Градски шейпъри

Извивки, наклони, стълби, парапети, рампи, ръбове и какво ли още не

На много места можем да станем свидетели на прекрасни паркове за скейт, но и на грешно изпълнени проекти за такива площадки, като България не остава по-назад и в двете отношения. В Щатите проблемът се решава чрез фирмите за скейт екипировка, собственост на практикуващи спорта, който инвестират спечелените пари в изграждането на рампи, уреди и цели паркове за скейт. У нас, за жалост, цялата скейт сцена е доста малка, за индустрия трудно може да става и въпрос, а малкото фирми и магазини за скейт са неспособни да си позволят изграждането на такива неща. Вариант тук остава общинското финансиране за изграждане на спортни площадки. За разлика от футболните и други игрища и площадки обаче, скейт парковете не са съвсем стандартни съоръжения и реализирани от случаен общински изпълнител, могат да бъдат негодни, а парите, дадени за целта – хвърлени на вятъра. Вследствие на това сме свидетели на множество DIY уреди и площадки, чиито мащаб обаче трудно ще надхвърли този на финансираните с европейски и общински пари. Какъв е изводът? Че при изграждане на паркове за скейт трябва да се наемат изпълнители, занимаващи се с този спорт.

ФОРМИ И ДИЗАЙН

Има четири основни дизайна на скейт паркове: купа (BOWL), площад (PLAZA), флуиден (FLOW) и комбиниран.

Купа (BOWL) парковете се проектират, за да подражават и подобряват карането на скейтборд в объл басейн. Специфичното при тях е, че те са изградени само от извивки, които са с по-малък радиус и голяма отвесна част. Карането в тях е изключително трудно и опасно, и е предизвикателство дори за най-смелите. Не се налага да се забутваш с крак, а използваш набраната скорост от спускането по вертикалната част на извивката. Формите и размерите на купите, изграждащи този вид паркове, са най-различни, но обикновено варират на дълбочина от 1 до 3 метра. Най-често се строят от стоманобетон с добър гладък финиш. Ако се строят на закрито, могат да бъдат изработени и от дърво.

Площад (PLAZA) парковете са любими на по-голямата част от скейтърите, поради факта, че формите, материалите и размерите на препятствията са взаимствани от градската архитектура. Най-често елементите, които влизат в този вид паркове, са стълби, виражи, парапети, саксии и пейки. Повечето площадни паркове нямат уреди за засилка и набирането на скорост става чрез забутване с крак. Появата на този дизайн е породено от интереса на скейтърите към определени места в градовете, на които е забранено да се кара, но пък са превъзходни за правенето на определени трикове. Комбинацията от архитектурни уреди е безкрайна, материалите – също.

Флуидните (FLOW) скейт паркове се отличават с това, че при тях няма остри ръбове и карането е безконечно. Те приличат на втвърдена вълнообразна течност – откъдето идва и името им. Заради флуидната форма не се налага забутване за генериране на скорост – тя идва при движението нагоре и надолу по наклонените стени. Много наподобява карането на сърф във вода. Най-често се изработват от бетон, ако има покрив, може да се използва и дърво, но е изключително трудоемко и отнема много време. Това е най-безопасният вид парк, а децата го обожават – за тях е нещо като пързалка с огромни размери.

Комбинирани скейт паркове са тези, които включват в себе си елементи от трите основни дизайна. Те са предпочитани при обществените поръчки, защото предлагат за всекиго по нещо, а и предоставят възможност за степенуване на трудността на съоръжението, което е много важно за един обществен скейт парк. Изработват се от материали според ситуацията – бетон, дърво, пластмаса и др.

ГРАДСКИ ШЕЙПЪРИ

По света има много фирми, чиято основна дейност е проектиране и строителство на скейт паркове – примери за това са щатските California Skate parks, английските Acrete skate parks, немските Concrete skate parks и много други. Техните реализирани проекти радват окото на хората и са любими на скейтърите, точно защото в тях работят предимно практикували или активни карачи.

За щастие в последните години и в България можем да се похвалим с хора, решили да се занимават сериозно със скейтборд и неговото развитие. Българската скейтборд федерация и по-специално Скейт клуб Варна са първите у нас, занимаващи се с изграждането на паркове от бетон. Техният първи проект отвори врати през септември 2014 г. в град Добрич. Паркът е комбинация от три басейна (pool) – малък, среден и голям, плюс стрийт част. И това явно е само началото на бетонните паркове в България, защото малко след Добрич врати отвори и паркът в Бургас.

Там проектът е реализиран с още повече професионализъм и представлява комбиниран бетонен парк – първият такъв в България.
Скоро след откриването в Бургас започна и работата по следващия проект, този път в Царево, където площта на скейт зоната не е огромна, но все пак е добре оползотворена. Бригадата шейпъри, ръководена от Георги Георгиев, работи неуморно и в момента довършва поредния – и в никакъв случай последен – скейт парк в Самоков. Там работниците на строежа са скейтъри от София и Варна, дългогодишни карачи с огромна любов към спорта, който трупат майсторлък в строенето на паркове, а ние сме сигурни, че това е правилният начин, по който трябва да се случват нещата.

В София пък от 4 години вече съществува скейт парк от големи и малки уреди с разглобяеми конструкции и плоскости, специално правени за каране на открито. Това е един от най-големите в България и доста приятен за каране парк, благодарение на дългогодишната борба на скейтборд федерацията.

ВИЖ ОЩЕ: Георги Георгиев G-то – ускорение в свободно падане

Проектите в София, Бургас, Царево, Самоков и т.н. се случват благодарение на дадените общини, и това е страхотно, но за щастие на всички, инициативата не свършва само с това. Освен финансираните с общински пари места за каране, в последните години в България се строят все повече неща от карачи за карачи със собствени средства и сили. Примери за това са DIY спотът в софийския Южен парк (за който ви разказахме миналата година), закритият скейт парк в Сливен (където в момента тече обновление), Халето във Варна (съществува от няколко години, работи съвместно с общината и е домакин на най-различни културни и спортни мероприятия), файв хай индор паркът в София (който отвори съвсем скоро).

Радостен е фактът, че у нас, където всичко е свързано с далавери, чалга, футбол и не знам още какво, малцина души от цяла България, познати помежду си и приятели, съумяват да развиват скейт културата в последните години. Още по-радостно е, че виждаме приемственост и наследственост на малката скейт сцена в България. С помощта на федерацията и общините и, както казахме, със собствени средства, скейтърите у нас се радват на все по-голям брой места за каране с най-различни уреди и концепции. Ако всичко това продължава, скоро родните скейтъри ще могат да тренират на условия, не по-лоши от тези в европейските страни, и дай Боже, някой ден да се издигнат до световно ниво в карането, строенето, снимането и всичко свързано със скейта.

Пълният вариант на статията „Градски шейпъри“ ще намерите в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.