катерене, но никога дотогава не бях пробвал традиционно или специфичното катерене по пукнатини. През 2004 г. отидох в Йосемити и на третия си ден там се засилихме по маршрут “Фриййрайдър”, на известния Ел Кап. Нямахме идея какво правим, но това, беше което най-много ни хареса – неизвестното! Това беше едно катарзисно изживяване за мен, което ме остави жаден за още приключения по големите стени.
Шон: Не харесвам много да се подготвям предварително; животът е моята подготовка. Обичам да подклаждам приключението. Заради това, доста неща се объркаха по време на първите ми бигуол опити, но човек се учи така. За първи път прекарах цели пет дни на голяма стена и изкатерих височина от 1000 м. в Йосемити, в компанията на Нико.

Какво представлява тълпата в белгийския катерачен клуб, в който членувате, Alpe Belge Rock Climbing Club? Има ли много катерачи, щури и приключенски настроени като вас?
Шон: Всичките са откачалки – аз съм най-читав. Мисля, че клубът има около 3000 члена. Повечето от тях не са чак такива приключенци. Повечето катерачи в Белгия предпочитат катеренето в зала, а ако са навън, практикуват спортно катерене.

Кои бяха най-ценните ти лични вещи за оцеляване в Арктика в продължение на два месеца?
Нико: Определено моето гиталеле (бел. ред. – музикален инструмент) и може би също шестте чифта чорапи, които успях да рециклирам няколко пъти!
Шон: Тенекиената ми свирка, на която правя музиката си.

Нико Фаврезе бигуол Бафинова земя
снимка: Nicolas Favresse архив/ Бафинова земя

Това което свирите, в почивките си на стотици или хиляди метри над земята, предимно импровизации ли са или имате до някъде и утвърден репертоар?
Нико: Свирим най-вече импровизации. Така можем истински да изразим начина, по който се чувстваме в този момент и да освободим всички емоции. За мен това е вид терапия, която ми помага да погледна трудните моменти в перспектива и въпреки тях да се насладя на момента. Реално, имаме някакъв репертоар, но той е запазен за моментите, когато не се чувстваме достатъчно комфортно пред други хора.

С тази щастлива музика, която правите, верочтно лесно може да се загуби представа за времето. Имате ли идея колко е продължавала най-дългата ви джем сесия във високото?
Шон: Часове! Опитахме се да измерим времето, но междувременно паднаха батериите на часовника ни.

В дневниците от последната ви експедиция споменавате, че бандата ви има някои необичайни “церемонии” за отпразнуване на успешните ви изкачвания. Ще ни споделите ли какви са?
Шон: Обичаме да се събличаме голи и да танцуваме, за да усетим по-добре всички елементи на природата върху кожата си.

Кое според вас е най-голямото ви постижение на последната ви експедиция в Арктика?
Нико: Може би последният прокаран маршрут в експедицията Catacomb. Представляваше 900 метра влажни и обрасли с мъх камини, процепи и широки пукнатини. През повечето време катерихме без осигуровка, беше много хлъзгаво, като някои от секторите изминахме в много силен дъжд. Широките пукнатини изискваха страхотно физическо натоварване и всяко следващо въже доизточваше и малкото останала енергия. В един момент кракът ми се хлъзна и ударих скален ръб с падане от пет метра. Имах лека фрактура на крака, но за щастие можех да понеса болката и да продължа. Изкачването си беше истински шедьовър за всеки маниак на широки цепки с леки мазохистични влечения.
Шон: Това, че се насладихме на всеки момент от експедицията.

Планувате ли да останете и покатерите малко в България, след участието си в Дни на предизвикателствата?
Нико: Абсолютно! Надявам се да науча някой български народен танц за бъдещите ни изкачвания и някоя народна песен за следващата ни експедиция. Нямам търпение за посещението си в България!
Шон: Да. Ще пътувам до България с колата си, за да си позволя по-дълго посещение и да се насладя на страната.

Нико Фаврезе Бафинова земя пукнатини бигуол
снимка: Nicolas Favresse архив

Елате да се срещнете на живо и да чуете историите и музиката на двамата катерачи по време на фестивала Дни на предизвикателствата!

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.