Ловците на линии „Hunting Lines“ или по-точно скиорът Валери Пелтеков и сноубордистът Борис Първанов уловиха в това видео поредното място в българските планини, на което бяха първи. Става въпрос за пиринския връх Башлийски чукар в чиито дълбок кулоар те се „разписаха“ с първите си линии през зимата на 2015 г. Както спомена Валери, условията са били доста трудни като достигане и спускане. Но пък точно такъв тип предизвикателни, неспускани линии ги привличат най-силно. И докато двамата вече се оглеждат за следващото място, от което да се спуснат, ни разказаха повече за своя Башлийски чукар:
Кога направихте спускането на Башлийски чукар?
В началото на май месец 2015. След един неуспешен опит по-рано през зимата дори да достигнем до него, в края на сезона ни се отвори прозорец, снегът се беше запазил във високата планина и въпреки че вече бе фирновал, решихме да опитаме този наш дълго чакан проект.
Каква денивелация се пуска?
Деневилацията на самото спускане грубо казано е около 200 метра. Но тя не е водещият фактор, който правеше мисията ни интересна. Отдалечеността на мястото, наклонът, алпийският изглед на върха – това грабна вниманието ни, почти две години по-рано, когато видяхме линията за пръв път. Наклонът в горната й половина е около 45 градуса, което не е супер стръмно, но предизвикателството беше в заледения сняг и психологически в полето от камъни, над което „висим“ през цялото време.
Колко време ви отне?
В планината трябва да се става рано и да не се губи излишно време, особено когато се преследват отдалечени линии. Събудихме се в 5 сутринта на хижа Вихрен, а в 5:45 бяхме поели към Башлийския чукар. В подножието на линията бяхме около 9, после започнахме самото изкачване по кулоара. След още час бяхме готови за спускане, което само по себе си ни отне около 10 минути. В хубави снежни условия то би траело секунди. Финиширахме на по бира в хижа Вихрен още ранния следобед.
А в какво се състоеше подготовката?
Не сме се подготвяли специално за тази линия, по-скоро трупахме форма през целия сезон, като самото спускане бе закономерен рeзултат от това.
Защо точно Башлийски чукар?
Башлийски чукар или Атмегдан, което е старото му име, е един невероятно красив скален масив с формата на античен амфитеатър. Той се крие от очите на хората зад Бъндеришкия чукар и Дончовите караули и не е много известен като връх. По време на една случайна разходка в Пирин се загледахме в стръмните му склонове и веднага ни се наби единствената възможна линия сред неговия масив от скали. Може да се каже, че беше любов от пръв поглед. Това привличане не ни даваше покой две зими, а картината на върха често се връщаше в съзнанието и в разговорите ни.
От други върхове в района спускали ли сте се?
В района на Башлийския чукар сме спускали Дончовите караули, Хвойнати и разбира се Тодорка. Все красиви и лесно достъпни върхове. Правили сме опит за спускане на връх Муратов.
Кой беше най-предизвикателният?
Определено връх Муратов е най-голямото предизвикателство в района. Неговата отвесна северна стена го прави технически и емоционално най-голямото изпитание пред нас, особено след първия ни досег с него.
Кой е следващият връх по план?
Нямаме конкретен план, който следваме. Няма и поредност или номерация на линиите, които искаме да спуснем. Всичко зависи от условията в планината и от нас самите. Линиите, на които сме спирали поглед са много, а всяка от тях е уникална по свой начин. Стражите в Пирин крият множество красиви линии, които отдавна искаме да опитаме. Връх Кутело 2 и една линия от него е място, от което сме се връщали вече три пъти без успех. Това не ни спира да опитваме отново.
Ще видим ли и него в поредицата Hunting Lines?
Hunting lines е скромен опит да документираме преживяванията ни в зимната планина. Ако имаме късмет, екип от приятели, с които да караме и снимаме и най-вече точните условия в планината, бихме показали възможно най-много зимни „истории“. Надяваме се и тази зима да споделим нови места и емоции.
Видеото от Башлийски чукар е заснето от Манол Чалъков.
Още от поредицата Hunting Lines можете да видите тук.
