Жена-фотограф пътува два месеца през Сахара с един от най-дългите влакове на света. На пръв поглед – нищо необичайно. Уловката обаче е, че композицията била товарна, а канадката Джоди Макдоналд през цялото време се возила в отворен вагон върху желязна руда. И, разбира се, правила снимки.
39-годишната Джоди планирала пътешествието си месеци наред. Започнала го в столицата на Мавритания Нуакшот, преди да отпътува на северозапад към Нуадибу.
„Влакът превозва желязна руда от мина в северна част на страната и отива в Нуадибу на северозападното крайбрежие. Там търсихме места за сърф и потънали кораби.“ – разказва Джоди.
По време на пътуването Макдоналд и нейният екип попадат в огромна пясъчна буря, с ветрове до 150 км в час.
„Мислех, че ще остана без кожа заради дъжда и вятъра, който завихри пясъка. Бурята буквално ме хвърляше във въздуха. Когато утихна след няколко минути, имаше стъкла навсякъде. Бях мокра до кости.“ – спомня си фотографката.
Приключението е кулминацията в професионалния път на Джоди.
„Когато бях по-млада, разглеждах National Geographic и мечтата ми беше да направя нещо такова. Беше един от онези редки моменти в живота, когато мечта и реалност се сливат в едно и се получава точно това, което си си представял.“
Сега Джоди Макдоналд живее в американския щат Айдахо. От осем години е професионален фотограф.
Когато прочетох заглавието в Dailymail се зарадвах много, че тази история би могла да е чудесно продължение на историите за железопътните номади. Но още след първоначалния преглед на фотографиите бях тотално разочарован, тъй като това пътуване очевидно не е било в типичен фрейтхопинг стил, най-малкото защото много от кадрите са видимо нагласени. Което говори и какъв точно професионален фотограф е Джоди Макдоналнд. След като прочетох и скромния текст, придружаващ фото-историята, вече не остана съмнение, че става дума за група позьори, уж тръгнали на епично пътешествие с товарен влак, но… обитаващи пътнически вагон (останал със счупено задно стъкло след пясъчната буря). Както и да е. И без друго в последно време се наложи извода, че железопътното номадство вече е стигнало до крайната си гара, така че липсата на оригиналност в тази история не би трябвало да е изненада. Но, честно казано ми се щеше…
Голяма скука. Нагласена работа.